Рашида Дати изгуби "битката на живота си", но дали това ще я откаже от политиката


Рашида Дати, кандидатката за кмет на Париж на консервативната десница, изгуби втория тур на местните избори във френската столица, съобщават френските медии. Тя призна снощи поражението си, а кадри, излъчени в социалните мрежи, показаха как тя напуска с кола предизборния си щаб снощи под освирквания на минувачи, някои от които дори скандират: „Чупка!“, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и "Паризиен".
В реч след оповестяването на резултатите Рашида Дати заяви, че не е успяла да убеди избирателите, че промяната в Париж е не само възможна, но и е необходима, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и Те Еф 1. Тя благодари на всички, които са я подкрепили и подчерта, че по време на предизборната кампания е имало и много удари под кръста. Дати изтъкна, че лявата администрация на Париж не може да игнорира опитите за промяна на управлението в столицата.
Рашида Дати дълго време беше смятана за печеливша кандидатура за кметския пост на Париж. Тя беше обрисувана като жената, от която левицата се страхува. Кампанията й за местните избори беше модерна, в крак с времето, но всичко това не доведе до успех на втория тур на вота. Ще се примири ли Рашида Дати с това поражение или не случайно във френските медии тя е наричана с прозвището „непотопяемата“, отбелязва Франс прес.
Рашида Дати е родена през 1965 г. в Сен Реми в департамента Сон е Лоар. Тя има славата на жена с борбен и решителен характер, припомня Франс прес. Дати е дъщеря на марокански зидар и на алжирска домакиня. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Никога не е криела амбициите си да постигне нещо повече в живота от това да бъде само поредното дете в мигрантско семейство. Плащала е сама за обучението си, като е работила като продавачка и санитарка. Стремяла се е да кара стажове или да си осигури работа, като търси съдействие за това от най-престижни личности. 
Първоначално Рашида Дати се насочва към медицината, но се проваля на изпитите през първата година. После учи икономика в Университета на Дижон, а след това и икономически науки в университета „Париж-Пантеон-Асас“. Накрая учи и в Националното училище за магистрати. 
На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от десноцентриста Никола Саркози, на когото беше съветничка, по времето, когато той беше министър на вътрешните работи, припомня Франс прес. После Дати стана говорителка на кандидатпрезидентската му кампания за президентските избори през 2007 г., спечелени от Саркози. 
На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правосъдието. Тя беше първата жена от имигрантско потекло, заела този престижен пост. На него тя остана две години, от 2007 до 2009 година. През този период нейни сътрудници я описваха едновременно като работохоличка, но и като тежък характер. Дати не пести критиките си, когато се налага, а понякога методите й на действие са дефинирани като брутални и всичко това й коства враждебно отношение в правосъдния свят, отбелязва Франс прес. Заради характера й редица нейни сътрудници подадоха оставка. 
През годините Дати също така позира активно и за светски издания. Тя превърна в гореща медийна тема с бременността си и породи истински дебат във Франция кой може да е бащата на дъщеря й, като и в тази насока бяха споменавани и имената на водещи политици. В крайна сметка през 2012 г. Рашида Дати предприе съдебни действия срещу Доминик Десен, президент и изпълнителен директор на веригата от казина „Люсиен Бариер“. Съдът постанови след четири години, че Десен е баща на дъщерята на Дати и трябва да изплаща издръжка, припомня Франс прес. 
Заради всички тези шумотевици около Рашида Дати през 2009 г. тя беше "телепортирана" от президентския лагер в Европейския парламент. През 2018 г. беше избрана за кмет на Седми парижки район, в който се намират Айфеловата кула, много посолства, министерства и долната камара на френския парламент.
През 2020 г. Рашида Дати се впусна в битката за кметския пост на Париж, но загуби срещу социалистката Ан Идалго. През годините именно Дати беше смятана за идеологически противник на Идалго и двете често пъти си разменяха критики относно управлението на Париж. 
През 2023 г. Рашида Дати беше назначена за министър на културата в правителството на макрониста Габриел Атал. На този пост тя остана и при премиерите Мишел Барние, Франсоа Байру и Себастиен Льокорню и така си спечели именно прякора „непотопяемата“.  Като министър на културата, Рашида Дати отново не пестеше резките изказвания когато се налагаше. „Монд“ дори й приписа заплахи срещу кучето на Габриел Атал и използване на нецензурни думи по адрес на Брюно Льо Мер, по времето, когато той беше министър на икономиката, но Рашида Дати отхвърли тези твърдения, припомня Франс прес.
