Русия разработва конкурент на сателитната интернет услуга "Старлинк", заяви шефът на "Роскосмос"

Русия скоро ще създаде конкурент на сателитната интернет услуга "Старлинк" (Starlink) на американския мултимилиардер Илон Мъск, съобщи ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Баканов, цитиран от Ройтерс. 
"Старлинк" твърди, че управлява най-голямата сателитна система в света, включваща над 8000 спътника.
Новият генерален директор на "Роскосмос", 39-годишният Дмитрий Баканов, призна в предаването на руския телевизионен водещ Владимир Соловьов, че космическата агенция трябва да се откъсне от "инерцията" и да привлече повече талантливи младежи. 
Баканов е бивш шеф на компанията "Гонец", управляваща руска система за сателитна комуникация, която е много по-малка по размер от американския си конкурент и се използва главно за правителствени цели. 
Русия напредва в създаването на алтернатива на "Старлинк", управлявана от компанията "СпейсЕкс" на Илон Мъск, която предоставя интернет услуги чрез голям брой сателити, разположени на ниска околоземна орбита, и се използва най-вече в отдалечени райони и конфликти зони. 
"Старлинк" се използва интензивно от украинските сили във войната с Русия, отбелязва Ройтерс. 
"Няколко тестови апарата, разположени в орбитата, вече са били проверени и тези, които все още са в производствен процес, са били съответно модифицирани", подчерта Баканов. "Ние също се движим с бързи темпове в тази посока", добави той. 
Руската авиокосмическа компания, известна като "Бюро 1440", разработва система от сателити в ниската околоземна орбита за глобално предаване на данни чрез широколентов достъп. 
Русия е извлякла поуки от грешките си, включително тези от случая през 2002 г., когато отхвърли опита на Мъск да закупи междуконтинентална балистична ракета за космически изстрелвания, заяви Баканов. 
Според биографията на Мъск, написана от Ашли Ванс през 2015 г., руснаците отхвърлили Мъск през 2002 г., сякаш той просто не е заслужил доверието им, което подтикнало Мъск да намери начин да подбие цените на руските космически изстрелвания. 
Съветският съюз обезпокои Запада в ранните години на космическата надпревара, като пръв изведе изкуствен спътник в ниска околоземна орбита - "Спутник 1", на 4 октомври 1957 г., а след това на 12 април 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин стана първия човек, пътувал в космоса. След разпадането на СССР през 1991 г. обаче руската космическа програма се сблъска с огромна липса на финансиране, корупция и оплаквания от млади инженери от лошо управление, отбелязва Ройтерс. 
Амбициите на Русия да бъде водеща сила в космическите изследвания претърпяха сериозен удар през август 2023 г., когато безпилотната мисия "Луна-25" се разби при опит за кацане на повърхността на Луната.