„Спомените за 4 юни няма да изчезнат в потока на историята и ние ще продължим да работим упорито, за да запазим жив този исторически спомен“, за „всички онези, които са привързани към китайската демокрация“, написа във „Фейсбук“ Лай, който встъпи в длъжност през май.
„Тъй като това ни напомня, че не е лесно да постигнеш демокрацията и свободата, трябва (…) да отговорим на автокрацията със свобода и смело да се опълчим на нарастването на авторитаризма“, добави тайванският лидер.
На 4 юни 1989 г. Китай изпраща войници и танкове срещу мирни продемократични демонстранти на централния площад в Пекин, за да сложат край на продължаващите седмици наред протести с призиви за политическа промяна.
Стотици хора, според някои оценки надхвърлящи хиляда, са убити тогава.
Темата е особено чувствителна за китайските комунистически лидери и всяко споменаване на репресиите е строго цензурирано в страната.
Поради тази цензура много млади китайци днес не знаят за този епизод от китайската история.
В Тайпе за днес от 18.40 ч. е насрочено ежегодно бдение пред мемориала на Чан Кайшъ.
Китай смята, че Тайван е негова провинция, която още не е успял да обедини отново с останалата част от територията си след края на гражданската война и идването на власт през 1949 г. на комунистите в Пекин.
Пекин обвини президента Лай, че тласка острова към „война“, обвини го, че е „опасен сепаратист“ и организира през май мащабни военни маневри около Тайван.
Демократичната прогресивна партия на Лай защитава суверенитета на Тайван, който има свое собствено правителство, армия и валута.
„Истински уважавана страна е тази, в която хората говорят открито“, написа днес Лай в публикацията си.
„Всеки режим трябва да се вслуша в гласа на народа, особено на по-младото поколение, защото социалната промяна често зависи от различни мнения“, добави тайванският лидер.
„В бъдеще ще продължим да обединяваме всички сили, за да укрепим демокрацията в Тайван, ще работим с държави, които споделят същите ценности за изграждане на по-добър свят“.
През 1989 г. Пекин твърдеше, че е сложил край на „контрареволюционни бунтове“ в това, което извън страната се смята за клане на невинни, сред които и много студенти.
Запитан вчера по темата по повод 35-ата годишнина, говорител на китайското министерство на външните работи каза, че Пекин „отдавна е направил ясни изводи във връзка с политическите вълнения, случили се в края на 80-те години“.
На площад „Тянънмън“ туристически групи със светлоотразителни шапки в различни цветове бяха видени днес да позират до мавзолея на китайския лидер Мао Дзъдун на фона на значително, но не необичайно присъствие на служители по сигурността.
Достъпът до най-големия площад в света, около който са разположени редица официални сгради, както и Забраненият град, е под непрекъснат строг контрол и за него винаги се изисква разрешение.
В Хонконг, бивша британска колония, върната на Китай през 1997 г., във връзка с нов закон за националната сигурност вчера беше арестуван осми човек заради съобщения в социалните мрежи, посветени на годишнината от репресиите.
Хонконг дълго време беше единственото място в Китай, където се толерираше честването на клането на 4 юни 1989 г.
Но тези чествания, често под формата на бдения със свещи в памет на множеството убити демонстранти, са забранени от 2020 г. насам, когато Пекин наложи силно ограничителен закон за сигурността, след вълна от огромни и понякога съпроводени с насилие продемократични демонстрации.
Местният християнски седмичник „Крисчън таймс“ в последния си съботен брой остави първата си страница почти празна и написа, че „може да отговори на настоящата ситуация единствено като остави бели полета вместо да напечата текст“ в общество, станало толкова „рестриктивно“.
Споразумението за връщане на Хонконг гарантираше по принцип режим на по-големи свободи в бившата колония до 2047 година.
(БТА)
(Превод от френски Петя Гергова)