Вчера, 17 октомври, едновременно от двете страни на Алпите – във Франция и в Италия, имаше ден на общонационални протести срещу правителствените политики и срещу високите разходи за живот. На двете места тези общонационални протести прераснаха в сцени на насилие, които бяха осъдени от властите, обобщават Франс прес, АНСА, „Франс 24“, Бе Еф Ем Те Ве, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“, „Ти Джи ком 24“ и други френски и италиански медии.
Във Франция в деня на общонационалните протести по улиците на френските градове излязоха ученици, които от месец протестират за по-добри условия във френските гимназии и земеделци, синдикалисти, обикновени работници и представители на движението на „Жълтите жилетки“, които надигнаха глас срещу повишаването на цените на горивата, рефлектирало върху цените на енергията и довело до повишаване и на цените за разходите за живот. В протестите се включиха и представители на екологични организации, които смятат, че политиките на правителството за борба срещу климатичните промени не са достатъчни. Протестираха и представители на движения, които смятат, че правителството не трябва да отделя повече средства за отбраната, а вместо това да ги влага в подпомагане на социалната, образователната и здравната система в страната. Някои участници в протестите се обявиха и срещу недостъпните цени на жилищата и срещу високите наеми.
Според организаторите на протестите по улиците на Франция вчера са излезли 800 000 души, а според полицията – 550 000 души, предаде Франс прес.
Протестите във Франция бяха предшествани от общонационални демонстрации на гимназистите, които настояват за подобряване на материалните условия в училищата, за повече преподаватели, за промени в образователния процес и в начините за кандидатстване за висши учебни заведения. В отговор на протестите на гимназистите правителството на Франция вече обяви първи мерки, като назначаване на 3000 нови учители и обеща още мерки, които ще бъдат обявени до края на настоящия месец.
Във Франция вчера в много градове протестите се превърнаха в улична война, довела до големи материални щети. Днес Франция с потрес констатира последиците от тази война, отбелязва в аналитичен материал Франс прес.
В столицата Париж протестиращи с качулки и маски атакуваха магазини и сгради на учреждения. Според кмета на столицата, социалиста Еманюел Грегоар става дума за методичен щурм и опустошения на цели улици. След този щурм останаха изпотрошени витрини на магазини, плячкосани рафтове в супермаркети, опожарени мотоциклети и контейнери за боклук, изпотрошени предмети в обществени учреждения, изпочупени прозорци на административни сгради. Екип на медията „Евронюз“ беше взет на прицел от маскирани лица, след като в социалните мрежи беше разпространен призив за атаки срещу журналисти, за да им се попречи да отразяват демонстрациите. Инцидентът се е разиграл недалеч от "Площада на Републиката". Екипът на „Евронюз“ е имал намерение да отрази плячкосване на супермаркет, когато е бил нападнат, а камерите са му били откраднати. После други демонстранти са ги върнали на журналистите, но всички кадри, заснети от тях, са били изтрити. Друг екип на същата медия се оплака също от атака по време на интервю с демонстранти отново в района на Площада на Републиката.
В Марсилия протестиращите нахлуха в сградата на кметството и повалиха на земята бюст на Мариана – символ на Френската република. В Лион демонстранти подпалиха сградата на Службата за туризъм. В Лил протестиращи нахлуха и вандализираха сградата на кметството. В Бордо демонстранти се опитаха да щурмуват кметството, а после плячкосаха резиденцията на шефа на местната префектура. В Лимож протестиращи подпалиха сградата на местното кметство, която датира отпреди 143 години и централната й кула рухна в пожара. На много места във Франция бяха щурмувани и плячкосани магазини на известни търговски марки или супермаркети.
Полицията задържа общо 1800 души вчера в цялата страна, от които 855 в Париж. 150 полицаи и жандармеристи бяха ранени по време на сблъсъците, в които полицията беше принудена да използва сълзотворни гранати, палки, водни оръдия и друга техника за борба с безредиците. Има и ранени протестиращи, сред които най-тежко е състоянието на 17-годишно момче в Сент Етиен, чиято ръка беше откъсната от полицейска граната, предаде Франс прес.
Насилието беше остро осъдено от редица френски политици. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви в Екс, че всички, които са отговорни за него по време на демонстрациите на 17 октомври, ще бъдат съдени и наказани, предадоха Франс прес, „Фигаро“ и Бе Еф Ем Те Ве. Той добави, че във Френската република няма място за толериране на никакви прояви на насилие. Макрон призова всички политически сили да се обединят срещу онези, които сеят хаос в страната. Той изрази подкрепа и за силите на реда, които бяха атакувани от протестиращите вчера. Макрон заяви, че същите онези хора, които само се опитват да сринат френските институции, пречат на всички останали, които искат да демонстрират мирно и да отправят своите легитимни искания.
