Израел и Ливан вече участваха във Вашингтон през последните седмици в два кръга преговори на равнище посланици. Тези преговори, на които "Хизбула" се противопоставя, доведоха първо до обявяването от американския президент Доналд Тръмп на десетдневно прекратяване на огъня, влязло в сила на 17 април, а след това удължено с три седмици в края на втория кръг от преговори.
"Моята цел е да се сложи край на състоянието на война с Израел, подобно на примирието" между Ливан и Израел от 1949 г., отбеляза в изявление президентът Жозеф Аун и допълни: "Уверявам ви, че няма да приема унизително споразумение".
Отговаряйки косвено на проиранското движение "Хизбула“, което отказа преки преговори с Израел, ливанският лидер заяви: "Тези, които ни въвлякоха във войната, сега ни търсят сметка за това, че сме решили да преговаряме [...] Това, което правим, не е предателство, предателството се извършва по-скоро от онези, които въвличат страната във война в полза на чужди интереси".
Проиранското ислямистко движение "Хизбула" въвлече Ливан във войната в Близкия изток на 2 март, като извърши атака срещу Израел, за да отмъсти за смъртта на иранския върховен лидер, аятолах Али Хаменей, загинал в първия ден на ударите на САЩ и Израел по Иран.
Изказването на ливанският президент беше реакция на изявленията на лидера на "Хизбула" Наим Касем, според когото ливанските власти са "побързали да (...) направят безвъзмездни и унизителни отстъпки", като са избрали преки преговори с Израел.
"Хизбула", която обвинява властта, че води страната към "капитулация", "категорично отказва да преговаря пряко с Израел", заяви лидерът на проиранската групировка в съобщение, прочетено от телевизионния канал "Ал Манар", свързан с движението.
Той призова ливанското правителство да се откаже от извършването на "тежък грях, който поставя Ливан в цикъл на нестабилност" и добави, че движението му няма да се разоръжи.