За 20-годишния грузински студент Иракли пътуването почти всяка вечер, за да протестира пред парламента, е част от по-широка борба, в която той и неговото поколение имат да изиграят специална роля. В продължение на седмици студентът по международни отношения и колегите му се присъединяват към множествата, протестиращи срещу закона за "чуждестранните агенти", който парламентът прие вчера на трето, последно четене.
"Всяко събитие, което е било важно в нашата история, историята на Грузия...е било доминирано от млади хора", каза Иракли за Ройтерс пред главния вход на Тбилиския държавен университет, където стотици студенти излязоха демонстративно от занятията си тази седмица.
"Това е традиция на Грузия", каза той и цитира младежкото националистическо движение, което настоя за независимостта на страната от Съветския съюз преди разпадането му през 1991 г.
Откакто грузинското правителство обяви миналия месец, че отново внася закона, който ще задължи неправителствените организации да се определят като чуждестранни агенти, ако получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, млади грузинци - тийнейджъри или на по двадесетина години - са в предните редици на отпора.
Въпреки че опозицията срещу закона не е ограничена до една възрастова група, по-младите грузинци са особено ясни и гласни. В понеделник студенти от редица образователни институции заявиха, че ще се присъединят към академична стачка с искане законът да бъде оттеглен.
Текстът е наричан "руския закон" от своите противници, които го сравняват със законодателството, използвано от Кремъл през последното десетилетие за справяне с опонентите му. Управлязащата партия "Грузинска мечта" каза, че законът е необходим за насърчаване на прозрачност, справяне с поощрявани от чужденци "псевдо-либерални ценности" и запазване суверенитета на страната.
Европейският съюз предупреждава, че текстът ще е пречка пред присъединяването на Грузия, която получи през декември статут на страна кандидат за членство.
Евентуалното присъединяване към ЕС се радва на голяма обществена подкрепа в Грузия и управляващата партия казва, че иска страната да се присъедини и в ЕС, и в НАТО, независимо от антизападната реторика, която възприе в последно време.
За много от младите протестиращи обаче борбата представлява ярък избор между това дали Грузия трябва да се интегрира с Европа или да възобнови старите си връзки с Русия.
СБЛЪСЪК НА ПОКОЛЕНИЯ
Лалико - първокурсник по компютърни науки, който демонстративно излязъл от занятие в Тблилиския държавен университет в понеделник - каза че съпротивата срещу закона е необходима, "за да може да имаме европейското бъдеще, което искаме и което заслужаваме".
Противно на по-възрастните грузинци, някои от които таят носталгия по разпадналия се Съветски съюз, по-младите им сънародници нямат такова сантиментално отношение към Русия. Израснали в период, когато Русия наложи строг визов режим на грузинците, сравнително малко от тях са предприемали сравнително краткото пътуване до огромната северна съседка или говорят езика ѝ. За сметка на това мнозина представители на поколението Z говорят добър английски и някои са пътували до страни от ЕС благодарение на безвизовия режим за грузинци, което ги прави по-склонни да видят бъдещето на страната си обвързано с Европа.
Зураб Джапаридзе - 48-годишният лидер на проевропейска либертарианска партия "Гирчи - Повече свобода", чиито привърженици са предимно младежи и която подкрепя протестите - заяви, че настоящата криза в Грузия отразява сблъсък между поколенията.
"В известен смисъл имаме сблъсък на поколенията, където по-младото поколение е по-склонно и нетърпеливо и готово да се бори за свободата си, докато по-възрастното поколение има някакъв вид носталгия по съветско време" обобщи той.
Но ако грузинското поколение Z е категорично в неприязънта си към управляващите, то основните алтернативи се харесват на малцина. Разединената опозиция продължава да бъде доминирана от партията "Обединено национално движение" на бившия президент Михаил Саакашвили, който излежава 6-годишна присъда за злоупотреба с власт.
Въпреки че Саакашвили, който беше начело на Грузия от 2003 г. до 2013 г., остава силно противоречива фигура за тези, които са живели по негово управление, много млади грузинци имат бледи спомени за неговия мандат.
Студентката Линако Гюнашвили заяви, че мрази партията на Саакашвили и че иска по-голям политически избор. "Искаме да гласуваме за много партии. Колкото повече партии има в парламента, толкова повече гласове ще бъдат чути", каза тя.
Джапаридзе заяви, че много от младежите, които се излагат на опасност от арест по време на протестите всяка вечер, не проявяват особен интерес да се присъединят към опозицията.
“Те не са членове, дори не са поддръжници на която и да било политическа партия. Те обаче е знаят какво искат. Те искат Грузия в ЕС и са готови да се борят за това", обобщи Джапаридзе. (БТА)
(Превод от английски: Петя Димитрова)