Кметът на Париж Еманюел Грегоар осъди твърдо разрушенията и вандалските прояви в града.
Френският премиер Себастиен Льокорню каза, че Франция няма да се остави да бъде "сплашена“. "На тези, които явно искат да използват това насилие като загрявка преди президентските избори, ще заявя ясно: Няма да се оставим да бъдем сплашени. Никой няма да налага политическите си послания чрез насилие", написа Льокорню в публикация в Екс, визирайки радикалната левица „Непокорна Франция“ на кандидата за президент Жан-Люк Меланшон, застанала зад протестите на гимназистите още преди месец. Льокорню призова партията на Меланшон да избере на чия страна е сега – на страната на силите на реда, които защитават хората и институциите, или на страната на вандалите, които превръщат протестите в сцени на насилие.
Самият Меланшон, който според редица социологически допитвания, ще се класира на втория тур на президентските избори догодина във Франция след крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, вчера каза, че онези, които споделят борбата на „Непокорна Франция“ нямат нищо общо с плячкосването и вандализирането, белязали протестите в страната. Той добави, че каквато и да е вината и некомпетентността на управляващите за тежкото положение на Франция, „привържениците на „Непокорна Франция“ трябва да откажат да участват в действия без политическо значение и противоречащи на партийните методи“.
Марин Льо Пен пък вчера заяви, че легитимните социални искания на демонстрантите още веднъж са били „взети за заложници от радикалната левица и от речите на депутатите на Меланшон, които легитимирайки насилието, се опитват да потопят страната в хаос“.
От другата страна на Алпите, в Италия вчера също имаше ден на общонационални протести срещу високите разходи за живот и политиките на правителството на Джорджа Мелони. Демонстрациите там последваха ден на ученически протести в 40 италиански града, по време на които на редица места, като Торино, Милано, Неапол или Болоня, се стигна и до прояви на насилие от страна на маскирани младежи, смесили се с учениците. Ученическите протести на 16 октомври протекоха и под наслова „Ден „Не на Мелони“ и по време на тях учениците настояваха за по-малко средства за отбраната, а за повече средства за образованието. Те бяха и в знак на солидарност с протестите на гимназистите в съседна Франция. Учениците в Италия настояваха по примера на френските си „колеги“ и за по-добри условия в училищата, за повече преподаватели и за равни възможности за всички ученици. Те протестираха и срещу новоприетия нормативен акт, чрез който правителството на Мелони налага таван върху броя на невладеещите италиански език ученици в италианските класни стаи.
Демонстрациите от вчера в Италия последваха и протести на земеделци и на шофьори на камиони на редица места в южните италиански области срещу покачването на цените на горивата.
Вчерашната общонационална мобилизация в Италия срещу правителството на Мелони, последвала протестите от 16 октомври, беше организирана от редица синдикални организации, опозиционни движения и други структури.
В Рим на „Площада на народа“ се състоя голяма демонстрация, организирана от основния италиански синдикат Обща италианска конфедерация на труда. Демонстрацията беше предшествана от шествие, стартирало от „Площада на Републиката“ и преминало през централни римски улици и булеварди, което наложи и промяна в движението в града. Според лидера на Общата италианска конфедерация на труда Маурицио Ландини в демонстрацията са се включили 100 000 души. Ландини беше основен оратор на проявата в Рим. Той настоя за промяна в управлението на Италия, за по-справедливи социални условия и за по-добри условия за трудещите се, за достойно заплащане на труда, за равенство между жените и мъжете на пазара на труда. Ландини поиска увеличение на заплатите и на пенсиите. Той предложи и онези, които притежават състояние от над 2 милиона евро, да допринесат за бюджета на държавата с един процент от тази сума. Събраните по този начин около 24-25 милиарда евро ще бъдат предназначени за здравеопазването, училищата и за подпомагане на наемателите да плащат високите наеми в Италия. Ландини обеща, че на 20 ноември Италия ще бъде парализирана от обща национална стачка, след тази, планирана да се проведе на 30 октомври. Синдикалният лидер също така обвини управляващите, че планират да създадат в Италия Трета република, в която правата на обикновените хора няма да бъдат зачитани, а ще има авторитарност и защита на интересите на най-големите играчи на пазара, предаде АНСА.
