С две знакови речи на Макрон за два дни Франция се върна в центъра на голямата геополитика

Тази седмица френският президент Еманюел Макрон произнесе две ключови речи, с които постави отново Франция в центъра на геополитическата сцена. Едната реч беше отдавна планирана, а другата се дължеше на стечение на обстоятелствата, обобщават френски медии, сред които Франс прес, „Франс 24“,  Бе Еф Ем Те Ве, „Монд“ и „Фигаро“ и др.
На 3 март Макрон произнесе 8-минутно обръщение към сънародниците си, посветено на темата за рязката ескалация в Близкия изток. В обръщението си, излъчвано по френските телевизии, Макрон заяви, че Иран носи основната отговорност за настоящата война. Тази отговорност, според френския лидер, произтича от опасната иранска ядрена програма и от заповедта, която режимът в Техеран е издал към иранските сили за сигурност да стрелят по собствения си народ по време на големите януарски протести. Но Макрон също така заяви, че „САЩ и Израел са решили да започнат военни операции срещу Иран, които са извършвани извън международното право – нещо, което ние не можем да одобрим“, посочват Франс прес, „Брют“ и Бе Еф Ем Те Ве.
„Но си остава факт, че историята не оплаква никога палачите на собствения си народ“, добави Макрон и подчерта, че никой от ликвидираните сега в Иран отговорни представители няма да бъде съжаляван. Тази дипломатическа позиция той вече възприе и по време на американската операция в Каракас на 3 януари, когато специални американски сили заловиха президента на Венецуела Николас Мадуро и неговата съпруга и ги отведоха в САЩ, за да бъдат съдени по обвинения в наркотероризъм, отбелязва Франс прес.
В изявлението си на 3 март Макрон обаче отправи и предупреждение към Израел да не предприема никаква сухопътна операция в Ливан, защото това ще бъде опасна ескалация и  стратегическа грешка. Същевременно той отчете, че ливанското проиранско шиитско движение „Хизбула“ е допуснало голяма грешка, като е нанесло първо удари по Израел. Макрон визираше по този начин действията на „Хизбула“ в подкрепа на Иран малко след началото на израелско-американските удари по ирански цели.
"Пред тази война, която е в процес на разширяване и за която днес никой не знае кога ще приключи, Франция трябва да вземе решения за сигурността си, за тази на гражданите си и на базите си, както и за сигурността на всичките си съюзници в региона“, заяви още Макрон и спомена като съюзници Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Йордания, Ирак и Иракски Кюрдистан. Макрон съобщи, че на този фон именно изпраща самолетоносача „Шарл де Гол“ и ескортиращите го кораби в Средиземно море.
В момента, в който той обяви това, „Шарл де Гол“ се намираше доста далеч от горещата зона. Той беше в Северна Европа, където за известно време престоя в Малмьо в Швеция в рамките на мисия на НАТО, целяща да бъде укрепена сигурността на Арктика и да се покаже на САЩ, че Европа може да защитава Гренландия, която е част от Дания и която Тръмп иска да придобие именно с аргумента, че Дания и Европа не могат да гарантират сигурността й, от което произтича опасност и за САЩ. Именно докато се намираше в този регион „Шарл де Гол“ се оказа в опасна ситуация, след като близо до него беше локализиран дрон. Безпилотният летателен апарат беше неутрализиран от шведските сили, като впоследствие беше съобщено, че става дума за руски дрон. Френските власти дефинираха това като провокация.
В речта си на 3 март Макрон обяви, че по негово разпореждане в горещата зона вече са разположени изтребители „Рафал“, системи за ПВО и система за далечно радиолокационно откриване, без обаче да разкрие къде точно е позиционирано всичко това. Макрон заяви и, че още същата вечер френската фрегата „Лангдок“ и нейните военновъздушни средства отиват в Кипър, за да гарантират сигурността на този съюзник на Франция в ЕС. „Трябва да бъдем редом до нашите приятели и съюзници в региона заради тяхната сигурност и териториална цялост“, изтъкна френският лидер и поясни, че става дума за стриктно отбранителна позиция, която заема Париж.
