Разгорещени дискусии и категорични изказвания: какво показа първият голям телевизионен дебат преди парламентарните избори в Нидерландия?

Първият голям телевизионен дебат за предсрочните парламентарни избори в Нидерландия в края на месеца събра по тв Ер Те Ел снощи тримата „големи“ - Франс Тимерманс (Зелени леви -Партията на труда: зелени и социалдемократи), Хенри Бонтенбал (Християндемократически призив) и Дилан Йешилгьоз (либералната Народна партия за свобода и демокрация).
Очакваше се да участва и другият „голям“ – Герт Вилдерс, лидерът на крайнодясната Партията на свободата, който прекрати предизборната си кампания, след като в петък бе обявено, че е сред няколко политици, които са в прицела на предполагаема терористична група. Поканата оставаше в сила за партията му, но неин представител не се яви, а на нейно място влезе Роб Йетен, лидерът на социално-либералната партия "Демократи 66".
Ожесточеният дебат не сближи пряко партиите, но позициите им станаха по-ясни, отбелязва Ер Те Ел. Според политическия репортер Фриц Вестер коалиция между четирите партии със сигурност остава възможна.
Началото на дебата бе белязано от отсъствието на Вилдерс, като другите четирима лидери изказаха съжалението си, защото "Вилдерс е начело на социологическите проучвания и всеки друг водач на листа би искал да дебатира с него", както каза Йетен.
Важните теми
Една от темите, на която се обръща голямо внимание на тези избори, е миграцията. Лидерът на Зелените леви-Партията на труда Франс Тимерманс беше единствената партия, която не пожела да заяви, че Нидерландия трябва да приема много по-малко кандидати за убежище. Тимерманс изтъкна, че не можеш да спреш на границата хора, бягащи от война.
Лидерката на Народната партия за свобода и демокрация Дилан Йешилгьоз и лидерът на Д66 Роб Йетен се сблъскаха по отношение на подхода към миграцията. Според политическия репортер Фриц Вестер Йетен се е справил по-добре, като „често поемаше инициативата."
В дебата не липсваха и други сблъсъци и дори директни атаки. Лидерът на Християндемократически призив Хенри Бонтенбал атакува Йешилгьоз заради миналия кабинет, в който участваше и нейната Народна партия за свобода и демокрация, която той обвини в „заиграване“.
Други теми на дебата бяха и високите разходи, с които се сблъскват семействата в Нидерландия, като тук споровете бяха основно между Бонтенбал и Йешилгьоз. В дискусията за приспадането на ипотечните лихви се видя, че три от четирите партии мислят по различен начин за него: само Народната партия за свобода и демокрация иска да запази приспадането, докато останалите искат да го премахнат.
Военната повинност също беше предмет на обсъждане. Единствено Християндемократическият призив иска да въведе отново наборна военна служба, но останалите партии не са много склонни да го приемат.
Дебатирано бе и признаването на палестинска държава, като и тук се видяха сериозни различия между четирите партии.
Народната партия за свобода и демокрация получи критики от другите три партии, че става все по-дясна и е извън реалността с жилищната си политика, както и че има антисоциални планове за здравеопазването.
Каква коалиция ще има след изборите?
Важна тема в дебата бе каква коалиция би се оформила след изборите на 29 октомври. На въпроса към лидера на Народната партия за свобода и демокрация дали ще върви към коалиция с Християндемократическия призив, Зелените леви-Партията на труда и Д66, Йешилгьоз отговори: "Не мисля, че този шанс е много голям. Видях много големи различия. По думите й изборът ще е по-късно: „дали ще има ляв кабинет с г-н Тимерманс или ще има дясноцентристки кабинет с Народната партия за свобода и демокрация?“
Самият Франс Тимерманс, лидер на Зелените леви-Партията на труда, заяви, че би предпочел да стане министър-председател, ако партията му се присъедини към коалиция след изборите. „Това е моето предпочитание. Вече съм бил министър“, каза той в края на миналата седмица в интервю за в. „Телеграф“. Ако не може да стане премиер, Тимерманс заяви, че ще остане в парламента като лидер на партийната група и ще продължи да бъде лидер на опозицията.
Какво показват проучванията?
И последните проучвания сочат, че първа сила в новия парламент на Нидерландия отново ще бъде Партия на свободата на Герт Вилдерс. Проучването на Ипсос И&O от 8 октомври й дава 31 депутата в 150-местния парламент, което е загуба с шест места в сравнение с предишните избори през ноември 2023 г.
Следват Християндемократическият призив (24), който прибавя 19 места в сравнение с 2023 и Зелените леви-Партията на труда (22), които губят три места според проучването. След това са Д66 (14), Народната партия за свобода и демокрация (13) и ДА21 (13). 50ПЛЮС има две места, докато през 2023 г. нямаше нито едно. Както и предишни проучвания и това показва, че в новия нидерландски парламент ще има 15 партии. Същото показва и проучването на „Пейл“ от 10 октомври.
Анализаторите на  Ипсос И&O казват, че сякаш избирателите изчакват да видят какво ще донесе кампанията и почти не се „движат“.