Разширяването на ЕС ще бъде обсъдено на два форума през ноември на фона на готвени промени за новите членове

Два форума за разширяването на ЕС ще бъдат проведени през ноември. На 18 ноември Европейската комисия ще събере европейски лидери, представители на страни кандидатки и експерти, за да обсъдят бъдещето на Европейския съюз, предаде Молдпрес, отбелязвайки, че Молдова, ще бъде представена от посланика си в ЕС Даниела Морари. В дискусиите ще участват и дипломати от Черна гора, Албания, Косово и Украйна.
Форумът ще се проведе под мотото "Чрез разширяването на Съюза ние осигуряваме нашето бъдеще" и ще бъде воден от комисаря по разширяването Марта Кос. Събитието ще приключи с реч на председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Преди това среща на върха за разширяването на ЕС, организирана от "Евронюз", ще събере на 4 ноември президента на Молдова Мая Санду, президента на Сърбия Александър Вучич и министър-председателите на Албания, Черна гора и Северна Македония, заедно с европейския комисар по разширяването Марта Кос. Към срещата ще се присъедини и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.  Той ще произнесе реч пред участващите лидери, а по-късно в същия ден се очаква Европейската комисия да представи стратегията си за разширяване на ЕС и годишната оценка на усилията, положени от Западните Балкани, Украйна, Молдова и Грузия по пътя им към присъединяване към ЕС.
Тези две срещи на върха ще се проведат два месеца, след като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта в годишната си реч за състоянието на Съюза, че "един по-голям и по-силен Съюз" с Украйна, Молдова и Западните Балкани е "гаранция за сигурността на всички нас".
Междувременно Европейският съюз обмисля промяна в правилата за членство, която ще позволи на нови държави да се присъединят към блока без пълно право на глас - стратегически ход, насочен към улесняване на процеса на разширяване, въпреки вътрешните разногласия и ветото на някои държави членки, като Унгария, пише "Политико".
Инициативата е все още в ранна фаза и ще трябва да бъде одобрена от всички настоящи държави членки, за да бъде приложена, съобщиха пред изданието трима европейски дипломати и един служител на ЕС. Идеята е новите членове да получат пълни права за гласуване едва след като ЕС преработи начина си на функциониране, така че отделни държави да не могат лесно да налагат вето върху политиките му.
От известно време унгарският министър-председател Виктор Орбан пречи на напредъка на Украйна към членство в ЕС, като се позовава на опасенията, че Киев ще "донесе война в Европа", пише базираното в Брюксел италианско издание "ЕУнюз". Обструкционизмът на Будапеща намери солидна опора в Братислава и потенциално нова опора в Прага, след като националпопулистът Андрей Бабиш сформира правителство, се добавя в публикацията.
Но сега в Брюксел тонът изглежда е напът да се промени. Европейският парламент вече работи по мащабни институционални промени, които да го превърнат в по-федерална структура, и които ще доведат до преобразуване на институциите на ЕС, отбелязва "Киев пост".
Според германския външен заместник-министър Гюнтер Крихбаум е наложително вътрешните реформи да бъдат извършени едновременно с приема нови членки. "Тези промени трябва да се направят паралелно с процеса на разширяване, за да се избегне ограничаване на способността на ЕС да действа ефективно” каза той.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави разширяването в центъра на стратегическата си програма, насърчавайки потенциалното членство на Украйна и Молдова до 2030 г., но част от държавите от ЕС все още се противопоставят на ускоряване на процеса и изваждат наяве вътрешните разделения в блока, отбелязва "Политико".
"Бъдещите членове трябва да бъдат задължени да се откажат от правото си на вето, докато не бъдат приложени ключови институционални реформи – като въвеждането на квалифицирано мнозинство при гласуването в повечето области на политиката", посочи Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на германския Бундестаг. "Но и разширяването не трябва да бъде забавяно от отделни държави членки на ЕС, които блокират реформите", добави той.
