Руският парламент одобри законопроект, с който се налагат глоби за търсене на "екстремистка" информация в интернет

Съветът на федерацията (горната камара на руския парламент) одобри днес законопроект, който ще позволи налагането на глоби за търсене в интернет на информация, която е била официално категоризирана като "екстремистка", предаде Асошиейтед прес. Агенцията отбелязва, че това е най-новата мярка от серия действия на руските власти за затягане на контрола в интернет пространството. 
Законодателството предвижда "умишленото търсене и достъпът до екстремистки материали" в интернет да се наказва с глоба в размер до 5000 рубли (около 64 долара). Законопроектът, който бе одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) по-рано тази седмица, сега ще бъде подписан от руския президент Владимир Путин и ще влезе официално в сила. 
Официалното определение за екстремистка дейност е изключително широко и включва опозиционни групи като Фондацията за борба с корупцията, създадена от покойния опозиционен лидер Алексей Навални, и "международното ЛГБТ движение". Не е ясно как властите ще проследяват нарушителите. 
Длъжностни лица и законодатели заявиха, че обикновените интернет потребители няма да бъдат засегнати и че ще бъдат набелязани само онези, които методично търсят незаконно съдържание. Те не обясниха как властите ще правят разлика между тях. 
Руснаците често използват услуги на сървъри на виртуални частни мрежи (VPN), за да получат достъп до забранено от законодателството съдържание, но властите се опитват да засилят ограниченията и да запълнят пропуските. Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации - "Роскомнадзор" - все по-често използва технологии за анализ на трафика на данни и блокиране на конкретни VPN протоколи. 
Руските власти засилиха репресиите си срещу дисидентите, след като изпратиха войски в Украйна през февруари 2022 г. Оттогава насам онлайн цензурата и наказателното преследване заради публикации и коментари в социалните мрежи се увеличиха значително, посочва АП. 
Редица независими медии и правозащитни организации бяха закрити, обявени за "чуждестранни агенти" или дейността им бе забранена като "нежелателна". Стотици активисти и критици на Кремъл бяха подведени под наказателна отговорност.