Ройтерс: Трябва ли "Фронтекс" да играе по-значима роля в охраняването на европейските граници

Европейската агенция за гранична и брегова охрана, чиито служители имат свои собствени униформи и която е разположила хиляди свои агенти по гранично-пропускателни пунктове и летища из Европа и отвъд нея, е най-голямата и най-богата агенция на ЕС.
По-известна като "Фронтекс", агенцията е създадена, за да помага при контрола по общите граници на блока. По неин адрес обаче се отправят и очернящите твърдения, че тя е замесена в насилствено и принудително връщане на мигранти.
Планиран е преглед на дейността на агенцията през 2026 г. и сега се води дебат за ролята, капацитета и възможното ѝ разрастване. Провежда се и щателен анализ на начина, по който "Фронтекс" е работила до този момент.
Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС, се зарече до 2027 да увеличи състава на постоянния корпус на "Фронтекс" до 30 000 души и някои законодатели настояват на агенцията да се предоставят повече правомощия, да работи със страни извън ЕС и да връща нелегални мигранти.
"Фронтекс", която е основана през 2004 г., действа с бюджет от 922 млн. евро и разполага с 2500 служители, натоварени със задачата да контролират границите и да се справят с трансграничната престъпност.
Опасенията на ЕС, свързани с миграцията и граничната сигурност, нараснаха и ЕК четири пъти прегледа и разшири мандата на "Фронтекс". Но някои критици казват, че "Фронтекс" се е справила зле с предишните си реформи, понеже агенцията действа с показност и реторика, които надхвърлят възможностите за подвеждането ѝ под отговорност и наблюдението на дейностите ѝ. 
Обещанието на ЕС за трикратно увеличение на числеността на постоянния корпус на "Фронтекс" до 2027 г. се основава на популистка политика и е заблуждаващо, каза Тинеке Стрик - член на Европейския парламент и на работната група за Шенген и граничната сигурност, която наблюдава дейността на "Фронтекс". "Призивът за укрепване на капацитета на "Фронтекс" е начин да се даде недвусмислен отговор на гласоподавателите, у които бе насаждан страхът, че сме изправени пред вълни от незаконни мигранти", добави Стирк.
ОТ ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ ДО ОПЕРАТИВНА СИЛА
"Фронтекс" претърпя развитие и от служба с поддържаща роля, чиято задача бе да координира страните членки при прилагането на общите гранични закони, се превърна в оперативна сила със значително присъствие по границите.
Мандатът ѝ включва гранично наблюдение и откриване на нелегални пътници, предмети или фалшиви документи за самоличност, подпомагане на издирвателни и спасителни операции, събиране на данни за рискове за сигурността и организирането на депортации.
Между 2008 и 2024 г. "Фронтекс" изплати на страни членки безвъзмездни помощи в размер на над 2 млрд. евро за човешки ресурси, техническо оборудване и проекти, свързани с границата и връщането на мигранти.
През 2015 г. един милион души преминаха нелегално границите на Европа, което породи политическа криза и до 2016 г. бюджетът на "Фронтекс" нарасна с 63%. 
"Фронтекс" започна да изгражда облика на цялата политика на ЕС по отношение на Шенген и връщането на мигранти", каза Серджо Карера, експерт от базирания в Брюксел мозъчен тръст Център за европейски политически изследвания.
Шенгенската зона за свободно придвижване в ЕС включва страни, чиито граждани могат да пътуват без паспортни проверки. Става въпрос за 25 държави членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
"Кризисният режим на управление даде тласък за представянето на "Фронтекс" като решение на един феномен, който е свързан с достъпа до международна защита и приемането на определени условия", добави Карера.
Регламентът, уреждащ дейността на "Фронтекс", бе преработен през 2016 г., като името на ведомството беше променено от Агенция за управление на операционното сътрудничество във Външни граници и гранична охрана на страните членки на ЕС. Освен това на "Фронтекс" бяха дадени повече оперативни правомощия да поддържа граничния контрол и да помага на страните членки да се борят с нелегалната миграция и трансграничните престъпления.
През 2019 г. ЕС разшири оперативните възможности на "Фронтекс", като въведе постоянния корпус, чиито служители са униформени лица, имащи право да носят огнестрелно оръжие и да извършват гранични проверки. Европейска сметна палата обаче заяви, че през 2019 г. "Фронтекс" не е била готова за увеличаването на ресурсите ѝ, че не е успяла да помогне на страните членки в борбата срещу нелегалната имиграция и трансграничната престъпност и че не е предприела нужните мерки, за да изпълни мандата си от 2016 г.
ПРИЗИВИ ЗА ОТЧЕТНОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ
Освен разширяването на присъствието на "Фронтекс" на терен, планираното за догодина обновяване трябва да се фокусира върху "все по-важната" роля, която агенцията има за връщането на нелегалните мигранти, каза ЕК. Комисията бе призовала да се предоставят доказателства, че възможностите на "Фронтекс" да връща мигранти са ограничени от недостиг на кадри и бюджетни средства и че не може да организира връщането на лица от трети страни. ЕК посочи, че се стреми да подобри сътрудничеството на "Фронтекс" с трети страни за връщането на мигранти и че може да разшири дейностите, които агенцията има право да извършва. Това включва и организация на връщането на мигранти.
Понастоящем "Фронтекс" има правомощието да идентифицира хора, които следва да бъдат върнати, и да помага в подготовката на депортациите. Агенцията може да разполага в трети страни свои служители, които да обучават техните граничари и да обменят информация. Но разширяването на правомощията на "Фронтекс" извън ЕС поражда въпроси около нейната подотчетност, каза Стирк.
Европейският парламент изрази опасения, че контролът на ЕС изостава от увеличаващите се отговорности на "Фронтекс". Брюксел миналата година прие резолюция, с която призова гранична служба да възприеме по-активен подход към прозрачността, за да се гарантира по-голяма отчетност.
През 2021 г. ЕС създаде Работна група за контрол на "Фронтекс" (Frontex Scrutiny Working Group), която да наблюдава дейността на агенцията. Този ход бе предприет, след като "Фронтекс" години наред бе обвинявана в съучастие в принудително връщане по границите, известно като "пушбекс" (pushbacks) или "изтласкване". "Фронтекс" бе обвинена, че си затваря очите за случаи, в които властите в Гърция, Унгария и България използват насилствени методи - например изтласкват на надуваеми лодки обратно в морето -  за да спират мигранти по границите на ЕС. Подобни действия често водят до наранявания.
Този проблем се изостри до краен предел през 2022 г., когато Фабрис Леджери подаде оставка като директор на "Фронтекс", след като работната група установи, че агенцията не е успяла да предотврати случаи на правонарушения и умишлено е избегнала да докладва за тях.
На следващата година Работната група за контрол на "Фронтекс" беше заменена от Работна група за Шенген и граничен контрол (Schengen and Borders Scrutiny Working Group), чиято ефективност според Стирк и други критици се възпрепятства от нейния председател – Европейската народна партия (ЕНП).
ЕНП, най-голямата партия в ЕП, през 2024 г. проведе кампания за разширяване на постоянния корпус, бюджета и оборудването на "Фронтекс".
"Не виждам Комисията да търси отговорност от "Фронтекс", каза Стрик. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)