Ройтерс: Един месец след началото на войната с Иран - само тежки избори за Тръмп

С покачващите се цени на енергията в световен мащаб и при спад на общественото доверие в работата му, Доналд Тръмп е изправен пред взимането на трудни решения след един месец на война срещу Иран. Той трябва да избере да сключи потенциално неизгодна сделка и да се изтегли оттам, или да реши да има ескалация на военните действия, като рискува продължителен конфликт, който може да погълне цялото му внимание и да провали втория му президентски мандат.
Въпреки интензивната дипломатическа активност Тръмп приключва поредната седмица от съвместната военна кампания на САЩ и Израел, борейки се да овладее разрастващата се криза в Близкия изток, тъй като Иран контролира доставките на петрол и газ от Персийския залив и продължава да нанася удари с ракети и дронове в региона.
Според анализатори централният въпрос сега е дали американският президент е готов да намали или да засили това, което критиците наричат ​​война по негов избор, която предизвика най-тежкия трус в историята на световните енергийни доставки и се разпространи далеч отвъд региона.
Тръмп е казал на съветниците си, че иска да избегне „вечна война“ и да намери изход чрез споразумение, призовавайки ги да обявяват публично очертаната от него продължителност на военните действия, тоест да кажат, че те ще продължат от четири до шест седмици, каза висш служител на Белия дом, добавяйки, че подобен график изглежда „ненадежден“. В същото време Тръмп заплаши с голяма военна ескалация, ако преговорите се провалят.
Дипломатическите предложения на Тръмп към Иран, включително 15-точково мирно споразумение, изпратено по канал през трета страна - Пакистан, изглеждат като все по-трескаво търсене на изход. Остава неясно дали в момента има реални перспективи за ползотворни преговори.
„Президентът Тръмп има слаби лостове за прекратяване на войната“, каза Джонатан Паникоф, бивш служител в разузнаването на САЩ за Близкия изток. „Част от трудностите е липсата на яснота относно това какъв резултат би бил определен като задоволителен“, допълни той.
Служител на Белия дом настоя, че кампанията в Иран „ще приключи, когато главнокомандващият определи, че нашите цели са постигнати“ и че целите, поставени от Тръмп, са ясни.
ТРЪМП СЕ МЪЧИ ДА ОВЛАДЕЕ РАЗРАСТВАЩАТА СЕ ВОЙНА
Очевидно подсигурявайки се, Тръмп разполага още хиляди американски войници в региона и предупреждава Иран за засилено настъпление, евентуално включващо сухопътни войски, ако не се подчини на исканията му.
Анализатори казват, че подобна демонстрация на сила може да има за цел да създаде лост на натиск, с който да бъде принуден Техеран да направи отстъпки. Но Тръмп рискува да въвлече САЩ в по-продължителен конфликт, като всяко ангажиране с нападение срещу иранска територия вероятно ще разгневи много американски избиратели.
Друг възможен сценарий според експерти би бил САЩ да предприемат финална масирана въздушна атака в рамките на операция "Епичен гняв“ (известна още като "Епична ярост"), за да се засегнат допълнително военните способности и ядрените обекти на Иран. След това Тръмп ще обяви победа и ще си тръгне, заявявайки, че военните му цели са постигнати.
Подобно твърдение обаче звучи кухо, освен ако жизненоважният Ормузки проток не бъде напълно отворен отново, което Иран засега отказва да позволи.
Тръмп изрази разочарование от отказа на европейските съюзници да изпратят военни кораби, за да помогнат за обезопасяването на водния път. Американският президент, който многократно е обещавал да държи САЩ далеч от конфликти в чужбина, изглежда се мъчи да овладее разрастващата се война, която започна заедно с Израел на 28 февруари.
Дори докато продължава да прави триумфални оценки, той все повече насочва посланията си към успокояване на разклатените финансови пазари, като притиска свои висши съветници да подчертаят, че войната ще приключи скоро, казва висшият служител на Белия дом, който говори при условие за анонимност.
Но липсата на ясна стратегия за изход носи опасности както за президентската позиция на Тръмп, така и за перспективите на партията му, тъй като републиканците се стремят да защитят крехкото си мнозинство в Конгреса на САЩ на междинните избори през ноември.
Най-голямата грешка на Тръмп обаче е мащабът на иранското отмъщение. Техеран използва останалите си в запас ракети и дронове, за да удари Израел и страните от Персийския залив, и най-вече затвори Ормузкия проток, през който преминават една пета от световния петрол. Това са ударни вълни, разтърсващи световната икономика.
„Залогът за иранското правителство е, че може да понесе повече болка за по-дълго време от противниците си. И може би в Техеран са прави“, каза Джон Алтърман от мозъчния тръст „Център за стратегически и международни изследвания“ във Вашингтон.
Служителят на Белия дом, пожелал анонимност, заяви, че Тръмп и екипът му са „добре подготвени“ за реакцията на Иран в Ормузкия проток и са уверени, че той скоро ще бъде отворен отново. Въпреки това най-ясният знак за нарастващото безпокойство на президента относно войната дойде с драматичната отсрочка на заплахата му да унищожи енергийната мрежа на Иран, ако Техеран не позволи да се възобнови корабоплаването през пролива.