От няколко години Рашида Дати е разследвана за корупция и търговия с влияние заради подозрения, че е получила 900 000 евро от компанията "Рено-Нисан” в замяна на консултации за нея. От 16 до 28 септември срещу Дати ще се гледа дело по този случай, припомнят Франс прес и "Фигаро".  По времето, когато Дати е консултирала компанията, ръководена от скандалния Карлос Гон, тя е била евродепутат и се смята, че в Европарламента е подкрепяла интересите на "Рено-Нисан" и е заемала позиции в полза на компанията, без да информира ЕП, че има консултантски договор с нея, припомня "Радио Франс". Дати казва, че не е извършила нищо нередно.
Тези съдебни проблеми изобщо не повлияха на кариерата на Дати като министър на културата в няколко последователни правителства. А по този повод президентът на Франция Еманюел Макрон припомни, че в страната всеки е невинен до доказване на противното. 
Дати беше на поста министър на културата и по времето на обира в Лувъра, извършен миналата есен посред бял ден. Тя беше изслушана във френския парламент във връзка с грабежа. Пред депутатите тя каза, че по време на обира всички мерки за сигурност в музея са сработили. Дати обаче разкритикува липсата на сигурност по улиците на Париж, което е позволило на крадците да разположат спокойно подемник насред оживен парижки булевард, за да извършат обира, припомня Франс прес. Това беше камък, хвърлен в градината на кметицата Идалго и на парижката префектура. Дати също така заяви, че дълго време във Франция е била подценявана сигурността на произведенията на изкуството за сметка на сигурността на обществеността.
Рашида Дати подаде оставка от поста на министър на културата през февруари заради кандидатурата си за кмет на Париж. Като кандидат за кмет тя предложи „програма на рязка промяна“ с досегашната управа на Париж. Тази програма беше фокусирана върху сигурността, чистотата и стабилизирането на финансите. Тя обещаваше 5000 въоръжени и добре обучени общински полицаи, както и удвояване на броя на камерите за видеонаблюдение. По отношение на бюджета Рашида Дати казваше, че ще се бори с дълга на община Париж, който според нея възлиза на 12 милиарда евро. Тя предлагаше редуцирането да стане чрез намаляване на някои субсидии и спиране на увеличаването на социалните жилища, за да се даде приоритет на реновирането на съществуващите. Що се отнася до градската среда, Дати подкрепяше приватизацията на службата по сметосъбиране и преобразяването на площад „Републиката“, който е основна невралгична точка на всякакви протести в Париж. Дати обещаваше създаването на „голям градски парк“ по двата бряга на река Сена и казваше, че при нейно евентуално управление, метрото на Париж ще стане напълно достъпно за хората с увреждания.
По време на предизборната си кампания Дати заложи и на някои ударни акции. Така например тя сложи работно облекло на сметосъбирач и се включи в акция по сметосъбиране миналата есен. Всичко това беше надлежно документирано и излъчено в социалните й канали, с което тя си спечели похвали, но й си навлече критики, че става дума само за пиар, припомня Бе Еф Ем Те Ве.
Дати често пъти е била критикувана през годините заради шикозните тоалети, които носи по време на официални събития. След кражбата на Лувъра дори се появиха шаржове, в които тя беше обрисувана накипрена с откраднатите драгоценности. Много често за нея се коментираше, че с шикозния си вид тя изглежда като дистанцирана от обикновените французи, които страдат от високата инфлация и от увеличаване на разходите за живот.
Ето защо Дати направи опит да покаже на сънародниците си, че тя също има проблеми, припомня „Пари мач“. Неотдавна по време на подкаст тя разкри, че дъщеря й Зохра, която днес е на 17 години, има сериозни здравословни проблеми.  Преди време паник атака отключила у нея неврологични проблеми и за почти година Зохра е била неспособна да се движи. Сега момичето от време на време имало подобни кризи, но те продължавали само няколко седмици.
