Ако президентът на САЩ Доналд Тръмп приключи войната с Иран без споразумение, той рискува да остави Техеран с пълен контрол над енергийните доставки в Близкия изток, а арабските производители на петрол и газ от Персийския залив – да се борят с последиците от конфликт, който не започнаха, нито оформиха.
Вместо да смаже иранските теократични управници, това би могло да ги направи по-силни, окуражени от това, че са оцелели след седмици на американско-израелски атаки, обстрелвайки арабските държави от Персийския залив и разтърсвайки световните енергийни пазари чрез ефективното затваряне на Ормузкия проток.
В интервю за Ройтерс преди планираното обръщение към нацията в сряда Тръмп заяви, че САЩ ще прекратят войната си срещу Иран "доста бързо", а във вторник даде да се разбере, че може да приключи войната дори и без споразумение.
Край на войната без ясни гаранции за това, което ще последва, би представлявал значителна опасност за държавите от Персийския залив, оставяйки региона да понесе последствията от война, която би приключила в полза на Иран.
"Проблемът е прекратяването на войната без реален резултат", заяви Мохамед Бахарун, директор на изследователския център "Бхут" в Дубай . "Той (Тръмп) може да спре войната, но това не означава, че Иран ще го направи."
Докато американските сили останат разположени в бази в Персийския залив, Иран ще продължи да заплашва региона, каза той.
Тази асиметрия е в сърцевината на опасенията на страните от Персийския залив: че Иран може да излезе от войната непобеден и с по-голямо влияние – способен да заплашва морските пътища, енергийните потоци и регионалната стабилност – докато страните от Персийския залив ще трябва да поемат икономическите и стратегическите разходи на един нерешен конфликт.
Бахарун каза, че ерозията на свободата на корабоплаването в региона ще носи огромна загриженост за страните от Персийския залив.
Иран, каза той, би могъл да започне "да използва коза на териториалните води" и да определя правилата в Ормузкия проток, жизненоважна артерия за глобалните енергийни доставки.
"Това отива отвъд Ормуз“, каза той. "Иран е сложил ръка върху чувствителна точка на световната икономика."
Според него способността на Техеран да прекъсне енергийните потоци изпраща ясно послание, че всеки, който обмисля бъдещи атаки срещу Иран, трябва да помисли два пъти.
Тази логика помага да се обясни защо държавите от Персийския залив са избягвали да бъдат въвлечени във войната. Длъжностни лица в региона казват, че основната им загриженост е била да предотвратят война, която е започнала като американско-израелска кампания срещу Иран, да се превърне в нещо много по-опасно – конфронтация между мюсюлманите сунити и шиити, която ще преобразува Близкия изток за десетилетия.
Фундаментална грешка в преценката
Рискът от ескалация се усили от това, което политическите анализатори описват като фундаментална грешка в преценката на САЩ и Израел относно това как Иран би отговорил на безпрецедентни удари срещу неговото ръководство.
Убийството на върховния лидер аятолах Али Хаменей в началото на конфликта, замислено като решаващ удар, пренаписа "правилата за водене на бойни действия". Той беше заменен от сина си, Моджтаба Хаменей, и това, което трябваше да обезглави системата, се превърна, в очите на иранските управници, в провокация, изискваща съпротива и отмъщение.
"С един ход Тръмп и (израелският премиер Бенджамин) Нетаняху превърнаха геополитическия конфликт в религиозен и цивилизационен", каза изследователят на Близкия изток Фаваз Джерджес.
"Те превърнаха Хаменей от оспорван владетел в мъченик."
Убийството на Али Хаменей послужи за придаване на легитимност в Иран на най-твърдите инстинкти на теократичното ръководство, казват регионални анализатори, обвързвайки духовенството и елитните революционни гвардейци с нарратив за екзистенциална съпротива, в която капитулацията е немислима, а издръжливостта – свещена.
Те казват, че предположението, че отстраняването на върховните лидери би довело до разпадане на системата, пренебрегва многослойните институции на Иран, паралелните властови структури и дългата история на устойчивост – от осемгодишната война с Ирак до десетилетия на американски санкции.
Резултатът, казват анализаторите, не е капитулация, а радикализация – един по-яростен и по-предизвикателен Иран и един регион, оставен да понесе последствията.
"Хаменеи беше аятолах, това не е нещо, което се прави – още по-малко чужда сила да убие аятолах", каза Алекс Ватанка, експерт по Иран в Института за Близкия изток. "Но това е Тръмп... човек, който няма спирачки, и за шиитския духовен елит... той наруши всяка малка норма и протокол."
Петролното оръжие на Иран
Американските и израелските политици не влязоха във войната без да осъзнават идеологическата сила на Иран, но изглежда са подценили неговата устойчивост, каза Магнус Рансторп, експерт по тероризъм.
Предположението, каза той, е било, че въздушното превъзходство – постигнато чрез унищожаване на ракетни пускови установки, командни центрове и висши фигури – ще осигури свобода на движение и стратегическо сдържане. Но иранската система се стегна вместо да се разпадне, отчасти защото се поддържа от паралелни институции, предназначени да се възстановяват под натиск, каза той.
Вашингтон също подцени способността на Иран за асиметрично отмъщение, казват политическите анализатори в региона.
Техеран не се нуждае от победа във въздушната война, а трябва да наложи разходи, казват те. В продължение на десетилетия Иран е инвестирал в идентифициране на уязвими места, вместо да отговаря на сила със сила, и е започнал да разглежда енергийните активи и Ормузкия проток като централни за своята стратегия.
Чрез удари по енергийната инфраструктура и заплахите срещу Ормузкия проток Иран повиши цените на петрола, подхрани инфлацията по целия свят и прехвърли натиска върху САЩ и техните партньори.
Целта, казват анализаторите, не е била победа на бойното поле, а налагане на икономическо изтощение. Ако войната стане икономически непоносима, самото оцеляване се превръща в победа, казват те.
Преждевременното прекратяване на войната без гаранции за сигурност би оставило държавите от Персийския залив незащитени, като всяко бъдещо иранско отмъщение вероятно няма да се ограничи само до региона.
Техеран запазва способността да активира дългогодишни глобални мрежи, използвайки канали, развивани в продължение на десетилетия, за да нанася удари по интересите на Израел, САЩ и съюзниците им далеч от бойното поле.
"Те още не са започнали, но разполагат с огромни възможности да накажат САЩ и Израел", каза Рансторп, описвайки Иран като заплаха, подобна на хидра, чиито пипала могат да бъдат активирани далеч извън Близкия изток.
Тази заплаха виси над всяко изтегляне на САЩ. Ако САЩ се оттеглят – а израелските операции зависят силно от подкрепата на САЩ – Техеран няма да разгледа резултата като поражение.
Теократичната система ще е устояла и балансът на силите няма да се е променил драстично, а Иран ще бъде възприеман в региона като по-опасен от преди, казват регионални анализатори. (БТА)
(Превод от английски език: Пламен Йотински)