„Можем да се гордеем с факта, че въпреки изпитанията успяхме да застанем на правилната страна на историята“, да „защитим демокрацията, изправени пред външни заплахи“, заяви Санду, полагайки клетва пред парламента и Конституционния съд.
„Молдова гласува, въпреки целия натиск, за ясна посока, развита страна, европейска страна, в която има по-голяма сигурност и благоденствие“, добави 52-годишният лидер.
В началото на ноември Санду спечели втория тур на президентските избори с 55,33% от гласовете, срещу подкрепяния от проруските социалисти Александър Стояногло, събрал 44,67 процента.
Първата жена, заела през 2020 г. най-високия държавен пост в страната, разположена между членката на ЕС и НАТО Румъния и намиращата се във война Украйна, дължи преизбирането си единствено на силната мобилизация на диаспората.
На територията на Молдова селските райони, отцепническият регион Приднестровие, където са разположени руски войски, и автономният регион Гагаузия, остават обърнати към Москва.
Дезинформация, масово купуване на гласове, смъртни заплахи, кибератаки и „организирано превозване“ на гласоподаватели: властите съобщават за множество „опити за дестабилизация“, отбелязва АФП. Кремъл от своя страна обвини молдовските власти, че са репресирали „опозицията и независимите медии, особено рускоезичните“.
От 2020 г. Мая Санду решително обърна страната си с 2,6 милиона жители, една от най-бедните в Европа, към Брюксел, а през юни Европейският съюз официално започна преговори за присъединяване с Молдова.
„Преди четири години ви обещахме добри времена. Това беше искрено обещание, но времената се оказаха трудни“, припомни Санду, която е бивш икономист на Световната банка.
„След пандемията имаше инфлация, енергийна криза, газово изнудване и сега изнудване с мрак“, продължи тя, докато Молдова, която въведе извънредно положение, се готви за големи прекъсвания на електрозахранването и „сурова зима“.
Страната получава 70% от своята електроенергия от разположената в Приднестровието ТЕЦ „Кучурган“, която работи с руски газ, пристигащ през Украйна.
Киев обаче обяви намерението си да не подновява изтичащия в края на декември договор за транзит, който позволява също транспортирането на руски газ до Европа.
В тази ситуация молдовското правителство обвини руския гигант „Газпром“, че отказва да използва алтернативни маршрути.