Руски свещеници осветиха паметник на Сталин без одобрението на висшестоящото духовенство

Православни духовници, които наскоро осветиха статуя на съветския диктатор Сталин на публично събитие в Русия, са действали без „благословията“ или съгласието на висшестоящото духовенство, казаха висши руски свещеници, цитирани от Франс прес.
На 15 август пред завод в град Великие Луки, в западната Псковска област, беше открита 8-метрова статуя на лидера на Съветския съюз в присъствието на представители на местната комунистическа партия.
Във видеоклипове, публикувани в руски медии, се вижда как православни духовници присъстват на церемонията и един от тях пръска със светена вода статуята на диктатора, известен с това, че е наредил избиването на хиляди свещеници и преследването на църквата.
В публикувано вчера изявление местната епархия, подчинена на Московската патриаршия, потвърди, че тези свещеници са взели участие в събитието „без благословията или съгласието“ на висшестоящото духовенство.
„Техните действия и изявления не изразяват позицията на ръководството на Руската православна църква, а отразяват само техните собствени мнения и убеждения“, казаха от епархията и добавиха, че срещу свещениците е започнала „проверка“.
Управлявал между края на 20-те години и 1953 г., Йосиф Сталин установява тоталитарен режим в Съветския съюз, при който са убити милиони хора. През този период десетки хиляди православни свещеници са екзекутирани или депортирани в ГУЛАГ. По заповед на Сталин са разрушени и хиляди църкви и религиозни паметници.
През 1943 г., в разгара на Втората световна война, Сталин все пак възстановява Руската православна църква, репресирана след Октомврийската революция от 1917 г., като отново позволява избора на патриарх, който обаче е поставен под строгия контрол на тайните служби.
В Русия диктаторът буди противоположни оценки. Кремъл го представя като баща на победата на Съветския съюз над нацистите през 1945 г. В страната има паметници, бюстове и статуи в негова чест, макар да са рядкост.
Кремъл не отрича съветските репресии, но ги омаловажава, представяйки ги като трагедия без конкретни виновници. В същото време той гръмко възхвалява мощта на Съветския съюз, особено след инвазията в Украйна, която е представяна като „денацификация“, в съответствие с наследството от Втората световна война.