Проектът за иранския реактор с тежка вода в Арак, поразен при израелски удари, е бил замразен съгласно Виенското споразумение от 2015 г.

Вниманието към ядрената програма на Иран до голяма степен е насочено към обогатяването на уран от страна на Ислямската република, но експерти наблюдават отблизо и реактора с тежка вода в Арак в централата част на страната, отбелязва Асошиейтед прес. 
Това е така, защото съоръжението, разположено на около 250 километра югозападно от столица Техеран, може да работи с плутоний, който е възможно да бъде използван за направата на атомна бомба. 
От своя страна Израел изтъкна точно това, когато по-рано днес нанесе въздушни удари по реактора, след като атакува други ирански ядрени обекти, включително съоръжението за обогатяване на уран в Натанз, предприятия за производство на центрофуги край Техеран и лаборатории в Исфахан.
Иран призна за ударите, като заяви, че поне два снаряда са попаднали в комплекса, без да посочи конкретни данни за нанесени щати. 
В реактора, който никога не е бил въвеждан в експлоатация, не е имало ураново гориво и при удара не се е стигнало до отделянето на радиация. Въпреки това Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е предупреждавала неведнъж, че подобни обекти - независимо дали в Иран или Украйна - не бива да се превръщат във военни цели. 
След опустошителната война с Ирак през 80-те години Иран започна тайна военна програма в търсене на ядрено оръжие и се обръща към четири държави, от които да закупи модерен реактор с тежка вода. След като получава отказ, Ислямската република решава да построи свои собствен. 
Тежката вода е вода, в която водородът е заменен с водородния изотоп деутерий, и се използва като охладителна течност в реакторите с тежка вода. Реакторите могат да се използват за научни цели, но при процеса като страничен продукт се образува плутоний. Преди да се разпространи технологията на центрофугите, които обогатяват урана до нива, достатъчно високи за използването им за оръжия, много държави са използвали реактори с тежка вода, за да произвеждат бомби с плутониев заряд, отбелязва АП. 
Индия и Пакистан, и двете ядрени държави, разполагат с реактори с тежка вода, както и Израел, който никога не е признавал, че притежава ядрено оръжие, въпреки широкоразпространеното мнение, че има такова. 
Въпреки че Иран в крайна сметка наложи центрофугите за обогатяване на уран като основен задвижващ елемент на ядрената си програма, Ислямската република построи и реактора с тежка вода, който така и не заработи. 
Иран отдавна твърди, че ядрената му програмата е само за мирни цели. Въпреки това той обогатява удар до 60 процента чистота - обогатеният до това ниво уран е само на само на една техническа стъпка от достигане на 90 процента чистота - равнище, необходимо за направата на ядрено оръжие. Иран е единствената държава, която не разполага с ядрено оръжие, а обогатява уран до такова ниво. 
Проектът в Арак бе замразен в съответствие със Виенското споразумение от 2015 г., което предвиждаше негово преконфигуриране с цел ограничаване на рисковете от ядрено разпространение. Ядрото следователно беше извадено от реактора и там беше излят бетон, за да бъде той неизползваем. Обектът вече се нарича Хондаб и трябва да бъде вкаран в действие през 2026 г., според информациите, съобщени от Иран на МААЕ. 
Реакторът в Арак се превърна в спорна точка, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп оттегли Вашингтон от ядреното споразумение през 2018 г. От своя страна Али Акбар Салехи, високопоставен ядрен представител в Иран, заяви по иранската държавна телевизия през 2019 г., че Техеран е купил допълнителни части, за да замени частта от реактора, в която бе излят бетон.
Поради ограниченията, които Иран наложи на ядрените инспектори, МААЕ заяви, че е загубила следите на производствения процес на тежка вода в Иран - което означава, че не може да провери с точност производството и запасите на Техеран. 
Междувременно тази сутрин Израел извърши удари срещу реактора с тежка вода в Арак, като това бе поредната атака срещу широкомащабната иранска ядрена програма на седмия ден от конфликта, който започна с изненадваща израелска въздушна атака срещу военни обекти, високопоставени офицери и ядрени физици.
Публикуваните черно-бели кадри от удара показаха как бомба пада върху купола му и издига огромен стълб от огън и дим. МААЕ отбеляза, че тъй като реакторът не е бил в експлоатация и не е съдържал ядрен материал, след удара не е имало опасност за населението от "радиологични ефекти". Надзорният орган на ООН подчерта, че не разполага с информация дали близкото съоръжение, където се произвежда тежка вода, е било ударено. 
Израелските въоръжени сили заявиха, че техните изтребители са се прицелили в съоръжението в Арак и в уплътнението на активната зона на реактора, за да попречат на използването му за производство на плутоний. "Ударът беше насочен към компонента, предназначен за производство на плутоний, за да се предотврати възстановяването на реактора и използването му за разработване на ядрени оръжия", подчертаха те.