Ройтерс: Близо 40 години след аварията в Чернобил оцелелите от екипите за справяне с последиците от случилото се са малко


Петро Хурин разказва, че здравето му никога не е било същото, след като преди 40 години е бил изпратен да се справи в последиците в района на Чернобил след най-тежката ядрена авария в историята. 
Той е бил сред стотиците хиляди "ликвидатори", изпратени да почистят след експлозията в реактор № 4 на атомната електроцентрала в Чернобил, в Северна Украйна, на 26 април 1986 г. Катастрофата води до разпръскването на облаци от радиоактивни материали над голяма част от Европа. 
Тридесет и един работници от АЕЦ и пожарникари загиват непосредствено след аварията, предимно от остра лъчева болест. Оттогава хиляди други са починали от заболявания, свързани с излагането им на високи нива на радиация, въпреки че общият брой на жертвите и дългосрочните последици за здравето остават предмет на ожесточени спорове. 
По онова време Хурин е работил за фирма, която доставяла багери и строителна техника, и през юни 1986 г. тя го изпратила в зоната за ограничен достъп около Чернобил. От 40-те души, изпрати от компанията на мястото, днес са живи само пет, каза той. 
"Няма нито един човек от Чернобил, който да е в добро здраве", каза 76-годишният мъж. "Това е смърт от съвкупност от множество заболявания", добави той. 
Съветските власти се опитали да скрият мащаба на катастрофата в Чернобил, като отказали да отменят парада на 1 май в Киев, намиращ се на около 100 километра южно. Настоящото правителство на Украйна неведнъж е подчертавало неадекватната реакция на съветските власти при инцидента и опитите им да прикрият случилото се. 
Хурин разказва, че някои от колегите му са представили медицински бележки, за да се освободят от служба в Чернобил, но той е бил готов да помогне. "Осъзнах, че колкото и малък да е приносът ми, аз давам своята част за овладяването на това атомно чудовище", каза той. 
Главоболие, болки в гърдите, кървене 
Работейки на 12-часови смени, Хурин е използвал багер, за да товари сух бетон, смесен с олово - доставян на обекта с речни баржи - в камиони за транспортиране до реактора, където той е бил смесван и използван за изграждането на огромен саркофаг, предназначен да задържа радиацията. 
"Прахът беше ужасен", спомня си Хурин. "Работиш половин час с респиратор и накрая той изглеждаше (кафяв) като лук", добави той. 
След четири дни Хурин казва, че е започнал да изпитва тежки симптоми като главоболие, болки в гърдите, кървене и метален вкус в гърлото. Лекарите са го лекували, но след още една смяна той едва е могъл да ходи. Страхувал се е, че му остават "ден-два" живот. 
"Заведоха ме в болницата и лекарите първо ми направиха кръвен тест", разказва Хурин. "Убодоха ми всички пръсти и изтече бледа течност, но не и кръв", добави той. 
Съветските лекари отказват да поставят диагноза "лъчева болест" - заключение, което според него, по онова време не се допускало. Вместо това му казали, че страда от вегетативно-съдова дистония - нервно разстройство, често свързано със стреса. 
Преди катастрофата Хурин никога не е ползвал болничен, но след това прекарва около седем месеца, преминавайки от една болница в друга, за да получи лечение, включително кръвопреливане. 
Той разказва, че са му били поставени диагнози анемия - често свързвана с лъчева болест, ангина, панкреатит и редица редица други заболявания. 
По стандартите на сънародниците си Хурин е живял дълъг живот. Според Световната здравна организация (СЗО) средната продължителност на живота при мъжете в Украйна е била 66 години през 2021 г., като е отбелязала спад по време на КОВИД пандемията. 
Сега, вече пенсионер, Хурин живее със съпругата си Олга в Черкаска област в централната част на Украйна. Въпреки че страда от здравословни проблеми, той все още свири на баян - вид акордеон - и пише песни и стихове. 
Той казва, че се бори за получаването на специална пенсия за инвалидност, която се полага на "ликвидаторите" на ядрената катастрофа. 
Друга катастрофа - руската инвазия в родината му през 2022 г. - е започнала да доминира в живота му. Той и съпругата му Олга редовно посещават мемориала в близкия район Холдний Яр, посветен на внука им Андрий Воробкало, украински военнослужещ, убит преди три години във войната на 26-годишна възраст. 
След като дъщеря му заминава да работи в Европа, Хурин и съпругата му отглеждат Андрий откакто той е бил четиригодишен. Когато Русия нахлува в Украйна през 2022 г., Андрий напуска работата си в Гърция. "Той остави всичко зад себе си и дойде да защитава Украйна", разказва Хурин пред Ройтерс, стоящ до паметника, посветен на внука му. "Мислим за Андрий през цялото време", добави той. (БТА)(Превод от английски език: Симеон Томов)

София

Борис Писториус представи новата национална военна стратегия на Германия

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус в сряда представи новата национална военна стратегия, в която за първи път са...

Делхи

ПТИ: В индийските щати Западна Бенгалия и Тамил Наду днес се произвеждат избори за местни законодателни органи

В индийските щати Западна Бенгалия и Тамил Наду днес се произвеждат избори за местни законодателни органи, предаде индийската национална новинарска...

Вашингтон

"Вашингтон пост": Пентагонът оценява, че разминирането на Ормузкия проток може да отнеме до шест месеца

Разминирането на Ормузкия проток може да отнеме шест месеца, което ще окаже влияние върху цените на изкопаемите горива в световен...

Сеул

Русия и Северна Корея задълбочават сътрудничеството си с изграждането на мост по общата им граница и "болница на приятелството"

Русия и Северна Корея се стремят да задълбочат сътрудничеството си чрез изграждането на пътен мост, пресичащ общата им граница, както...

Киев

Принц Хари пристигна на изненадващо посещение в Украйна

Британският принц Хари пристигна днес в Киев на изненадващо посещение и отдаде почит на Украйна за това, че „смело и...

Киев

Русия нанесе удари в Запорожка и Житомирска област; има двама загинали

Руските въоръжени сили нанесоха удар по село Комишуваха в украинската Запорожка област, отнемайки живота на една жена, съобщи Укринформ, позовавайки...