Ройтерс: Как дипломатическата седмица на Тръмп разкри границите на влиянието му?

От речта си пред Общото събрание на ООН до срещата си в Белия дом с китайския лидер Си Цзинпин, която беше от голямо значение за двете страни, президентът на САЩ Доналд Тръмп тази седмица се стремеше да затвърди ролята си на световната сцена.
Дипломатическата активност на Тръмп обаче не успя да разсее впечатлението на много анализатори, че президентът е изправен пред редица проблеми както у дома, така и в чужбина. Сред тях са разрастващата се война с Иран, която доведе до повишаване на цените на бензина в САЩ и рязък спад в рейтинга му на одобрение, влошаването на отношенията със съюзниците и засилващото се предизвикателство от страна на Китай в областта на изкуствения интелект.
С разкриването на ограниченията пред властта му Тръмп започна да среща отпор от страна на световни лидери по различни въпроси, от кризата в Близкия изток до войната на Русия в Украйна. Това създава впечатление за една блокирала външнополитическа програма. Междувременно Републиканската партия на Тръмп ще се изправи и пред теста на междинните избори през ноември, които могат допълнително да ограничат политическите възможности на президента.
Въпреки това речта на Тръмп пред ООН във вторник ясно показа как след завръщането си в Белия дом той променя международния ред, основан на правила, за чието изграждане САЩ допринесоха след Втората световна война.
От трибуната на международна организация, която има мисията за поддържане на мира по света, Тръмп отново заплаши да „унищожи“ Иран, ако страната не се съгласи на сделка, защити натиска си срещу Венецуела, член на ОПЕК, с думите, че „победителят получава плячката“, и даде знак, че може да не е приключил с използването на американската армия за постигане на международните си цели.
Въпреки твърдия си подход Тръмп разговаря вчера със Си Цзинпин, който изглеждаше в по-силна позиция. Китай отчита ръст на търговията си със света, докато САЩ се борят с икономическите последици от конфликта с Иран.
ОГРАНИЧЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ СРЕЩАТА СЪС СИ ЦЗИНПИН 
На този фон държавното посещение на Си беше изпълнено с пищни церемонии и протокол, но донесе малко конкретни резултати въпреки множеството спорни въпроси, сред които изкуственият интелект, търговията, Тайван и Иран. Най-конкретният резултат изглежда беше двумесечното удължаване на търговското примирие между двете най-големи икономики в света, което първоначално трябваше да изтече през ноември.
Тръмп не показа особен интерес публично да изтъква разногласията между двете държави. Китайските държавни медии обаче съобщиха, че при разговорите при закрити врата Си го е призовал да се противопостави на независимостта на Тайван. Демократично управляваният остров, към който Китай предявява претенции, остава най-спорният въпрос в отношенията между Вашингтон и Пекин.
На пръв поглед неконфронтационният подход на Тръмп рязко се различава от досегашната му твърда политика, основана на митата. Тя беше смекчена от контрола на Пекин върху редкоземните минерали – ключови суровини за производството на технологии и автомобили, които Китай показа, че може да ограничи в отговор на действията на САЩ.
„Тръмп смята, че ни връща към свят, в който силата определя правилата“, заяви Брет Брюн, който е бил съветник по външната политика в администрацията на Барак Обама, а сега ръководи консултантската компания „Глоубъл Ситюейшън Рум“. „Но е показателно, че той отстъпва, когато става дума за Си Цзинпин и нарастващата мощ на Китай“, допълва той.
В отговор на въпроси на Ройтерс представител на Белия дом отхвърли твърдението, че външната политика на Тръмп е стигнала до задънена улица. Той заяви, че изказването на президента пред ООН е „подчертало различните успехи в отстояването на интересите на САЩ по света“, включително предотвратяването на възможността Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Техеран винаги е заявявал, че ядрената му програма има мирни цели.
ВОЙНАТА С ИРАН Е В БЕЗИЗХОДИЦА
На фона на наситената с дипломатически срещи седмица на Тръмп стоеше войната с Иран, която той започна заедно с Израел на 28 февруари. Конфликтът продължава вече близо седем месеца, нарушава глобалните енергийни доставки и се разпространи в други държави от региона, последно към Йемен и коридора за корабоплаване в Червено море.
Въпреки тежките икономически и военни удари, които понесе, Иран продължава да оказва съпротива, превръщайки конфликта в най-трудния за разрешаване външнополитически проблем пред Тръмп през втория му мандат.
В речта си пред ООН Тръмп защити атаката срещу Иран и заяви, че „Америка се завръща“ и е по-силна от всякога.
След поредица от първоначални успехи във външната политика, сред които прекратяването на огъня в Газа и залавянето на лидера на Венецуела, вторият мандат на Тръмп все по-често се характеризира с липса на пробив по ключови въпроси.
Тъй като войната с Иран поражда силно неодобрение и разделя привържениците на Тръмп, тя може да му създаде проблеми на междинните избори за Конгрес през ноември, когато Републиканската партия ще се бори да запази контрола си над законодателния орган.
Световните лидери изглежда се подготвят за период, в който влиянието на американския президент може да започне да отслабва след междинните избори, при оставащи по-малко от две години и половина до края на мандата му.
Повечето европейски и азиатски съюзници вече отхвърлиха исканията на Тръмп за помощ в конфликта с Иран, който той започна, без да се консултира с тях.
На тазгодишната среща на ООН някои партньори на САЩ отправиха критики към Тръмп, макар в повечето случаи да не го споменаваха поименно.
Президентът на Франция Еманюел Макрон предупреди срещу глобално „връщане към закона на джунглата“, заявявайки, че държавите са изправени пред избор между свят, управляван от сила и принуда, и „цивилизовано международно общество“.
В критика към Тръмп бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва осъди чуждата намеса в изборите в страната му през октомври и заяви: „Не се нуждаем от самолетоносачи, които патрулират в нашите води, а от сътрудничество за спиране на потока от оръжия и пари, които подхранват престъпността.“
Представител на Белия дом, пожелал анонимност, заяви, че Тръмп „не се интересува от показност, а от резултати“, и добави, че публичните изказвания на някои лидери не съответстват на това, което те са казали на президента при разговорите с него на четири очи. 
ОТПОР СРЕЩУ ТРЪМП
Още един знак за отслабващото влияние на Тръмп е неуспехът му да убеди Украйна и Русия да се споразумеят дори за ограничено прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура.
Освен това американският лидер представи като успех споразумението с Дания и Гренландия за разширяване на американското военно присъствие на огромния арктически остров. Договореното обаче е далеч от първоначалното му искане САЩ да „притежават“ територията и от заплахата му при необходимост да я завладее чрез използване на сила срещу друга държава членка на НАТО.
„Преди година малко държави и региони се осмеляваха да се противопоставят на Тръмп. Сега Канада, Европа, Китай, Иран, Русия и други са все по-склонни да му казват „не“, написа в „Екс“ Иън Бремър, президент на „Юрейша Груп“.
В един момент дори самият Тръмп изглежда се питаше доколко е способен да влияе на международната сцена.
В речта си пред световните лидери той заяви, че иска изкуственият интелект да бъде преименуван на „суперинтелект“. „Да видим дали имам някаква власт“, каза той. „Може би имам, а може би нямам. Скоро ще разберем“, каза той.
 (БТА)
(Превод от английски език: Елена Инджева)