Френският лидер уточни, че страната му не действа по този начин в подкрепа на Тръмп и Нетаняху – двама лидери, с които Макрон обтегна отношенията в последните месеци. С Тръмп той размени остри реплики относно Гренландия през януари, а с Нетаняху той влезе в противоречие, когато реши да признае независимостта на палестинската държава през септември.
В изказването си Макрон потвърди, че две френски бази в Близкия изток са понесли материални щети по време на ограничени удари и че френските сили са свалили дронове като легитимна самоотбрана. Той не навлезе в повече подробности.
Макрон също така заяви, че иска да бъде съставена коалиция, която с общи средства, в това число и военни, ще обезопаси съществените морски пътища и световната икономика. Той визира Ормузкия пролив и Суецкия канал, припомня Франс прес.
В изказването си Макрон съобщи също, че първи полети за евакуация на френски граждани от Близкия изток ще пристигнат във Франция още същата вечер. В това отношение Париж малко позакъсня спрямо съседката си Италия, която още от понеделник започна да евакуира хора от региона. Заради това закъснение френските власти си навлякоха гневна реакция на определена прослойка френски граждани в Дубай – френските инфлуенсърки, които обявиха, че се чувстват изоставени и не скриха в първите дни на конфликта паниката си. След това обаче някои от тях смекчиха тона и заявиха, че се чувстват защитени в Дубай. Предполага се, че тази промяна се дължи на факта, че местните власти имат законното право да санкционират онези, които съобщават подвеждащи неща относно сигурността на страната.
Според данни на френското външно министерство в държавите от региона, засегнат от конфликта, се намират 400 000 френски граждани.
В изказването си от 3 март Макрон също така заяви, че в самата Франция около определени обекти и на обществените места ще бъде засилена сигурността чрез военни патрули в рамките на операция „Сантинел“, която действа след терористичните актове през 2015 г.
Освен всички оповестени на 3 март мерки, които ще предприеме Франция, на 5 март Париж обяви, че е приел американски самолети да използват френската база в Истр, но само ако изпълняват поддържаща мисия, а не участват в бойни действия. Първоначално беше съобщено, че Франция се е съгласила нейни бази в Близкия изток да бъдат използвани за целта, но Париж опроверга тези информации, посочва Бе Еф Ем Те Ве.
Франция има само един самолетоносач „Шарл де Гол“, който транспортира на борда си обичайно 20 изтребителя „Рафал“, както и 2 радарни самолета. Самолетоносачът с ядрено задвижване е с екипаж от близо 2000 души. Дълъг е 261,5 метра и има водоизместимост до 42 500 тона, когато е напълно натоварен с оборудване, припомнят „Франс 24“ и френското издание на „Евронюз“. Самолетите „Рафал“ на борда на самолетоносача могат да носят ракети „Скалп“ въздух–земя с обсег над 500 км, противокорабни ракети „АМ39 Екзосет“, както и бомби с лазерно или джипиес насочване. В самолетите могат да бъдат зареждани и ракети въздух–въздух „Метеор“. Самият самолетоносач е оборудван със зенитни ракети „Астер 15“, 20-милиметрови оръдия „Джиат“ и системи за електронна война. Самолетоносачът е участвал в редица мисии, сред които в Либия през 2011 г., срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак между 2015 и 2019 г. и в „Трайна свобода“ след атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г.
Франция присъства с бази в горещия регион. Тя има 3 военни бази в ОАЕ по силата на договор от 2008 г., се посочва на сайта на френското министерство на въоръжените сили. Париж има военноморска база в Абу Даби, военновъздушна база в пределите на емиратската военновъздушна база „Ал Дафра“ на 60 км от Абу Даби, в която са разположени изтребители „Рафал“ и „А400-М“, и военна база във военния град „Зайед“ на 65 км от Абу Даби, в която имат танкове „Льоклер“,  бронетранспортьори Ве Бе Се И и самоходни гаубици  „Сезар“. Над 900 френски военни и цивилни се намират в тези 3 бази, 2 от които станаха обект на иранска атака. Чрез тези бази Франция може да ръководи свои евентуални операции в Близкия изток и в Индийския океан, да бъде готова да се намеси при всяка криза в региона, изискваща използването на френските въоръжени сили, да изпълнява ангажиментите към партньорските държави, да действа съвместно с техните сили и да осигурява сигурността на френските граждани и френските интереси в зоната.
