Четиримата мъже, обвинени за убийствата в московска зала, бяха идентифицирани от властите като граждани на Таджикистан, няколко от хилядите, които мигрират в Русия всяка година от най-бедната бивша съветска република, за да измъкнат от крайнобедното си съществуване.
Освен мъчителната бедност, в Таджикистан се шири религиознo напрежениe. Твърдолинейните ислямисти бяха едни от основните сили, които се противопоставиха на правителството по време на гражданската война през 90-те, която опустоши страната. Бойците, които поеха отговорност за нападението в Москва, отнело живота на 137 души, са от клона на групировката „Ислямска държава“ (ИД) в съседен Афганистан, който според сведенията набира много хора от Таджикистан.
Четиримата заподозрени, срещу които Московски съд повдигна обвинения за тероризъм в неделя вечерта, изглежда са били бити или ранени по време на задържането им. Eдиният от тях беше докаран на количка (в съда), облечен само в болничен халат.
Ето кои са хората, военните групировки и политическата история, свързани с нападението в Москва:
Най-възрастният обвиняем е Далерджон Мирзоев на 32 г., който може да е живеел в Русия нелегално. Той беше показан да седи в прозрачна клетка в съдебната зала с насинено око и подуто лице.
Според сведенията Мирзоев е получил тримесечно разрешение за пребиваване в град Новосибирск, но то е било изтекло. Във видео от неговия разпит, споделено в руските социални мрежи, той казва, че напоследък е живеел в хостел в Москва с друг от заподозрените. Съдът съобщи, че той е женен и има четири деца, но не е ясно дали е работел.
Сайдакрами Муродали Рачабализода на 30 г. изглежда е бил безработен. Бил е регистриран като жител в Русия, но той не можа да си спомни в кой град, съобщиха руските медии. Когато той се яви пред съда, главата му беше несръчно увита с бинт, след като, според информациите, руски полицаи са отрязали едното му ухо.
Шамсидин Фаридуни, 25 г., очевидно е водел най-стабилен живот от четиримата. Той е регистриран в Красногорск, предградието на Москва, в което бяха извършени убийствата и е работел във фабрика за подови настилки. Според сведенията, той е казал пред разследващите, че са му били предложени 500 хиляди рубли (около 5 425 долара), еквивалент на 2,5-годишното средно възнаграждение в Таджикистан, за да извърши нападението.
Мухамадсобир Файзов, 19 г., беше докаран в съдебната зала на количка с прикрепен катетър, а едното му око беше ранено или липсващо. Той изпадна в безсъзнание. Работил е като помощник в мъжки фризьорски салон в западащия град, свързван преди с текстилната промишленост, Иваново, но според сведенията е напуснал работа през ноември.
Смята се, че таджикските мигранти в Русия са цели 1,5 млн., след като са избягали от бедността и безработицата, които измъчват тяхната планинска страна без излаз на море. В Таджикистан има редица минерални ресурси, но промишлеността се развива бавно поради закъснели чуждестранни инвестиции и лоши геоложки данни, наред с други фактори. Въпреки че нейните почти 10 милиона население са преобладаващо мюсюлмани, се шири и напрежение, свързано с исляма.
Ислямистите бяха ключов опонент по време на гражданската война през 1992-1997 г., по време на която правителството уби цели 150 хиляди души и унищожи икономиката. Когато войната свърши таджикският президент Емомали Рахмон предприе стъпки за рязко ограничаване на религиозните свободи.
Правителството ограничи колко джамии могат да бъдат строени, забрани на жените и децата под 18 г. изобщо да ходят в джамиите и забрани религиозните обучения за децата извън дома. Критиците казват, че ограниченията са окуражили хората да се обърнат към тайни и радикални мюсюлмански фракции чрез интернет.
Таджикистан не е направил никакво официално изявление за ареста на четиримата мъже, заподозрени за нападението. Но Рахмон беше цитиран от правителствената си пресслужба да казва на руския президент Владимир Путин в телефонен разговор, че „терористите нямат нито националност, нито родина, нито религия“.
Повечето нападения, свързани с ислямски екстремисти, които засегнаха Русия през изминалия четвърт век бяха извършени от чеченски сепаратисти, като завземането на училище в Беслан през 2004 г, при което загинаха над 300 души, или (чеченците) бяха обвинени за тях (нападенията), като взривът на бомба в апартамент през 1999 г., който предизвика втората руско-чеченска война.
за атаките, които започнаха през 2015 г., отговорност обаче пое групировката „Ислямска държава“ или те й бяха приписани. Групировката се противопоставя на намесата на Русия в Сирия, където Москва се бори за наклоняване на баланса в полза на силите на президента Башар Асад.
След като ИД обяви халифат в обширни части от Сирия и Ирак през юли 2014 г., хиляди мъже и жени от целия свят дойдоха, за да се присъединят към екстремистката група. Те включваха хиляди от бившия Съветски съюз, сред които и стотици от Таджикистан.
Една от най-изтъкнатите фигури, която се присъедини към ИД беше Гулмурод Халимов, който беше служител на Таджикските специални служби преди да дезертира и да се присъедини към ИД в Сирия през 2015 г. През 2017 г., руските военни съобщиха, че Халимов е бил убит при руски въздушен удар в Сирия.
ИД пое отговорността за взривяването на руски самолет, който връщаше туристи в родината им от египетския курорт Шарм ел Шейх през 2015 г. Две години по-късно, тя пое отговорността за самоубийствен атентат в метрото в Санкт Петербург, при което загинаха 15 души.
Две седмици преди нападението в залата в Москва, руските власти съобщиха, че са заличили клетка с членове на ИД, които са планирали атака срещу синагога. По-рано през месеца те съобщиха, че са убили шестима бойци на “Ислямска държава“ в област Ингушетия, непосредствено до Чечения. (БТА)
(Превод от английски език: Валерия Динкова)