Русия планира противопоставяне със Запада в правната сфера, заяви латвийското разузнаване

Русия възнамерява да води "юридическа война", за да отслаби западните държави и да им окаже влияние, включително чрез жалби пред международни институции, заяви латвийското Бюро за защита на конституцията (БЗК, разузнавателната служба), предаде Франс прес, като цитира доклад на институцията.
Москва "се готви да сезира" Международния съд на ООН (МС) срещу балтийските държави (Естония, Латвия, Литва). Като официално оправдание ще бъде посочена "дискриминация срещу руснаците и рускоговорящите, живеещи в тези страни".
Подобен мотив беше използван от руския президент Владимир Путин при анексирането на украинските територии Крим и Донбас през 2014 г., а след това и при нашествието в Украйна през 2022 г. Тогава той обвини Киев, че извършва "геноцид" срещу рускоезично население, припомня АФП.
БЗК посочва, че през последната година руските власти са преразгледали и "актуализирали своите планове и задачи, насочени към водене на юридическа война". Понятието означава "използване на правната система, законите, нормите и съдебните процедури като инструмент, в голям мащаб на международно ниво".
"Въпреки че използването на правна война не е новост в руския арсенал, досега то беше насочено основно срещу Украйна“, отбелязва латвийското разузнаване, подчертавайки, че "Русия смята правната арена за едно от направленията на активна и пряка конфронтация със западните държави".
Руски експерти са проучвали жалба, подадена през 2016 г. от Иран срещу САЩ пред МС, както и решения, свързани с американските санкции и замразяването на ирански финансови активи.
"Почти сигурно е, че Русия разглежда възможността да подава правни искове по въпроси, свързани със санкциите", заявява службата.
Москва се готви и да съди балтийските държави пред МС въз основа на твърдения за "дискриминация" срещу руснаци и рускоговорящи в тези страни, предупреждава БЗК.
Независимо от изхода на подобна процедура Русия смята, че самото подаване на жалба "би позволило пропагандните истории и дискредитацията на балтийските държави да се разпространяват широко", според същия източник.
Москва би могла също да "използва правни аргументи като претекст и оправдание за засилване на агресивните си действия или за провокиране на потенциална конфронтация с НАТО", предупреждава латвийското разузнаване.
Отношенията между Москва и трите балтийски държави продължават да се влошават на фона на напрежението между Русия и Запада, отбелязва АФП. Бившите съветски републики Естония и Латвия, които станаха независими през 1991 г., имат значителни рускоезични малцинства, които понякога изразяват несъгласие с националните правителства. Това поражда опасения, че Москва се опитва да използва тези разногласия, за да дестабилизира страните, които са едновременно членове на ЕС и на НАТО.