Русия изгражда военни бази в Судан и Либия на фона на заплахата да изгуби военното си присъствие в Сирия

След падането на режима на Башар Асад в Сирия съдбата на двете руски военни бази в страната остана несигурна. Това накара руския президент Владимир Путин да пренасочи военни активи към Либия и Судан, показват множество разузнавателни доклади, цитирани от изданието "Форин полиси".
Миналата седмица военното правителство на Судан постигна споразумение с Русия за изграждане на нейната първа африканска военноморска база близо до Порт Судан, съобщи суданският външен министър Али Юсеф аш Шариф след среща в Москва с руския си колега Сергей Лавров. С осигуряването на военна база на брега на Червено море Русия ще се присъедини към САЩ и Китай, които имат бази в Джибути.
В интервю за руския телевизионен канал Ар Ти цитиран от алжирската телевизия "Ал 24", Шариф отхвърли опасенията, че базата може да застраши суверенитета на Судан, като посочи Джибути като пример за държава, в която безпроблемно са разположени множество чуждестранни военни. Той уточни, че всички основни аспекти на споразумението вече са финализирани и между Хартум и Москва няма останали разногласия.
Първоначално още през ноември 2020 г. Судан и Русия подписаха предварително споразумение за създаване на руски военноморски логистичен център на суданското крайбрежие на Червено море. Въпреки че предишните судански правителства преразгледаха споразумението, изявленията на Шариф показват, че проектът остава ключова част от двустранното сътрудничество.
Най-новите сателитни снимки показват, че освен това Русия разширява военновъздушната база "Маатен ас Сарра" в югоизточна Либия, близо до границите с Чад и Судан, както и че е реконструирала пистата, изградила е нови складови помещения и е увеличила логистичните си възможности там.
Базата е използвана за последен път през 2011 г. от войските на покойния либийски лидер Муамар Кадафи. В момента тя е под контрола на военния командир Халифа Хафтар, който оглавява Либийската национална армия и е подкрепян от Русия, Египет и Обединените арабски емирства. Москва е предоставила на Хафтар оборудване и оръжия, а руският петролен гигант "Роснефт" има дългосрочен договор за разработване на петролни находища и препродажба на либийски петрол, отбелязва "Форин полиси".
"Тези събития са в съответствие със стратегията на Русия за създаване на множество военни бази в Либия", се казва в публикация на платформата за разследвания в Близкия изток "Ийкад" (Еekad) в социалната мрежа "Екс".
Базата "Маатен ас Сарра" "дава възможност на Москва да контролира маршрутите за доставки и да улеснява придвижването на оборудване и персонал към африканската област Сахел, като същевременно избягва международния контрол върху големите пристанища и летища", уточни "Ийкад".
В допълнение към базата "Маатен ас Сарра" Москва премества оборудване в либийската военновъздушна база в "Ал Хадим", разположена източно от Бенгази, и "Ал Джуфра" (която в миналото се използваше от групата "Вагнер" - частната военна компания на покойния Евгений Пригожин), за да служат като център за операции в Африка. Руските военноморски сили търсят и пристанище под контрола на Хафтар.
"Способността на Русия да оказва логистична подкрепа както на своите военни, така и на частните си военни изпълнители в Африка, както и ограничаването на щетите за репутацията, нанесени от падането на режима на Асад, почти със сигурност ще бъдат приоритети за руското правителство", каза британското военно разузнаване в изявление, публикувано в социалната мрежа "Екс" миналия месец.
Анализатори предполагат, че алтернативно руско военноморско съоръжение може да се оформи и в пристанището "Тобрук" в Източна Либия, което би позволило на Москва да запази капацитета си в Западна Африка и да осигури стратегически център срещу НАТО в Средиземно море.
Защо руски военни бази в Африка са лоша новина за САЩ
Създаването на руско военноморско съоръжение в Порт Судан представлява стратегически завой на Москва, която пряко оспорва американските и британските регионални интереси, отбеляза и експертът по въпросите за Близкия изток Михаел Аризанти в блога си към израелското издание "Таймс ъв Израел".
Анализаторът от Африканската програма на Центъра за стратегически и международни изследвания Камерън Хъдсън заяви пред арабския вестник "Аш Шарк ал Аусат", че Вашингтон иска да гарантира сигурността по цялото крайбрежие на Червено море, което означава, че едва ли ще допусне Иран и Русия да създават бази там.
"Изграждането на руска база в Судан със сигурност ще бъде сериозен проблем за Тръмп", коментира Хъдсън.
Базата ще предостави на Русия възможности за военно присъствие в Червено море - критичен морски коридор, което ще усложни операциите на военноморските сили на САЩ и съюзническите сили, опитващи се да поддържат стабилността в региона, пише Аризанти. 
Руският контрол над пристанище в Судан създава потенциална уязвимост за световната търговия и енергийните пазари. С позиционирането, което може да повлияе на жизненоважни транспортни пътища през Червено море, Москва придобива влияние върху маршрутите за пренос на нефт и газ. Енергийните пазари, които са силно чувствителни към прекъсвания на доставките, биха могли да се сблъскат с повишена уязвимост от руското влияние върху тези морски коридори, отбелязва той.
Военноморският ангажимент на Русия в Судан вероятно ще подкопае и  усилията на САЩ и Великобритания да ограничат руската и китайската експанзия в Африка. Споразумението с военното ръководство на Судан укрепва регионалните позиции на Москва в момент, когато западните държави се борят да запазят влиянието си на целия континент, добавя Аризанти.
