Нигерия бе разтърсена миналата година от белязани от насилие протести, избухнали заради икономическите трудности и повишаването на разходите за живот. Обстановката в страната с население от около 230 милиона души като че ли се поуспокои оттогава. Големият въпрос е дали протестите, при които бяха убити хора, ще се окажат изолиран епизод или предвещават трайна заплаха за стабилността в Нигерия, която не може да развие огромния си потенциал заради хронични проблеми с повсеместната несигурност, икономическата криза, бедността и корупцията.
Когато встъпи в длъжност в края на май по-миналата година, президентът на Нигерия Бола Тинубу, избран три месеца по-рано, обеща да обедини най-многолюдната държава в Африка, да реши нейния може би най-наболял проблем - несигурността, и да рестартира най-голямата икономика на континента.
Тогава Тинубу, сега на 73 години, обаче бе посрещнат с надежди, но и със скептицизъм, отбелязва Асошиейтед прес. Няма как и да е иначе, при условие че страната, която има огромен потенциал, засега не може да го развие в пълна степен. Това се дължи на факта, че Нигерия, която според прогнози на ООН ще стане до средата на века третата най-многолюдна държава в света, е изправена пред редица предизвикателства - от повсеместната несигурност през корупцията до икономическата криза, високата инфлация и разхищаването на най-голямото петролно богатство в Африка.
Впрочем много нигерийски региони са засегнати от насилие на различна основа. На североизток са активни групировките Боко Харам ("Западното образование е светотатство" на езика на народността хауса, обитаваща северната част на страната) и "Ислямска държава". Други проблеми са бандитизмът, пиратските нападения по крайбрежието, сблъсъците между земеделски и животновъдски общности на север и в централната част от страната, отвличанията за откуп на северозапад, сепаратистките атаки на югоизток и не на последно място - свързаното с петрола насилие.
Нигерия по принцип е най-големият производител на "черно злато" в Африка, но недоволството от усещането за несправедливо разпределение на приходите, ендемичната корупция, масовите кражби и нестабилността в делтата на река Нигер не позволяват на страната да извлече максимална полза от природните си богатства. Например добивът на петрол в Нигерия е спаднал през май 2023 г. под 1 милиона барела дневно, показват официални данни, цитирани от Ройтерс, при условие че производственият капацитет на страната е над два пъти по-голям - 2,2 милиона барела.
И така, президентът Тинубу смени днес ръководството на държавната петролна компания, съобщи Новинарската агенция на Нигерия (НАН).
Франс прес отбелязва, че този ход е бил предприет в условията на траен спад на добива на "черно злато" през последните няколко години.
Тинубу смени по-конкретно президента на Нигерийската национална петролна компания (ННПК) Пиус Акинелуре, който впрочем е близък негов сътрудник, както и главния изпълнителен директор на дружеството Меле Кяри. Той назначи на техни места съответно Ахмаду Муса Кида за нов президент и Башир Байо Оджулари за нов главен изпълнителен директор, съобщи НАН.
"Преструктурирането на управителния съвет (на ННПК) е от ключово значение за подобряване на оперативната ефикасност, възстановяване на доверието на инвеститорите, стимулиране на местното участие, благоприятстване на икономическия растеж и постигане на напредък що се отнася до комерсиализацията и диверсификацията на (добива на) газ", обобщи съветникът на нигерийския президент по връзките с обществеността Байо Онануга, цитиран от АФП.
Впрочем компанията отдавна е обвинявана в корупция, политическо вмешателство и лошо управление.
На този фон добивът на петрол в Нигерия не спира да намалява през последните години, спадайки през 2023 г. под прага от 1 милион барела дневно, а правителството си е поставило за цел той да достигне до края на мандата на Тинубу през 2027 г. 2 милиона барела.
Плановете са делът на ННПК от този добив да достигне поне 10% след две години.
Тези уволнения бяха "очаквани от доста време", тъй като петролният гигант "до голяма степен се представяше под очакванията" при досегашното ръководство коментира пред Франс прес икономистът Келвин Иманюъл. Той подчерта, че "провалът на ННПК дава пряко отражение за икономическите трудности на Нигерия".
Още щом встъпи в длъжност през май 2023 г., Тинубу поде структурни реформи, слагайки например край на скъпоструващите субсидии за бензина и либерализирайки курса на националната валута - найрата. Целта му бе да привлече така нужните чуждестранни инвестиции.
Според експерти тези реформи са били крайно необходими, за да се изправи нигерийската икономика на крака в дългосрочен план. В непосредствено бъдеще обаче те изстреляха инфлацията до равнище над 30% миналата година, а найрата се срина.
Това потопи Нигерия в най-тежката икономическа криза от три десетилетия, посочва АФП.
Над половината от населението на страната (56% или 129 милиона души) живее под прага на бедността, по данни на Световната банка.
И така, близо половината след началото на своя мандат, нигерийският президент продължава със структурните реформи. Големият въпрос е дали Тинубу ще има достатъчно време, за да осъществи своята политическа програма. Засега, въпреки недоволството, не се очертават толкова големи протести, които биха застрашили властта му. Така че той вероятно има още почти две години, за да постигне резултатите, които милиони нигерийци се надяват да донесат реално подобрение на живота им.