Инициативата ще позволи на страни, които вече вървят по пътя към членство – като Украйна, Молдова и Черна гора – да се възползват от много от преимуществата на ЕС, но без право на вето – нещо, което правителствата на блока винаги са ценили като най-мощния инструмент за предотвратяване на налагането на политики, които не одобряват. Това би дало възможност те да се присъединят при по-гъвкави условия, без да е необходимо преразглеждане на основните договори на ЕС – нещо, което няколко правителства смятат за невъзможно.
Планът нови членове да се присъединят без пълни права на глас би "гарантирал, че ще останем способни да действаме дори в разширен ЕС", каза Хофрайтер. "От разговорите с представители на страните от Западните Балкани получавам ясни сигнали, че този подход се счита за конструктивен и реалистичен", отбеляза той.
Обсъжданията в ЕС съвпадат и с нарастващото недоволство в източноевропейските и западнобалканските държави кандидатки, които са предприели дълбоки реформи, но години след подаването на кандидатурата си не са по-близо до членство. В случая с Черна гора преговорите за присъединяване към ЕС започнаха през 2012 г., припомня "Политико".
"Последната държава, която се присъедини към ЕС, беше Хърватия преди повече от 10 години – а междувременно Обединеното кралство напусна", каза президентът на Черна гора Яков Милатович. "Ето защо смятам, че сега е моментът да се съживи процесът и да се възроди идеята за ЕС като блок, който все още има привлекателна сила", добави той.
Заместник министър-председателят на Украйна Тарас Качка също призовава за "креативни" решения за отблокиране на разширяването на ЕС. Кандидатурата на Киев в момента е блокирана от ветото на Унгария.
"Украйна ще бъде в Европейския съюз, със или без Орбан, защото това е изборът на украинския народ", заяви украинският президент Володимир Зеленски и добави, че вярва, че "унгарският народ подкрепя Украйна".
"Чакането не е опция", каза и Качка. "Нуждаем се от решение тук и сега. Това е важно както за Украйна, така и за Европейския съюз. Докато Русия тества европейската сигурност с дронове, тя прави същото и чрез подкопаване на единството на ЕС", отбеляза той.
"Украинците се борят всеки ден през последните три години и половина, за да държат Русия извън Европа", заяви от своя страна Марта Кос. "В Молдова решаващ фактор беше доверието в перспективата за членство. Убедена съм, че държавите членки няма да застрашат това", каза тя. 
В изявление пред журналисти в Люксембург в понеделник Кос посочи, че ЕС може скоро да започне преговори за присъединяване с Украйна и Молдова. Тя отбеляза, че "Комисията е приключила прегледа на цялото законодателство" на Киев и Кишинев и че "до ноември Съветът ще има възможност да стартира всички шест преговорни групи" с двете кандидатки.
Кос потвърди, че изпълнителният орган на ЕС проучва "всички възможности" за даване на зелена светлина за започване на преговори. Според нея "Украйна и Молдова са постигнали положителни резултати" и тъй като това трябва да бъде процес, основан на заслуги, няма причина да се забавя още повече.
В крайна сметка "Унгария не се е противопоставила на признаването на статута на кандидатка на Киев" и затова може да се очаква, че Будапеща също ще подкрепи отварянето на преговорните групи, надява се Кос.
След реформата от 2020 г. присъединяването на нова страна към ЕС може да се осъществи след затварянето на 33 преговорни глави (всяка от които се отнася до конкретен аспект от общите  европейски правила), разделени в шест тематични групи. За отварянето на всяка група е необходимо единодушие на държавите членки, както и единодушно гласуване за окончателното решение за приемане на страната в Общността. Това е тромав механизъм, призна и върховният представител Кая Калас: "Има пречки в нашия процес на вземане на решения и ние работим по тях", потвърди тя на срещата на външните министри от ЕС в Люксембург в понеделник.