Руският президент Владимир "Путин сигнализира, че има готовност да започне ядрена война", гласи заглавието на британския в. "Телеграф". Той подписа законодателство, променящо ядрената доктрина на Руската федерация, което разширява случаите, при които се допуска използването на ядрено оръжие.
Тези действия бяха предприети, след като Украйна изстреля американски ракети АТАКМС по склад за боеприпаси край Брянск, на около 150 км от границата, отбелязва британското издание, като припомня, че украинският президент Володимир Зеленски отдавна отправяше искане към западните лидери да предоставят на неговите сили правото да използват ракети с голям обсег срещу цели на руска територия. Според съобщенията, в понеделник американският президент Джо Байдън най-накрая е отстъпил, предвид включването на севернокорейски войски в бойните действия.
Законодателството, въвеждащо новата руска ядрена доктрина, бе подписано часове по-късно. Според новите правила Русия може да даде ядрен отговор и на нападение с конвенционални оръжия, ако то заплашва "териториалната ѝ цялост" или ако бъде нападната от неядрена държава, като Украйна, подкрепяна от ядрена сила като САЩ или Великобритания.
Дмитрий Медведев, заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност, предупреди враговете на Кремъл, че сега може да предизвикат ядрена война. "Русия може да отвърне (на ударите с АТАКМС) с оръжия за масово унищожение срещу Киев и обекти на НАТО, независимо къде се намират", гласи неговото изявление, цитирано от в. "Телеграф".
Руски медии съобщиха, че Москва е започнала да изпраща мобилни ядрени бункери в цялата страна, което е още един явен сигнал към Запада, добавя британското издание, като цитира Общоруския изследователски институт за гражданска отбрана и извънредни ситуации. В речта си на срещата на Г-20 в Бразилия британският премиер Киър Стармър осъди "безотговорната реторика" на Москва по отношение на ядрената война. Той отказа да даде отговор на въпроса дали Великобритания е разрешила на Украйна да започне да изстрелва британски ракети с голям обсег "Сторм шадоу" и заяви само, че "моята позиция винаги е била, че Украйна трябва да има това, от което се нуждае, толкова дълго, колкото се нуждае".
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна работи с всички партньори, за да получи подкрепата им за удари с оръжия с голям обсег, отбелязва британският в. "Индипендънт".
"Мисля, че след изявленията за ядрените оръжия е време и Германия да подкрепи съответните решения", подчерта той на среща в Киев с датската премиерка Мете Фредериксен.
Германският канцлер Олаф Шолц, който миналата седмица проведе едночасов разговор с Путин, отказва да предостави на Украйна ракети с голям обсег "Таурус".
Зеленски вече е предупреждавал, че Северна Корея може да увеличи броя на разположените в Русия войски от 11 000 до 100 000 души. Според украинския президент серията от неотдавнашни въздушни удари са доказателство, че Путин няма намерение да прекратява войната въпреки изявленията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, че ще се стреми да сложи край на войната в рамките на 24 часа, след като встъпи в длъжност.
Киев се опасява, че може да бъде принуден да сключи споразумение, което ще го принуди да се откаже от окупираните от Русия територии - нещо, което Зеленски е заявявал, че няма да направи, отбелязва британското издание.
В същото време съюзниците на Украйна отправиха критики към заключителното изявление на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро, защото в него не се споменава ролята на Русия в конфликта в Украйна. Шолц, Стармър, канадският премиер Джъстин Трюдо и френският президент Еманюел Макрон са сред лидерите, заявили, че финализираното от бразилския президент Лула да Силва комюнике "не е достатъчно силно", отбелязва британският в. "Гардиън".
Окончателният текст, приет на срещата на върха в Бразилия, беше значително по-слаб от този предходната година, като в него се подчертаваха само хуманитарните страдания в Украйна и значението на териториалната цялост. В отговор Зеленски обвини лидерите на Г-20, че не са предприели действия, след като Путин подписа промяната на руската ядрена доктрина.
Бразилският президент Лула да Силва бе подложен на критики заради това, че одобри окончателния текст ден преди края на срещата, отбелязва "Гардиън".
Лула да Силва направи всичко, за да избегне сблъсък между развитите и развиващите се страни по въпроса за Украйна, пише от своя страна френският в. "Монд". На срещата, на която той беше домакин, ръководителите на двадесетте най-големи икономики дори се срещнаха с руския външен министър Сергей Лавров, поканен в рамките на инициативите за борба с глада, които са основен приоритет на Лула да Силва.
Но въпреки усилията на президента на страната домакин - прекъснал "по брутален начин" според европейски представител - дебатите върху заключителната декларация, войните продължаваха да тегнат над дискусиите в Рио де Жанейро, особено конфликтът между Москва и Киев, отбелязва френското издание.
В същото време президентът на САЩ Джо Байдън разреши предоставянето на противопехотни мини на Украйна, отменяйки собствената си политика, пише в. "Ню Йорк".
Решението ще засили отбраната на Киев от напредването на руски войски, но предизвика критики от страна на групи, борещи се за контрол над въоръженията. То последва даденото на Киев разрешение да използва ракети с голям обсег за удари по цели на територията на Русия и е част от спешните действия, които досегашното американско правителство предприема, за да подпомогне срещащите затруднения военни усилия на Украйна, отбелязва американското издание.