Войната в Украйна отново е в центъра на вниманието на световния печат, след като председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин предупреди, че може да се стигне до използване на ядрено оръжие.
Великобритания:
"Сваляйте си дроновете сами", каза Русия на своите банки", гласи заглавието на британския в. "Гардиън". Централната банка и търговски институции ще се въоръжат по силата на нов закон. Руските заплахи срещу посолствата предизвикаха гняв в ООН.
Руското правителство е казало на водещи банки, включително на централната си банка, че те трябва сами да свалят украинските дронове, както и да поемат разходите. Това се случва в момент, в който Москва се затруднява да защитава ключови обекти на своя територия от украински атаки, които принудиха руските сили да концентрират противовъздушната си отбрана в някои райони, включително Москва, оставяйки други места слабо защитени или незащитени.
Силите на Киев насочиха ударите си към руската инфраструктура и техника, използвани за провеждане или финансиране на войната – кораби, самолети, летища, петролни рафинерии, депа, тръбопроводи, мрежи за природен газ и фабрики, които произвеждат военна електроника и експлозиви.
Руският парламент е приел закон, позволяващ на банките да притежават отбранителни системи и да въоръжават персонала си срещу дронове без участието на специалните сили. Те сами ще поемат разходите, казва Анатолий Аксаков - ръководител на финансовия комитет на Държавната дума.
Александър Шохин - ръководител на най-влиятелното бизнес лоби в Русия, в понеделник е казал на президента Владимир Путин, че компаниите са готови да купуват по-тежки оръжия и електронни системи, за да се защитават от атаки с дронове.
Почти 50 държави в ООН осъдиха "заплахите от страна на Русия към дипломатически институции и посолства в Киев".
"Това е нещо, което не можем да приемем", се казва в съвместно изявление, подписано от европейски държави, Япония, Южна Корея и други. ЕС също реагира остро, заявявайки, че няма планове да премества дипломатическите си служители. Германия и Норвегия извикаха руските посланици, за да им връчат официални протести.
Русия обяви в понеделник, че е започнала кампания от "систематични" удари по Киев, насочени срещу "центровете за вземане на решения" в украинската столица. Тя призова чуждестранните граждани и дипломати "да напуснат града възможно най-скоро", а жителите на Киев - да избягват обществени сгради.
Украйна нарече заплахите "изнудване" и насърчи съюзниците си да игнорират предупреждението, което те като цяло направиха, отбелязва в. "Гардиън".
Ръководителката на британската разузнавателна служба за комуникации предупреждава, че Русия извършва непрекъснати кибератаки срещу Великобритания, пише британският в. "Индипендънт".
Ан Кийст-Бътлър предупреждава, че Великобритания и съюзниците ѝ рискуват да изгубят киберконфликта срещу противници като Русия, ако гражданите, бизнесът и правителствата не започнат да приемат киберсигурността много по-сериозно.
Москва "неуморно атакува жизненоважна инфраструктура, демократичните процеси, вериги за доставки и общественото доверие" във Великобритания и Европа, предупреждава директорката на центъра за комуникации. Очаква се днес тя да произнесе реч в център за декодиране от Втората световна война и да обвини Русия в кражба на технологии и в заговори за саботаж и опити за убийства.
Кийст-Бътлър ще подчертае също, че бързият напредък на изкуствения интелект означава, че "почвата под краката ни се променя" и че "прозорецът, в който Великобритания и съюзниците могат да изостанат", се стеснява — особено спрямо държави като Китай, който според нея е "суперсила" в науката и технологиите, отбелязва в. "Индипендънт".
През последните месеци властите в страни като Швеция, Полша, Дания и Норвегия заявиха, че хакери, свързани с Русия, са атакували критичната им инфраструктура, включително електроцентрали и язовири.
Ръководителят на британския Национален център за киберсигурност Ричард Хорн предупреди миналия месец, че зад най-сериозните кибератаки, пред които е изправена страната, стоят враждебни държави, сред които Русия, Китай и Иран. Според него подобни атаки биха могли да се увеличат драстично, ако Великобритания се включи в международен конфликт, припомня изданието.
Португалия
"Москва няма да може да спи спокойно": Украйна атакува безстрашно, но дали това наистина ще промени хода на войната, пита португалският в. "Ешпресо".
На фронтовата линия няма надежда, пише изданието. Володимир Зеленски и Кая Калас смятат, че динамиката на войната се е променила, но ако нещо не се промени изключително рязко или неочаквано, технологичните умения и на двете страни, които се проявяват в масираното използване на дронове, ще доведат само до вечна патова ситуация, предупреждават анализаторите.
