Процесът срещу българи, шпионирали в полза на Русия, е тема за британските вестници

Двама български граждани се признаха за виновни в участие в шпионска група, действала в полза на Русия, пише британското издание "Файненшъл таймс".
Те са били част от група, ръководена от Ян Марсалек, укриващият се бивш главен оперативен директор на Уайъркард. 46-годишния Орлин Русев и 43-годишния Бисер Джамбазов признали, че са работили с Марсалек, действащ под псевдонима Рупърт Тич, за шпиониране на цели, представляващи интерес за Москва, в периода от 2020 до 2023 г.
Другите трима българи, Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев, отричат обвинението в заговор за шпионаж. 
На процеса беше съобщено, че обвиняемите са следили журналисти, дисиденти и руска военна база, съобщава британският в. "Индипендънт".
Действията, за които им е било плащано, са включвали проследяване на влиятелни личности, към които Москва е проявявала интерес, като "дисиденти, избягали от Русия заради собствената си безопасност", заяви британската прокурорка Алисън Морган. Обектите са били проследявани на самолети и е било обсъждана възможността за пряк контакт с тях и използването на двете жени като "сексуални примамки", с цел получаване на информация.
Извършени са били най-малко 6 операции, като всеки от обвиняемите е участвал в най-малко две от тях.
"Тази дейност е била изключително рискована лично за тях. Във всеки един момент те са можели да бъдат заловени от властите", заявила е прокурорката пред съдебните заседатели.
Сред целите на наблюдението е бил и журналистът Христо Грозев, който като част от работата си за "Белингкат" (Bellingcat) е разследвал нападението с "Новичок" в Солсбъри през 2018 г. и отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални. В резултат на тези разследвания той е включен в списъка на издирваните лица от руското Министерство на вътрешните работи. Русев и руският агент са обсъждали следенето на журналиста, кражба на лаптопа му, отвличането или убийството му и проникването в "Белингкат", според британската прокуратура.
Други обекти на следене са били руският дисидент и основател на медията "Инсайдър" Роман Доброхотов, бившият казахстански политик Бергей Рискалиев, който избягал от Казахстан във Великобритания, и фалшив протест пред посолството на Казахстан. Следенето на политическия дисидент би спомогнало за подобряване на отношенията между Русия и Казахстан, според прокуратурата.
Петата операция се отнася до наблюдението на американската военновъздушна база в Щутгарт, извършено през 2022 г. Обвиняемите са смятали, че базата се използва за обучение на украински войници.
Шестата операция е била следенето на руския адвокат Кирил Качур по време на престой в Черна гора между септември 2021 г. и януари 2022 г. Русия го обяви за "чуждестранен агент" през ноември 2023 г.
Британският в. "Гардиън" от своя страна цитира изявление на прокурорката, която подчертава, че всички обвиняеми са знаели за какво получават "значителните суми".
Те са получавали и помощ от редица други лица, шпиониращи за Русия в Лондон, Виена, Валенсия, Черна гора и Щутгарт.
43-годишният Джамбазов е бил в любовен триъгълник с Иванова и Габерова, която е имала предишна връзка с Иванчев, добави прокурорката, като предупреди, че обвиняемите може да "използват връзките", за да твърдят, че са били подмамени и не са знаели, че извършват шпионска дейност.
Русев и Марсалев са разменили близо 80 000 съобщения, които съдържат, според британската прокуратура, "чести препратки" към различни руски разузнавателни служби, включително ГРУ, КГБ, ФСС, отбелязва британският в. "Телеграф". Често е споменаван и руският президент Владимир Путин.
През 2022 г. българският журналист Христо Грозев е бил информиран от австрийските власти, че Русия събира информация срещу него. Заплахата се смята за толкова голяма, че той живее отделно от семейството си, припомня изданието.
Българските шпиони са го следили в Черна гора, Валенсия и Виена, като са докладвали на Марсалек и са обсъждали "тактическите варианти", които могат да бъдат използвани. Сред тях са били следенето му, кражба на лаптопа му, палеж на негова собственост, отвличането и отвеждането му в Москва, или евентуалното му убийство. В крайна сметка те се спрели на следене, като записвали графика и маршрутите, които използвал.
По отношение на базата в Щутгарт българите обсъждали начини за събиране на поверителна информация с използването на модерни технически средства. Целта им е била да открият кой се намира в базата и да получат лични данни за хората, намиращи се в нея.