Ройтерс: Войната в Иран дава силен тласък на Нетаняху и нанася удар на Тръмп и държавите от Персийския залив

Ако израелско-американската война срещу Иран бъде прекратена утре, един извод вече e ясен - израелският премиер Бенямин Нетаняху ще излезе от конфликта по-силен, докато американският президент Доналд Тръмп ще трябва да смекчи удара по световните пазари и съюзниците си от Персийския залив, които понесоха най-тежките последици.
Според анализатори войната прекрои политическата карта на Израел в полза на Нетаняху, като е отклонила вниманието на обществеността от Газа към Иран, където националният консенсус е най-силен и където неговите постижения в областта на сигурността и икономиката намират най-голям отзвук.
За Тръмп обаче този развой на събитията има обратен ефект - той е въвлечен в конфликт, от който няма ясен изход, и който излага същевременно съюзниците му от Персийския залив на все по-големи опасности и прави все по-малко достоверна икономическата му програма, която допринесе за повторното му преизбиране.
"Има ясен победител и ясен губещ", заяви Аарон Дейвид Милър, бивш американски преговарящ по въпросите за Близкия изток.
"Безспорно, Нетаняху е основният победител, той извади на преден план боеспособността на израелската армия. От друга страна, няма две мнения, че държавите от Персийския залив са най-големите губещи", подчерта Милър.
"За Тръмп обаче не съществува алтернативен вариант, който би му позволил едновременно да обяви победа и да се оттегли", допълва анализаторът.
"Тръмп, който настоя за безусловна капитулация на Иран, очакваше да открие иранско алтер его на Делси Родригес, отстъпчив влиятелен политик по венецуелски образец, но вместо това се натъкна на ирански Ким Чен-ун", отбеляза експертът по въпросите за Иран Карим Саджапур, който по този начин направи препратка към предизвикателния севернокорейски авторитарен модел.
За разлика от Вашингтон, военната операция срещу Иран се възприема в Израел не като война по избор, а като война по необходимост, посочи Нейтън Сакс, старши научен сътрудник в мозъчния тръст "Институт за Близкия изток".
"Дори ако режимът в Иран не бъде свален, отслабването на Техеран и Оста на съпротивата, предвождана от него, е цел от първостепенно значение за Нетаняху", допълва той.
Тръмп е изправен само пред трудни решения
Представители на израелските власти заявиха, че целите на двете страни във войната по въздух са различни, тъй като Израел се е съсредоточил върху Западен и Северен Иран, като поразява пускови установки за балистични ракети и обекти на иранската ядрена програма, а САЩ взима на прицел източната и южната част на страната, в това число Ормузкия проток, за да намали военноморските активи на Иран.
Израел ръководи елиминирането на високопоставени ирански управници, сред които бяха убити ръководителят на службите за сигурност Али Лариджани във вторник и министърът на разузнаването Есмаил Хатиб в сряда. Израелският министър на отбраната Израел Кац посочи, че той и Нетаняху са дали своето одобрение на армията да нанася удари срещу всеки високопоставен ирански представител, който успеят да локализират, без да има нужда от предварително съгласуване.
Тези успехи обаче не допринесоха за по-скорошното прекратяване на войната. Сега на Тръмп му остават три лоши избора - да продължи атаките, да обяви победа, като се надява, че Техеран ще се предаде, или да пристъпи към рязка ескалация, при което тези три подхода няма да има връщане назад, подчертават анализаторите.
Директорът на Националното разузнаване на САЩ Тълси Габард заяви пред Конгреса в сряда тази седмица, че въпреки че правителството на Иран е отслабено от началото на войната, то все още функционира, а Техеран и свързаните с него групировки са все още способни да атакуват САЩ и неговите съюзници в региона на Близкия изток.
Очевидната погрешна преценка на Тръмп има силни последствия в Персийския залив. На фона на иранските атаки с дронове и ракети по търговски центрове и блокадата на Ормузкия проток, през който минава една пета от световните доставки на суров петрол, съществува опасността държавите от региона да се превърнат в най-големите жертви, отбелязват анализатори.
"Общата заплаха, която арабските държави от Персийския залив възприемат е единствено бъдещата сигурност и стабилност на региона", изтъкна Милър, който е също научен сътрудник във "Фондация Карнеги за международен мир".