Липсват войници и модерна артилерия, а "политическата намеса във военното планиране" е в излишък, подчертава португалското издание.
Франция
Зад войната на Владимир Путин стои нарастващата роля на ФСС (на руски ФСБ) – руската Федералната служба за сигурност, наследникът на КГБ, от която е и самият лидер на страната, пише френският в. "Монд". Службата непрекъснато разширява влиянието си върху военните и политическите решения. Чрез блокиране на интернет, пропаганда в училищата и съдебни преследвания, мрежата ѝ обхваща все по-голяма част от руското общество.
Масираните руски удари по Киев на 24 май потвърдиха тенденцията: в Москва "ястребите" – силовите структури, които настояват за ускоряване на офанзивата – укрепват позициите си. Все повече влияние в системата придобива ФСС. Именно ръководителите на тази служба, сред "силовиците" (общ термин за всички структури, свързани със сигурността), обещаваха на Кремъл бърза победа на 24 февруари 2022 г., деня на пълномащабното нахлуване в Украйна.
Повече от четири години по-късно, те отново стоят зад използването на балистичната ракета "Орешник", изстреляна по Киев. Наредени лично от Владимир Путин, държавен глава и главнокомандващ, ударите през уикенда убиха най-малко четирима души и раниха около сто. Ракетата, способна да носи ядрена бойна глава, е била без такава. Посланието към Украйна и европейските ѝ съюзници обаче беше ясно: с "Орешник" Москва може да поразява цели на 3 000–5 500 километра – далеч отвъд Киев.
В понеделник руската дипломация, превърнала се в рупор на силовите структури, призова европейските и американските граждани да напуснат украинската столица преди нови бомбардировки.
В Москва ФСС не ръководи пряко войната извън страната. Основната задача на службата е вътрешната операция – запазването на властта. Тя прониква все по-дълбоко в политическата система и, на практика, в живота на руснаците. Именно тя засили интернет блокировките от началото на годината, позовавайки се на "съображения, свързани със сигурността". През февруари, с указ на Путин, ФСС получи правото да прекъсва всички комуникации по всяко време и за неопределен срок.
Каквито и да са последиците за обществото, Кремъл вече може да затвори руснаците в "дигитално гето" от приложения и платформи, контролирани от ФСБ. Следващата тревожна стъпка може да бъде забрана на Виртуалните Частни Мрежи (Ви Пи Ен), които позволяват заобикаляне на цензурата чрез връзка с други държави.
Изолирането на руския интернет се превърна в изключително чувствителна тема, след като ФСС ускори изграждането на т.нар. "суверенен РуНет" – интернет, откъснат от останалия свят, отбелязва в. "Монд".
Руските заплахи нямат особен ефект, отбелязва френският в. "Фигаро".
Според говорителя на френското външно министерство заплахите са "още по-скандални, защото Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност и съучастник във военните действия, трябва да гарантира защитата както на украинските цивилни граждани, така и на чуждестранните посолства". Нападението срещу гражданска инфраструктура представлява "военно престъпление", добави Паскал Конфаврьо.
Въпреки тези рискове Франция не поема инициативата да евакуира своите граждани.
САЩ
Нямаше информация за дипломати, напускащи Киев, отбелязва в. "Лос Анджелис таймс". Делегациите на Европейския съюз, Франция и Полша публично заявиха, че няма да си тръгват.
Андрей Картаполов - председател на комисията по отбраната в руската Държавна дума, каза, че украинският парламент и президентската администрация не са сред потенциалните цели. Руските удари могат да бъдат насочени към подземни бункери, използвани от различни структури на украинските въоръжени сили, службите за сигурност и други държавни институции, отбелязва изданието.
Украинският Генерален щаб заяви обаче, че ударът в Старобилск е поразил местния щаб на специалното руско подразделение за дронове.
Украинският президент Володимир Зеленски каза, че модерните американски системи за противоракетна отбрана, от които Украйна се нуждае, за да спира руските балистични ракети, са в недостиг заради войната в Иран. Той добави, че Киев работи с Европа, за да подобри собствените си възможности за противодействие на ракетни атаки и заяви, че украинските успехи на бойното поле през последните месеци са позволили стабилизиране на фронтовата линия в Източна и Южна Украйна, което означава, че силите на Киев удържат натиска на по-голямата руска армия.
Според Института за изследване на войната руската пролетна офанзива буксува, тъй като украинските удари с дронове със среден обсег нарушават снабдителните линии в тила.
Предупрежденията на Москва за мащабни удари целят да отклонят общественото внимание от "слабото ѝ представяне на бойното поле" и от икономическия натиск, причинен от разходите за войната и международните санкции, смята базираният във Вашингтон аналитичен център.