Според окончателните данни, публикувани днес на правителствения уебсайт, до урните са отишли едва 1,2 милиона от общо 4,3 милиона регистрирани гласоподаватели.
Преди това най-ниската избирателна активност от предаването на града на Китай е била 35,82 процента през 1999 г., посочва АФП.
Няколко души бяха арестувани по време на гласуването, което беше удължено с безпрецедентните час и половина. Председателят на избирателната комисия Дейвид Ло аргументира последното с повреда в цифровата система, използвана за потвърждаване на имащите право на глас и издаването на бюлетини, като отрече ниската избирателна активност да е причина за удължаването на срока.
Властите се опитаха да привлекат вниманието на избирателите и облепиха южния китайски мегаполис с плакати, за да насърчат жителите да отидат до урните и изберат съветници за 18-те района на града.
Предишните избори се проведоха в разгара на масови и понякога съпроводени с насилие демонстрации през 2019 г. Рекордната избирателна активност от 71 процента тогава доведе до съкрушителна победа за продемократичния лагер.
Съгласно новите правила, обявени през май, броят на местата, подлежащи на преки избори, беше намален от 462 на 88. Останалите 382 места се контролират от ръководителя на китайския специален административен район Джон Ли, от лоялни на правителството хора и от собственици на имоти, отбелязва АФП.
Съветниците в 18-те района на Хонконг се занимават предимно с местни въпроси, като например водоснабдяването и канализацията, транспорта и функционирането на обществената инфраструктура.