За Райнер Хупенбауер, както и за мнозина други в Източна Германия, десетилетията съжителство със съветските войници доведоха до такава близост, че тя оказа влияние на отношенията им и оформи разделителна линия в германската политика от началото на нахлуването на Русия в Украйна.
Хупенбауер, който е търговец на вино в живописния град Наумбург, заяви, че миналото е повлияло на много хора в провинциите на бившата Германска демократична република (ГДР), като ги е накарало да мислят, че Русия не е техният естествен враг.
"Гражданите в ГДР свикнаха да живеят с руснаците, защото така е по-добре, отколкото да воюваме с тях. Това не значи, че те имат проруски нагласи, те просто не желаят политиците да им казват всеки ден колко опасни са руснаците", каза Хупенбауер.
С наближаването на регионалните избори в провинция Саксония-Анхалт разнопосочните мнения спрямо Русия отново излязоха на преден план и се превърнаха в предизборна тема. Германското правителство обвини Москва за отговорна за опита за атака с дрон на летище "Лайпциг/Хале", както и за неколкократното извършване на шпионаж и операции на саботаж срещу обекти на германската инфраструктура.
Социологическите проучвания сочат, че крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) – антиимиграционна партия, радваща се на силна подкрепа в Източна Германия и обвинявана от други политически формации в близки отношения с Москва, би могла да спечели властта за първи път на федерално равнище.
Партията неколкократно призова за прекратяване на германската подкрепа за Украйна и възстановяване на енергийните споразумения с Москва, които осигуриха на Германия евтин нефт и природен газ, докато доставките не бяха рязко прекъснати през 2022 г., когато руската армия атакува Киев.
В предизборната си програма АзГ призовава за разширяване на преподаването на руски език в училищата и подчертава силния интерес от "запазването на добри отношения с Русия, както в областта на икономиката, така и в културата".
"Настоящата антируска политика, водена от утвърдените партии не е в интерес на Германия", подчертава АзГ.
За управляващата коалиция на канцлера Фридрих Мерц, състояща се от консервативния блок на християндемократите и левоцентристите социалдемократи, подобни призиви правят по-легитимни обвиненията, че евентуално правителство начело с АзГ би поддържало близки взаимоотношения с руския президент Владимир Путин, когото те обвиняват във воденето на хибридна война срещу Германия.
Миналата година току-що встъпилото в длъжност правителство прекрати спазваната десетилетия наред фискална дисциплина, за да отдели стотици милиарди евро за възстановяването на въоръжените сили на Германия в отговор на възприеманите заплахи от Москва.
Познат свят
В продължение на десетилетия в Наумбург веригите на танковете дрънчаха по калдъръмените улици, рускоговорящи офицери се появяваха в ресторантите, а обикновени войници живееха зад стените на казармите.
Зилке Затюков, преподавател по модерна история в университета Хале-Витенбург, казва, че одобрението за АзГ в някои части от Източна Германия се дължи на живот в един по-близък и познат свят, който хората в Западна Германия никога не са познавали.
"От самото раждане до смъртта си всяко дете в Германската демократична република беше чувало, че Съветският съюз е нашият приятел", отбелязва Затюков.
"Броят на руските войници, които живееха тук почти съвпадаше с този на местното население, или с други думи, тук живееха близо 30 000 войници", заяви кметът на Наумбург Армин Мюлер, член на Германския християндемократически съюз, партията на Фридрих Мерц.
Мюлер пристига в Наумбург като млад специалист по градоустройство скоро след падането на Берлинската стена като един от многото западногермански професионалисти, които се отправят на изток, привлечени от кариерните възможности и привнасящи уменията, от които Източна Германия имаше нужда.
Изгубени работни места – изгубена идентичност?
Щефан Цимерер, жител на Наумбург роден през 1967 г., търси убежище в посолството на Западна Германия в Прага през есента на 1989 г. Той се връща в родината си само месеци след падането на Стената, а по-късно е наблюдавал как западногерманци са пристигали, за да управляват институции и компании в родния му град, докато същевременно източногерманците са губели работните си места.
Цимерер изтъква, че на много източногерманци им е дошло до гуша да ги заклеймяват като приятели на Путин, нацисти или неблагодарни избиратели на АзГ само защото смятат, че политиците си затварят очите пред местните проблеми.
"Веднага те поставят в определена категория, хората вече не разговарят едни с други и дори не се осмеляват да повдигнат проблема", допълва Цимерер.
Споменът за краха на източногерманската икономика също все още витае – в края на 1989 г. близо 9,8 милиона граждани от общо 16-милионното население на ГДР са имали работа. Десет години по-късно техният брой е намалял наполовина. В Саксония-Анхалт безработицата достигна своя връх през 2003 г. с 22%, а днес тя е 8%. Повече от 30 години след обединението на Германия гражданите на източните ѝ провинции разполагат с една четвърт от богатството на западногерманците, сочи тазгодишно проучване на конкурентноспособността в Източна Германия.
На фона на настоящите кризи много източногерманци нямат доверие, че правителството в Берлин ще защити равнището им на благоденствие, което те с много мъки са успели да достигнат. Затова те предпочитат разведряване на отношенията с Русия, като се надяват доставките на евтината енергия, която им помогна да достигнат настоящия си жизнен стандарт, отново да бъдат възстановени.
"Русия не излиза от главата им, а те си мислят, че ако запазим близостта си с нея, продължаваме да правим бизнес или купуваме руски нефт и природен газ всичко ще си остане както преди (нахлуването на Русия в Украйна). А точно тези, които им обещават това, печелят изборите", заключава търговецът на вино Хубенбауер. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)