"Възгледът, че Персийският залив представлява бъдещето на региона сега е поставен под въпрос, а с това и визията на региона за самия себе си", подчерта той.
САЩ и Израел действат според различни оценки на риска
Анализатори посочват, че Израел би бил много по-склонен да толерира нестабилността в Иран, като по този начин преценява, че така ще изпита много по-малко регионалните последици на свой гръб, особено след отслабването на свързаните с Иран групировки през последните три години.
Същевременно Вашингтон и неговите партньори в Персийския залив са много по-уязвими на атаки срещу енергийна инфраструктура, които покачват цените на петрола или нарушават корабоплаването.
Асаф Орион, бивш ръководител на отдела по стратегия в структурите на израелската армия, заяви, че държавите от региона се съмняват дали Израел не се опитва да предизвика хаос в Иран, като допълни, че Израел би бил по-малко засегнат от регионалната нестабилност, отколкото неговите съседни държави или Вашингтон. 
Двамата големи съюзници имат различни оценки на риска - Израел разглежда Иран като потенциална заплаха за своето съществуване, докато Вашингтон полага усилия, за да избегне една продължителна война, която би имала тежки икономически последици и би обтегнала отношенията между съюзници.
Сякаш за да илюстрира правдоподобността на този довод, израелската атака срещу най-голямото находище на природен газ в света "Южен Парс", което Иран споделя с Катар, предизвика яростна реакция от страна на Тръмп. Той заяви в социалните мрежи, че "не е знаел нищо за това нападение", както и Катар, който е съюзник на САЩ и чиито газови съоръжения също бяха подложени на ирански атаки.
Публикацията на Тръмп в социалните мрежи в сряда изважда на показ деликатното му лавиране между интересите на военния съюз на САЩ с Израел и важните отношения на Вашингтон с петролните монархии от Персийския залив. Тръмп и Нетаняху поддържат връзка по телефона всеки ден след началото на войната, посочват израелски представители. Но изявлението на Тръмп, че не е знаел за израелската атака противоречи на предишни негови твърдения и изказвания на Нетаняху, според които въоръжените сили на двете страни действат в тандем.
Израел не пое отговорност за атаката срещу находището "Южен Парс", която доведе до ирански нападения срещу енергийни съоръжения на арабските държави от Персийския залив. Израелски медии съобщиха, че атаката е била извършена след съгласуване със САЩ.
Вътрешни източници от управленските среди на Иран подчертават, че Техеран преценява степента на ескалация, за да предизвика по-тежки последици, за да възстанови възпиращите си способности и за да се домогне до облекчаване на санкциите, за да не остави на Вашингтон изход без последици.
Благоприятен ефект за израелските пазари след атаките срещу Иран
Докато войната срещу Иран среща подкрепата на обществеността в Израел и би могла да донесе политически облаги на Нетаняху, тепърва предстои тя да се изрази в положителни резултати в социологическите проучвания преди изборите, насрочени за втората половина на тази година.
Проучвания сочат, че на коалицията от десни партии на Нетаняху ѝ липсва мнозинство, тъй като понастоящем тя заема 50 от общо 120 места в израелския Кнесет (парламент). Преди неговата коалиция заемаше 68 места. Разминаването между обществената подкрепа и политическите дивиденти за момента остава прикрито от развиващите се израелски пазари. Ръстът на израелската фондова борса и стабилния курс на шекела може и да излъчват доверие, но всъщност крият една по-нестабилна действителност.
Авив Бушински, бивш съветник на Нетаняху, изтъкна, че в крайна сметка войната ще бъде оценена през черно-бяла призма - или режимът в Иран ще падне, или няма. Всеки развой на събитията, различен от този само води до опасността първоначалните военни успехи да се превърнат в политическа отговорност за Нетаняху, който определи крайната цел на военната кампания като "стремеж към пълна победа".
Ако политическата система на Али Хаменей се запази дори при наличието на отслабен държавен апарат, то основната трактовка на събитията ще се промени от търсене на триумф към протакане на война, което ще извади отново на показ старите заплахи на "Хамас" в Газа и "Хизбула" в Ливан.
Израелските пазари може да показват голяма устойчивост, но, изглежда, те не отчитат възможните последици от една недовършена война. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)