Ройтерс: Престъпността, миграцията и сянката на картела "Трен де Арагуа" доминират темите в изборната надпревара в Чили

Гражданите на Чили се готвят за изборите в неделя, обзети от страх от престъпността, имиграцията и организираните престъпни групировки, които успяха да се наложат само за няколко кратки години. Това коренно се различава от вълната от оптимизъм на левицата и надеждите за изготвяне на нова конституция, които бяха основни теми на миналите избори.
Социологическите проучвания сочат, че престъпността вече измества икономиката, здравеопазването или образованието като водещ проблем за чилийските граждани. В проучване на "Ипсос" от октомври тази година, озаглавено "Какво тревожи света," 63% от чилийците са посочили, че именно престъпността ги тревожи най-много, като Чили заема по този начин второ място сред 30 страни, включително Мексико, Колумбия и Южна Африка.
Чили остава една от най-безопасните страни в Латинска Америка, но съотношението на убийствата се е удвоило от 2,32 убийства на всеки 100 000 души през 2015 г. до 6,0 убийства през 2024 г. Броят на отвличанията също е рекорден - те са достигнали 868 през 2024 г., а прокуратурата свързва 40% от тях с организираната престъпност.
Престрелките посред бял ден, поръчковите убийства, разчленяванията и отвличанията за откуп са отдавна реалност в части от Латинска Америка, но в миналото бяха много рядко явление в Чили. Събития от такова естество потресоха населението на страната и дори забавиха икономическия растеж, тъй като гражданите трябваше да променят ежедневните си навици.
Нарастването на престъпността беше съпроводено от вълна от венецуелски мигранти, чийто брой се повиши от 82 998 през 2017 г. до 669 408 души през 2024 г. според данни от последното преброяване. Отрицателната реакция спрямо имиграцията се смеси с дебатите за престъпността. 
Според тазгодишно проучване, проведено от агенция "Актива Рисърч", 88,2% от чилийците изпитват социална отдалеченост от венецуелците, което е повишение спрямо 55,2% през 2019 г.
Социоложката от Университета в Сантяго Лусия Дамерт, чиито изследвания са в областта на организираната престъпност в Латинска Америка, отбелязва, че значителното увеличение на миграцията и престъпността след пандемията е създало двоен шок за страна, която не е приспособена и за двата типа явления.
"Ние не сме се възстановили от тези сътресения", посочи Дамерт. "И това се отразява до голяма степен в политическите дебати, които не успяха да се отърсят от този шок и се възползват от тези проблеми."
В изборите тази неделя ще се изправят Янет Хара, кандидатка от редиците на Комунистическата партия на Чили от управляващата лява коалиция, срещу поредица от съперници от десницата. Изборната надпревара най-вероятно ще доведе до балотаж на 14 декември, като социологическите проучвания сочат крайнодесния кандидат Хосе Антонио Каст като евентуален победител.
Каст обеща да експулсира всички незаконно пребиваващи мигранти и да въведе плана си "Граничен щит", който предвижда изграждането на петметрова гранична стена с триметрови окопи и електрически огради.
Наблюдение, стени и мини по границата
Никое друго място не е по-голямо огнище на миграция и престъпност от северните пустинни граници на Чили с Перу и Боливия. Малкото градче Колчане, разположено на боливийската граница и дом на няколко стотици жители от индианското племе аймара стана обект на национално внимание, след като хиляди, предимно венецуелски мигранти прекосиха чилийската граница и преминаха през района през 2021 г.
Жителите бяха свикнали да оставят вратите си отворени и да паркират автомобилите си на улицата, но след последвалата вълна от случаи на взлом, обири и дори убийство на 85-годишна жена през април тази година, много от тях загубиха доверие и се притесниха.
Тридесет и три годишната Джосли Гарсия винаги се е наслаждавала на разположените на голяма надморска височина и брулените от вятъра мочурища на Колчане, където ламите ѝ спокойно могат да пасат и от двете страни на границата. Тя каза, че по-рано тази година мъж с чуждестранен акцент се е опитал да открадне колата на брат ѝ, когато той се отбил при нея една сутрин.
"Нищо подобно не ми се беше случвало преди", каза Гарсия. "Вече не можеш да излизаш от вкъщи преди да си заключил, а ако си оставил нещо ценно, като например кола или колело, ще ти го откраднат."
Възходът на организираната престъпност и сянката на "Трен де Арагуа"
Раул Арансибия, бившият главен прокурор в северната чилийска област Тарапака си спомня първия път, когато е чул за "Трен де Арагуа", венецуелски трансграничен картел.
Във втората половина на 2021 г. когато венецуелската миграция към Чили растеше главоломно, две жени бяха задържани на границата с кетамин, рядкосрещан по това време наркотик в Чили.
Следите на разследването водеха към Писига, боливийски град от другата страна на Колчане, където "Трен де Арагуа" контролираше границата и потока на мигранти.
Северен Чили, който граничи с два основни производители на наркотици, споделя обширна лесно пропусклива граница и голямо безмитно пристанище, което беше относително неизвестно за международните престъпни организации преди широкомащабната миграция да го изведе на преден план.
"А когато се занимавате с трафик на хора, защо да не се занимавате и с трафик на оръжия? Ако вече контролирате и познавате пътищата, можете да си разширите бизнеса", посочи Арансибия.
Той заяви, че вече се наблюдават нови видове престъпления, като например изнудване, мъчения и поръчкови убийства, които бързо са се разпространили в региона.
"Дори чилийските престъпници не бяха свикнали с подобен тип насилие, така че трябваше да се адаптират и станаха по-агресивни", каза Арансибия.
Той изтъкна, че се е опитал да отправи предупреждения в Сантяго през 2021 г., но те не са били чути. Когато президентът Габриел Борич встъпи в длъжност през 2022 г., убийствата достигнаха най-големия си брой, а прогресивното правителство се опита набързо да увеличи средствата за полицията, да прокара нови закони, да създаде специални части за борба с организираната престъпност и да разположи армията на границата. Чилийското правителство заяви, че така е арестувало стотици членове на "Трен де Арагуа", и че е притиснало картела в ъгъла, докато сегашната администрация и Хара посочиха, че закони за разкриването на банковата тайна са следващата основна стъпка към борбата с организираната престъпност. Кандидатите на десницата не се съгласяват с това и се насочват към репресивни подходи от различен мащаб, за да се преборят с картелите и да ограничат миграцията.
Според Дамерт прекаленото съсредоточаване върху границата и международните престъпни групировки отвлича вниманието от дълбокото изостряне на проблема.
"Понякога ние се вглеждаме в транснационалните престъпни групировки прекалено отблизо, но забравяме да погледнем нашите. В крайна сметка повечето от затворниците са чилийци, а картелите също се управляват от чилийци", заяви тя.
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)