Китайският президент Си Цзинпин ще събере повече от 20 световни лидери на регионален форум по сигурността в Китай следващата седмица - силна демонстрация на солидарност на Глобалния юг в епохата на Доналд Тръмп. В същото време ще помогне на засегнатата от санкции Русия да осъществи поредния си дипломатически пробив.
Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество ще се проведе от 31 август до 1 септември в севернокитайския пристанищен град Тянцзин. Освен руския президент Владимир Путин, на нея ще са поканени и лидери от Централна Азия, Близкия изток, Южна Азия и Югоизточна Азия.
На срещата на върха ще присъства индийският премиер Нарендра Моди, който ще посети Китай за първи път от повече от седем години, на фона на опитите на двете държави да намалят напрежението помежду си, породено от смъртоносните сблъсъци по границата през 2020 г.
Моди за последно бе задно с Путин и Си на миналогодишната среща на върха на БРИКС в руския град Казан, независимо от това, че лидерите от Запада обърнаха гръб на руския лидер на фона на войната в Украйна. Служители на руското посолство в Делхи заявиха миналата седмица, че Москва се надява скоро да се проведат тристранни преговори с Китай и Индия.
„Си ще иска да използва срещата на върха като възможност да покаже как започва да изглежда един световен ред след епохата на американско лидерство и че всички усилия на Белия дом от януари насам срещу Китай, Иран, Русия, а сега и Индия, не са имали желания ефект“, каза Ерик Олъндър, главен редактор медийната инициатива The China-Global South Project.
„Просто погледнете колко много БРИКС разтърси (президента на САЩ) Доналд Тръмп. Именно затова са създадени тези групи“, посочи Олъндър.
Тазгодишната среща на върха ще бъде най-голямата от основаването на ШОС през 2001 г., заяви миналата седмица представител на китайското външно министерство, наричайки блока „важна сила в изграждането на нов вид международни отношения“.
Блокът е с фокус сигурността и започна като група от шест държави от Евразия, като през последните години се разшири и сега има 10 постоянни страни членки и 16 държави със статут на наблюдатели, с които се води и диалог. Компетенциите на ШОС също се разшириха от сигурност и борба с тероризма до икономическо и военно сътрудничество.
„Неясна" реализация
Според анализатори разширяването е сред приоритетите на много от участващите страни без да е постигал значителни резултати в областта на сътрудничеството през годините. Анализатори също така отбелязват, че Китай цени видимостта на солидарността на Глобалния юг срещу Съединените щати в момент на нестабилна политика и геополитически промени.
„Точната визия, която представлява ШОС, и нейното осъществяване на практика са доста неясни. Това е платформа с нарастваща притегателна сила, което помага за прокарването на идеи“, каза Манодж Кеуалрамани, председател на програмата за изследвания на Индийско-тихоокеанския регион в мозъчния тръст „Институция Такшашила“ в Бангалор.
„Но ефективността на ШОС при справянето със съществени въпроси на сигурността остава много ограничена“, добави той.
Напрежението между страните членки Индия и Пакистан продължава. На срещата на министрите на отбраната на ШОС през юни не беше възможно да се приеме съвместна декларация, след като Индия възрази с твърденията, че в декларацията не е споменато смъртоносното нападение от 22 април срещу хиндуистки туристи в индийската част на Кашмир, което доведе до най-тежките сблъсъци между Индия и Пакистан от десетилетия.
Делхи отказа да се присъедини и съвместното осъждане от страна на ШОС на израелските атаки срещу Иран, държава-членка на организацията, по-рано през юни.
Но неотдавнашното смекчаване на настроенията между Индия и Китай след пет години на засилени погранични конфликти, както и подновеният натиск с мита на администрацията на Тръмп върху Делхи пораждат надежди за положителен резултат от срещата Си Цзинпин и Моди в рамките на срещата на върха.
„Вероятно (Делхи) ще преглътне гордостта си и ще остави тазгодишните проблеми, свързани с ШОС, зад гърба си в опит да поддържа динамиката в спада на напрежението с Китай, което в момента е ключов приоритет за Моди“, каза Олъндър.
Анализатори очакват Индия и Китай да обявят по-нататъшни поетапни мерки за справяне с проблема по границите, като изтегляне на войски, облекчаване на търговските и визовите ограничения, сътрудничество в нови области, включително климата, и по-широко взаимодействие на правителствата и хората.
Въпреки че не се очаква на срещата да има съществени политически обявления, експерти предупреждават да не се подценява привлекателността на блока за страните от Глобалния юг.
„Тази среща на върха е за (политическа) видимост, наистина мощна видимост“, посочи Олъндър.
Очаква се Моди да си тръгне от страната след срещата на върха, докато Путин ще остане за военния парад, посветен на Втората световна война, който ще се състои в Пекин по-късно през седмицата – необичайно дълъг престой извън Русия.
(БТА)
(Превод от английски език: Петя Димитрова)