С тази стъпка, с която се предполага, че Тръмп иска да успокои пазарите, той обяви първо в понеделник петдневна отсрочка за изпълнението на заплахата си, за да даде шанс на дипломацията. В четвъртък американският президент удължи срока на отлагането с още 10 дни.
В същото време натискът у дома се увеличава. Проучванията на общественото мнение показват, че войната е изключително „непопулярна“ сред американците и макар движението МАГА на Тръмп до голяма степен да стои зад него, влиянието му върху политическия електорат може да отслабне, ако икономическото въздействие, включително високите цени на газа, се задържи.
Общият рейтинг на одобрение на Тръмп е паднал до 36%, най-ниското ниво от завръщането му в Белия дом, установи проучване на Ройтерс/Ипсос, завършено в понеделник.
Белият дом е все по-притеснен от политическите последици от войната, каза пред Ройтерс бивш висш служител от администрацията на Тръмп, позовавайки се на опасения, изразени от конгресмените републиканци относно предстоящите междинни избори.
В знак на нарастващо безпокойство от страна на републиканците депутатът в Камарата на представителите в Конгреса на САЩ - Майк Роджърс, председател на Комисията по въоръжените сили в долната камара на парламента, разкритикува в четвъртък правителството за това, че не е предоставило достатъчно информация за обхвата на иранската кампания.
По този повод служител на Белия дом заяви за Ройтерс, че съветниците на Тръмп са информирали Конгреса на САЩ многократно преди и по време на войната.
ТЕЖКА ДИПЛОМАЦИЯ, УСЛОЖНЕНА ОТ УБИЙСТВАТА
Дипломатическият път засега не предлага лесни решения.
Планът от 15 точки, представен от Тръмп, е подобен на това, което Иран до голяма степен е отхвърлял в предвоенните преговори, и включва някои точки, които биха били трудни за прилагане. Изискванията варират от отмяна на ядрената програма на Иран и ограничаване на ракетния му арсенал до спиране на подкрепата за въоръжените прокси групировки и действително предаване на контрола над Ормузкия проток.
Иран нарече предложението на САЩ несправедливо и нереалистично, въпреки че не изключи по-нататъшни непреки контакти.
Докато Тръмп твърдеше в четвъртък, че Иран „умолява" да бъде сключена сделка, управляващите в страната „изглежда не бързат да преговарят за прекратяване на конфликта“, казват анализатори. Лидерите на Иран вярват, че ще бъдат в позиция да претендират за победа само ако оцелеят.
Усложнение на дипломатическите усилия идва от замяната на някои ирански лидери, убити при американско-израелските въздушни удари, с още по-твърдолинейни наследници, посочват пред Ройтерс анализатори. Лидерите на Иран дадоха ясно да се разбере, че не вярват на Тръмп, който два пъти през последната година започна въздушни удари, докато двете страни все още преговаряха.
„Президентът е готов да ги изслуша, но ако те не приемат реалността на настоящия момент, ще бъдат ударени по-силно от всякога“, каза служителят на Белия дом, който говори за Ройтерс.
Междувременно израелските власти сигнализираха за своето безпокойство, че Тръмп може да направи отстъпки, които биха могли да им вържат ръцете при по-нататъшни удари срещу Иран.
Съюзниците на Вашингтон в Персийския залив също може да негодуват срещу едно прибързано оттегляне на САЩ от конфликта, като се има предвид, че биха могли да останат с ранен враждебен съсед.
ПРОТИВОРЕЧИВИТЕ СИГНАЛИ НАРУШАВАТ РАВНОВЕСИЕТО НА ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВАШИНГТОН
Ако Тръмп наистина е готов да разположи сухопътни войски в Иран, той би могъл да поеме контрола над иранския петролен център на остров Харг или на други стратегически острови, да действа по крайбрежието на страната или да изпрати специални части да установят владение над иранските запаси от високообогатен уран, за който се смята, че е складиран предимно под земята.
Подобни ходове биха могли да доведат до по-широк конфликт, ехо от дългогодишните войни в Ирак и Афганистан, в каквито Тръмп е обещавал, че САЩ никога няма да бъдат въвлечени, докато той е начело на държавата.
В такъв случай президентът рискува и нарастване на американските жертви, което би повдигнало още въпроси относно целите на мисията на САЩ.
Американските съюзници в Персийския залив предупредиха правителството във Вашингтон да не разполага войски на място в Иран, заявявайки, че това може да накара Техеран да продължи да си отмъщава, вероятно на тяхната енергийна и гражданска инфраструктура, каза висш служител от Персийския залив, пожелал анонимност.
Според информация от Белия дом Тръмп е заявил ясно, че „няма планове да изпраща сухопътни войски никъде в този момент“, но е добавил, че винаги държи всички карти на масата.
Засега той държи и света в напрежение, като в един момент прави изявления, насочени към успокояване на пазарите, а в следващия отправя заплахи, покачващи цените на енергията.
„Тръмп изпраща с противоречиви сигнали“, каза Лора Блуменфелд от Университета за съвременни международни изследвания „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон. „Той самият е една машина на "военна мъгла", която изпраща съобщения до противниците си, за да ги държи извън равновесие“, казва Блуменфелд. (БТА)
(Превод от английски език: Иво Тасев)