На демонстрацията в Рим на предна линия бяха лидерите на основните опозиционни левоцентристки партии – Ели Шлайн, лидерка на Демократическата партия, Джузепе Конте, лидер на „Движение 5 звезди“ и Никола Фратояни и Анджело Бонели, лидери на „Съюз зелени левица“. Те позираха заедно и демонстрираха общ опозиционен фронт броени дни след като в пленарната зала на италианския парламент те влязоха в остри противоречия по темата за продължаване на военната помощ за Украйна, подкрепено от партията на Шлайн, но не и от партиите на Конте и на Фратояни и Бонели.
Демонстрацията в Рим премина спокойно, но не така се стекоха нещата в други италиански градове.
В Милано протестно шествие срещу правителството обедини 50 000 души, които скандираха лозунги срещу Мелони и вицепремиера Матео Салвини. В даден момент обаче 100 маскирани младежи с черни дрехи и качулки се отклониха от него и се отдадоха на вандалски прояви на централния площад „Дуомо“ пред Миланската катедрала. Те щурмуваха и близката търговска галерия „Виторио Емануеле Втори“. Вандалите се покатериха върху покрива на коли, замерваха полицията с разнородни предмети, някои от които предварително запалени, чупеха витрини на магазини, преобръщаха контейнери за боклук, подпалваха импровизирани клади. Силите на реда използваха водни оръдия и сълзотворен газ срещу вандалите, превърнали един от най-емблематичните и най-посещаван от туристите площад на Италия в истинско бойно поле. Над 50 младежи бяха арестувани, а над 20 души бяха ранени, сред които и четирима служители от силите на реда.
В Болоня до вандалски прояви и сблъсъци се стигна в зоната на централната гара и полицията и там използва водни оръдия и сълзотворен газ. После сблъсъците се пренесоха им околните улици. Временно беше затворена като предпазна мярка и самата гара.
В Торино младежи с черни дрехи и маски също влязоха в сблъсък със силите на реда на централния площад „Кастело“ по време на протест, в който участниците скандираха срещу Мелони и срещу лидера на новата крайнодясна партия „Национално бъдеще“ Роберто Ваначи. Младежи с черни дрехи нахлуха и в книжарница от веригата „Фелтринели“ на гарата „Порта Нуова“ и преобърнаха щандове с книги вътре.
За сблъсъци и моменти на напрежение беше съобщено и в Бергамо, и във Верона.
Италианският премиер Мелони каза в пост в социалните мрежи, че уважава демонстрантите, които заявяват мирно по улиците на италианските градове своите искания, но осъди проявите на насилие по време на демонстрациите. Тя каза, че да се протестира е гражданско право, но не и да се подпалват пожари в италианските градове. Мелони отправи призив към опозиционните партии също да осъдят недвусмислено проявите на насилие. „Всяко въздържане от осъждане е легитимиране на насилието. Мълчанието е неприемливо“, заяви италианският премиер в акаунтите си в социалните мрежи. Мелони добави, че има „Хулигани, които се възползват от демонстрациите, за да сеят хаос, да нападат тези, които гарантират сигурността и да държат като заложници цели градове“. В отделен пост тя изрази допълнително солидарност със силите на реда, щурмувани от вандали и хулигани по време на протестите вчера.
Насилието в Милано беше осъдено и от кмета на града Дзузепе Сала, който е левоцентрист, както и от крайнодесния лидер Матео Салвини.
Протестите и във Франция, и в Италия в един и същи ден, са срещу управляващи, които са от различни политически лагери. Мелони е представител на консервативната десница, докато Макрон е центрист и либерал. Общото между двамата е обаче това, че в политически план те още с идването си на власт дадоха заявка, че искат да скъсат с традиционната левица и традиционната десница, показали се, според тях, неефикасни в миналото в управлението на респективните им страни. И двамата лидери обаче са обвинявани от опозицията, че днес са се изолирали от проблемите на обикновените хора, нещо, което те отричат. Сега де факто Макрон и Мелони се озоваха от едната страна на барикадата, а от другата са протестиращите, коментират медии във Франция и в Италия.