Ще запази ли Москва базите си в Сирия?
От друга страна вече се появиха и първите първи признаци, че Москва може да постигне споразумение с новите власти в Дамаск, което потенциално да ѝ позволи да запази стратегическите си военни бази в Сирия.
Източници, цитирани от "Блумбърг" и "Форбс", смятат, че Русия вероятно може да запази намалено военно присъствие във военновъздушната база "Хмеймим" и военноморската база "Тартус" в Западна Сирия - ход, който би предотвратил иначе унизително за Москва изтегляне. Според "Форбс" Русия е близо до споразумение с новото сирийско правителство за запазване на част от военния персонал и техниката в страната срещу помощ за Дамаск в борбата с "Ислямска държава", а продължаващото военно присъствие на Москва би могло да затрудни Турция, която изглежда добре подготвена да замени традиционната роля на Русия като основен доставчик на оръжие за Сирия.
Москва едва ли ще постигне толкова благоприятно споразумение за военните бази в Сирия, колкото беше 49-годишният договор за наем, както и имунитетът за действията на Русия в страната по времето на Асад, който през 2023 г. заяви, че би приветствал повече руски войски и бази на сирийска територия, отбелязва "Форбс". Сега Дамаск вероятно ще наложи строги ограничения за броя на военнослужещите, които Москва може да изпрати, както и за броя и вида на самолетите и военните кораби, които Русия може да разположи в тези бази във всеки един момент.
Всяко бъдещо руско присъствие в Сирия вероятно ще остане ограничено до крайбрежието. Освен това със сигурност ще се наложи Русия да изисква сирийско разрешение за всякакви военни полети в сирийското въздушно пространство.
Но вече има индикации, че управляващата групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) и сирийските граждани са много по-отворени за сътрудничество с Русия въпреки подкрепата ѝ за сваления режим на Асад, отколкото с другия основен негов поддръжник - Иран.
"Руснаците хвърляха бомби от небето и стояха в базите си, докато иранците и подкрепяните от тях въоръжени групировки действаха из страната", каза пред Би Би Си един от бойците на ХТШ. "Хората усещаха присъствието им и много от тях не бяха доволни от това", допълни той.
Защо присъствието Сирия остава много важна за руските операции в Африка?
С разширяването на стратегическите интереси на Русия в Африка на юг от Сахара се увеличи и логистичното значение на Сирия. Военната интервенция на групата "Вагнер" в Мали, която започна в края на 2021 г. и послужи като входна врата за по-малки по мащаб военни разгръщания в Буркина Фасо през 2023 г. и Нигер през 2024 г., зависеше логистично от руските активи в Сирия.
Когато през април 2023 г. в Судан избухна гражданска война между въоръжените Сили за бърза подкрепа (СБП) и суданските правителствени сили, връзката между Сирия, Либия и Судан позволи прехвърлянето на руски ракети земя-въздух на СБП.
Поради тези връзки между Сирия и Африка поражението на Асад предизвика паника в Москва, пише "Форин полиси". Николай Сухов, експерт по Близкия изток в базирания в Москва мозъчен тръст "Институт за световна икономика и международни отношения", в статия, публикувана през август 2024 г., описва Сирия като "отправна точка към Африка" и предупреждава, че без нея Русия може да се затрудни с изпълнението на редовни директни полети до африканските фронтове.
В публикация в приложението "Телеграм", публикувана през декември 2024 г., руският военен анализатор Александър Коц приветства значението на базите "Тартус” и "Хмеймим” в борбата на Русия срещу "глобалната изолация, наложена от Запада", и предупреждава, че ако съоръженията бъдат загубени, "всички наши проекти на този континент ще трябва да бъдат, ако не ограничени, то поне преразгледани".
Този сценарий би бил пагубен за все по-крехката руска военна икономика, отбелязва "Форин полиси". Златните резерви в Судан и Мали и диамантите от Централноафриканската република осигуриха жизненоважна твърда валута за нахлуването на Русия в Украйна. По време на непосредственото струпване на войски по границата и след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. поне 16 самолета, натоварени със злато са пътували от Судан до Русия през Сирия.
Без Сирия, която служи като транзитна точка за тези операции по добив на природни ресурси, разходите за контрабанда на скъпоценните камъни и метали в Русия може да нараснат рязко.
Ако присъствието на руски сили в сферата на сигурността намалее, търговският импулс, който подхранва рекордните 24,5 млрд. долара в търговията с Африка през 2023 г., може да се разсее, пише "Форин полиси".
От друга страна има много практически пречки Либия да замени Сирия като щаб за снабдяване на руските сили в Африка. Влиятелният канал "Рибар" в "Телеграм", който следи войната в Украйна, неотдавна заяви, че само празни товарни самолети могат да изминат по-дългото разстояние от Русия до Либия без зареждане с гориво и че тежко натоварените самолети ще се нуждаят от множество междинни кацания, за да извършат това пътуване. "Рибар" заключи, че идеята за "снабдяване на операциите в Африка през Либия е много скъпа и нестабилна".
Също толкова малко вероятно е крайбрежието на Червено море в Судан да замени Сирия като център. Русия ще може да разположи само до четири военни кораба в Порт Судан в сравнение с 11 в "Тартус", а зареждането с гориво ще бъде много по-неефективно, отбелязва "Форин полиси".