В него са изброени няколко условия за отпускането на заема, включително пълното спазване на договорените задължения на притежателите на активи, равно третиране, спазване на двустранните инвестиционни договори и изискване средствата да подкрепят както отбранителната промишленост на ЕС, така и тази на Украйна.
Според проектодокумента лидерите на ЕС искат репарационния заем на базата на руски активи да осигури финансова подкрепа за Украйна, считано от второто тримесечие на 2026 г., включително за военните нужди на Киев. В проектодокумента текстът за репарационния заем е поставен в квадратни скоби, което означава, че предложението все още не е прието и може да бъде променено в хода на разговорите.
От своя страна, германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че възнамерява да се съобрази с исканията на Белгия и да предостави активите на Централната банка на Русия, държани в Германия, за подпомагане на Украйна, съобщиха дипломатически източници пред ДПА.
Лидерите на ЕС се събраха днес в Брюксел с цел да намерят решение за покриване на икономическите и военните нужди на Украйна за 2026 г. и 2027 г. Европейската комисия предложи да се предостави на Украйна до 210 милиарда евро (246 милиарда долара) от замразените руски активи в ЕС като репарационен заем, от които 90 милиарда евро са предназначени за покриване на финансовите и военните нужди на Киев през следващите две години.
От общо 210 млрд. евро замразени руски активи в ЕС след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. 185 млрд. евро се държат от белгийския депозитар "Юроклиър" (Euroclear) и Белгия има опасения, че Москва може да предприеме ответни действия срещу нея, ако страната се съгласи с плана на Европейската комисия.