Юристи и академични експерти предупреждават, че с предложението си за т.нар. репарационен заем за Украйна, Европейската комисия влиза в неизследвана правна територия. Белгия се противопоставя на идеята, като изрази опасения, че при евентуален успешен съдебен иск от страна на Москва, именно тя ще трябва да поеме финансовата отговорност и ще трябва да изплати компенсации на Русия.
Предложеният заем има за цел да набере около 90 милиарда евро през 2026 и 2027 г., за да помогне на Украйна да се защитава от Русия. Западните държави замразиха руските държавни активи малко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година. От общо около 300 милиарда евро руски активи, блокирани в чужбина, приблизително 210 милиарда евро се намират в Европа. По-голямата част от тях са в Белгия и се държат от централния депозитар за ценни книжа "Юроклиър".
Какви са опасенията на Белгия?
Белгийският премиер Барт де Вевер се опасява, че страната му може да бъде "затрупана от съдебни дела". Той нееднократно е предупреждавал, че при успешен иск от страна на Русия, Белгия може да се окаже длъжна да възстанови средствата, и настоява всички държави от ЕС да участват. Допълнително притеснение е и въпросът с ликвидността, ако "Юроклиър" бъде задължен бързо да изплати обезщетения. Според Брюксел евентуалните съдебни разходи също трябва да бъдат поети солидарно от страните от ЕС.
За да се разпредели рискът от руски ответни действия, Белгия настоява и други държави от Г-7, които държат руски суверенни активи като Великобритания, Канада или Япония, да приложат аналогичен механизъм. Белгийските власти изразяват опасения, че Русия би могла да изпълни отправените заплахи чрез ответни действия срещу компании и частни лица в приятелски държави.
Не само Русия, но също така Белгия и самият "Юроклиър" могат да оспорят предоставянето на репарационен заем.
Къде и как Русия може да заведе съдебни дела?
Руската централна банка вече е подала иск в Москва срещу "Юроклиър" за около 230 милиарда долара обезщетение. Това се разглежда като първа стъпка в това, което Кремъл нарича потенциален "юридически кошмар" за ЕС, ако бъдат използвани замразените активи. При евентуална победа Русия може да се опита да наложи изпълнение върху активите на "Юроклиър" и в други държави, особено такива, считани за приятелски.
Москва би могла да сезира и Съда на Европейския съюз. Прецедент за подобен ход съществува от 2021 г., когато Венецуела получи право да оспорва санкции пред съда като трета страна. Друга възможност е позоваване на инвестиционен договор между Белгия и СССР от 1989 година. Според формулировките му Руската централна банка може да бъде разглеждана като инвеститор. В такъв случай първо би се създала смесена комисия, а след това арбитражен съд с арбитър от трета държава. Делото може да стигне и до арбитражен съд в Стокхолм или до органи на ООН.
От своя страна Белгия и "Юроклиър" могат да подадат жалби в белгийски съд или директно в Съда на ЕС. Русия обаче няма право да заведе дела в Международния наказателен съд или в Европейския съд по правата на човека, тъй като не е техен член. Искове, свързани с репарационния заем, не попадат и в юрисдикцията на Международния съд в Хага, която Русия така или иначе не признава.
Ще забавят ли съдебните дела използването на средствата?
Евентуални съдебни производства няма да блокират използването на активите, докато делата се разглеждат. В Съда на ЕС средната продължителност на едно дело заедно с обжалването надхвърля три години. Прагът за налагане на временна мярка е изключително висок и изисква стабилни и независими доказателства.
Какво казват правните експерти?
Юристите са единодушни, че Европейската комисия навлиза в безпрецедентна зона, което прави изхода от евентуални дела трудно предвидим. Според експерти Белгия или "Юроклиър" биха имали по-силни аргументи срещу подобен заем, отколкото Русия. В същото време Съдът на ЕС обикновено подкрепя санкции и мерки, свързани с външната политика.
ЕС внимателно избягва директна конфискация на активи - планът на Комисията е да се заема срещу налични парични средства от ценни книжа с настъпил падеж по сметки в "Юроклиър". Международните съдилища вече са определили войната на Русия срещу Украйна като незаконна, тъй като представлява непровокирана агресия. Това сериозно ограничава възможностите на Москва да оспорва първоначалното замразяване на активите като контрамярка.
Освен това механизмът е временен и може да е обратим, ако Русия прекрати войната. Твърдението на Русия, че активите са били конфискувани, все още няма юридическо основание. Санкциите имат предимство пред търговските договори и възниква въпросът дали активите действително са били отчуждени, или теоретично все още са налични.
(Превод от английски език: Габриела Иванова)