Протестите, разтърсили двете държави, идват в момент, в който и Франция, и Италия се готвят за ключови избори догодина. Но в тях залогът е различен. Мелони се очаква да се бори за преизбиране за втори премиерски мандат на парламентарния вот в Италия, докато Макрон по конституция няма право да се кандидатира за трети последователен президентски мандат във Франция. Неотдавна в интервю обаче френският президент за пореден път намекна, че може да се яви на президентските избори през 2032 г. Залогът на президентския вот догодина за него ще бъде следователно доколко центристкият му лагер, към който той се причислява, ще успее да се представи добре. Една победа на този вот на крайната десница, която винаги е била политически противник на Макрон, би означавала пълен провал за водените от него досега политики.
Протестите и във Франция, и в Италия идват и в момент, в който в парламентите на двете страни се обсъждат проектобюджетите за идната година.Във Франция правителството на премиера Льокорню залага на бюджет с мерки за икономии с цел оздравяване на финансите, отбелязва Франс прес. Според правителството бюджетът ще сведе дефицита през 2027 г. на 5 процента от БВП. Оздравителните мерки в него ще донесат на държавните финанси 43 милиарда евро. Заедно с мерките, предприети преди това от управляващите, общата сума възлиза на 54 милиарда евро. Бюджетът цели и да намали почти наполовина дефицита във френската социално-осигурителна система, от настоящите 21,8 милиарда евро на 12,7 милиарда евро догодина. Бюджетът ще въведе ограничения и в държавната администрация. Той цели и да сведе увеличението на разходите за здравеопазване на 2 процента от БВП. „Пенсионерите ще имат сериозен принос, в размер на 5,5 милиарда евро“ за мерките за икономии, планирани в бюджета, допълва Франс прес. Правителството предлага пенсиите над 1260 евро вече да не се индексират изцяло спрямо инфлацията. То също така иска да намали на 3000 евро тавана на 10-процентното данъчно облекчение върху данъка върху доходите, от което се възползват пенсионерите (срещу таван от 4439 евро в момента). Мерките в бюджета засягат и компаниите, като например правителството иска да увеличи с 800 милиона евро данъчното облагане на операторите на магистрали и летища. Същевременно Макрон още през лятото заяви, че Франция планира да увеличи бюджета си за отбрана за догодина с 3 милиарда евро, припомнят "Франс 24" и Ер Еф И.
В Италия правителството на Мелони пък залага на бюджет за идната година, в който има мерки в размер на 23,5 милиарда евро, отбелязват „Соле 24 оре“ и АНСА. От тях 5 милиарда евро ще отидат за подпомагане на семействата и на социалните разходи. За отбрана ще отидат 4,5 милиарда евро, а 3,4 милиарда евро са предназначени в подкрепа на компаниите. Очаква се финансовият сектор на страната да осигури 5 милиарда евро за финансиране на мерките в бюджета. От министерствата и държавната администрация ще бъдат поискани икономии в размер на 1,2 милиарда евро, а от сектора на хазартните игри ще бъдат поискани за финансиране на бюджета 700 милиона евро.
Преди броени дни по време на срещата на върха на ЕС Мелони успя да договори с Европейската комисия възможност държавата да се намесва при формирането на цените за енергията на национално ниво за крайните потребители. Според договорката Италия получава зелена светлина да приложи временно механизъм, при който да наложи таван върху цената на природния газ, използван за производство на електроенергия, което от своя страна ще намали сметките за ток за крайните потребители. В рамките на този компромис обаче Мелони не успя да договори отстъпки относно механизма на Европейска схема за търговия с емисии, който също играе роля при формиране на сметките за енергията за крайните потребители, отбелязва АНСА.
По повод протестите в Италия и във Франция, в които активно участват учениците, италианското издание „Диагонале“ отбелязва, че младото поколение най-после се е събудило. „Протестът тръгва от училищата, но под повърхността има много повече. Има едно поколение, което живее под заплахата от възможна война, гледа към бъдещата си работа без никаква сигурност, сблъсква се с все по-високи наеми и цени. А когато се взимат политически решения, от тях става ясно, че за политиците това поколение не означава практически нищо“, пише изданието. „Това са младежи, от които се изисква да учат, да работят, да правят жертви и да чакат. Да чакат достойна работа, дом, заплата, с която да живеят. Междувременно правителството залага на превъоръжаването“, допълва медията. То коментира и, че „младото поколение осъзнава, че в това общество, ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Защото никой нищо няма да ти подари. И че за да имаш по-добри права, заплати и условия на живот, трябва отново да се упражни колективен натиск“.
Френската телевизия „Франс 24“, от своя страна, отбелязва, че в последно време в Белгия, Германия и Гърция е имало протести, вдъхновени от примера на френските гимназисти, и задава въпроса дали това ще е вълна, която ще обхване цяла Европа.