Издигането на кандидатурата на Рашида Дати за кметския пост на Париж беше предшествано от неин опит да се кандидатира за депутат на частични избори миналата година, припомнят „Фигаро“ и Бе Еф Ем Те Ве. До този частичен вот се стигна, след като избирането на трима депутати в Националното събрание на изборите през юли 2024 г. беше обявено за невалидно от Конституционния съвет на Франция, припомня медията Ел Се Пе. Съветът взе това решение заради установени нередности във финансирането на предизборните им кампании. Единият от тези трима депутати беше Жан Льосюк, който в миналото е бил сътрудник именно на Рашида Дати. Така се оваканти място в парламента от Втори столичен избирателен район. Тогава в тази битка за овакантеното депутатско място от този район Рашида Дати дръзна да се противопостави на своя съпартиец от консервативната десница „Републиканците“ Мишел Барние, който беше и премиер на Франция за два месеца през есента на 2024 г. и като такъв беше и пряк шеф на Дати. Това решение на Рашида Дати да се противопостави на Барние подразни новия лидер на „Републиканците“ Брюно Рьотайо, който по онова време беше министър на вътрешните работи в правителството на центриста Франсоа Байру. Рьотайо посредничи между двамата кандидати за депутат и накрая Дати се отказа от парламентарните си амбиции в полза на Барние. За сметка на това Рьотайо я увери, че „Републиканците“ ще я подкрепят за кмет на Париж. Партията изпълни обещанието си. Дати беше подкрепена от нея. Тя очакваше, че бидейки министър на културата в няколко последователни правителства, оглавявани от центристите на Макрон, тя ще получи и подкрепа на макронистите. Но изненадващо макронисткият лагер се разцепи на две. Едната част я подкрепи, но другата издигна свой кандидат за кмет на Париж – Пиер-Ив Бурназел, който предложи не по-малко амбициозна програма от нейната за скъсване с управлението на левицата. В допълнение крайната десница се яви на кметските избори разделена на две изборни листи – на „Реконкиста“ и на „Национален сбор“. Резултатът от това разделение сред десноцентристите и крайнодесните беше излизане начело още на първия тур на кандидата на левицата Еманюел Грегоар, който в крайна сметка спечели вчера и втория тур.
Между двата тура десните партии опитаха да сформират общ фронт срещу левицата, но двете крайнодесни партии така й не изразиха ясна подкрепа за Рашида Дати, а по-скоро говореха, че левицата не трябва да бъде оставена да победи отново в Париж. Това рефлектира също върху изхода от втория тур.
Според анализатори проблемът в кандидатурата на Дати е бил многопластов. Тя е разчитала на подкрепата на „Републиканците“, но е предала идеите им, като е останала в поредното правителство на макронистите – това на Себастиен Льокорню, след като „Републиканците“ го напуснаха с гръм и трясък миналата есен, посочва Бе Еф Ем Те Ве. От друга страна Дати е залагала прекалено много и на това, че е част от макронистки правителства в момент, в който подкрепата за Еманюел Макрон е рекордно ниска.
Паралелно с това съдебните проблеми на Рашида Дати отблъснаха някои от избирателите, решили да не се доверят на кандидат за кмет, който рискува да бъде осъден заради неправомерно лобиране в замяна на голяма сума пари. Менторът на Дати -  Никола Саркози, със своите присъди също повлия отрицателно на кандидатурата й. Една от присъдите му е именно за нередности в кандидатпрезидентската му кампания по времето, когато Дати беше част от екипа й.
Тази съвкупност от фактори допринесе за това „битката на живота“ на Рашида Дати да се превърне в истинско фиаско, обобщава Бе Еф Ем Те Ве.
Случилото се с нея обаче е предупреждение и за друг политик със съдебни проблеми и с амбиции за изборна битка, а именно Марин Льо Пен, коментират анализатори. Но същевременно мнозина припомнят, че неуспех в една политическа битка, не означава отказ от следващи битки. Тук отново за пример се посочва Марин Льо Пен, която след три неуспешни опита да се кандидатира за президент, сега има намерение да пробва за четвърти път, ако апелативен съд отмени наложената й забрана да се кандидатира за избираема длъжност за срок от пет години, припомня Франс прес.
В съседна Италия неуспехът през 2016 г. на изборите за кмет на столицата Рим не възпря амбициите на дясната Джорджа Мелони и шест години след този неуспех тя беше избрана за министър-председател, припомнят италиански медии в коментари за местния вот във Франция.