Франция също така продължава участието си в международната антиджихадистка коалиция в Ирак и Сирия в рамките на френската операция „Шамал“. За тази операция на терен са разположени 600 френски военни, които могат да достигнат и до 1100, ако към операцията се включат и френски фрегати, пращани периодично в Червено море и Залива, припомня Франс прес.
Франция участва и със 700 военни в многонационалните сили на ООН в Ливан, командвани от Италия и включващи общо 7500 военнослужещи от общо 48 държави, припомня Франс прес.
В допълнение на всичко това Франция има и военна база в Джибути. Разположение там 1500 френски военни подпомагат Джибути в защитата на неговата територия, въздушно пространство и териториални води и които са в готовност да окажат подкрепа, ако е нужно в сухопътни и морски спасителни операции или в операции в подкрепа на френските сили и на съюзниците в Близкия изток, се припомня на сайта на френското министерство на въоръжените сили.
След обявените на 3 март от Макрон мерки в защита на френските граждани в Близкия изток и в защита на съюзника от ЕС - Кипър, други европейски страни последваха френския пример и обявиха подобни планове за оказване на военна помощ за Кипър и на страните от Залива, внасяйки уточнение, че не са и няма да се включат във война, обобщават Франс прес, „Франс 24“ и Бе Еф Ем Те Ве. Тази помощ беше обявена след като регионалните интереси на тези страни и сигурността на техни съюзници се оказаха пряко застрашени от иранския отговор на израелско-американските действия.
Великобритания обяви, че изпраща в Източното Средиземноморие военния кораб „Драгън“, оборудван с ракетна система „Сий вайпър“, способна да изстреля 8 ракети за по-малко от 10 секунди. Страната ще разгърне и хеликоптери „Уайлдкат“, оборудвани с ракети „Мартлет“, способни да свалят дронове. Те ще бъдат дислоцирани в Кипър. В допълнение Лондон обяви и изпращане на 4 бойни самолета „Тайфун“ в Катар.  Британският премиер Киър Стармър разреши на САЩ да използват и 2 британски военни бази, но за специфични отбранителни и ограничени цели, след като първоначално отказваше да играе роля във войната, заради което Тръмп го упрекна, че „не е Уинстън Чърчил“. 
Гърция изпрати 2 фрегати и 4 изтребителя Ф-16 в Кипър и разреши на САЩ да използват военната база в Суда на остров Крит.
Испанският премиер Педро Санчес се противопостави ясно на войната в Близкия изток и влезе във  вербален конфликт с Тръмп, който заплаши страната му с икономически наказателни мерки. Мадрид получи подкрепата на Макрон в това вербално противоборство. Но в крайна сметка Испания обяви, че ще изпрати най-модерната си фрегата „Христофор Колумб“ в защита на Кипър.  
Нидерландия обяви, че ще помогне с военноморски средства на Кипър. Германия заяви готовност за отбранителни мерки в региона.
Вчера италианският премиер Джорджа Мелони в радио интервю поясни, че Италия не е във война с Иран и няма да бъде въвлечена. Подобно пояснение направиха и по време на второ изслушване в парламента в рамките на няколко дни и италианските министри на отбраната и на външните работи Гуидо Крозето и Антонио Таяни. След това Рим заяви, че ще изпрати военноморски средства на Кипър в идните дни. Рим се ангажира да предостави и системи за противовъздушна отбрана, като според италиански медии тези системи могат да включват и модерната система САМП/T, която Рим вече прати на Украйна. Италианският министър на отбраната заяви, че италианските бази биха могли да бъдат използвани от САЩ за предоставяне на логистична подкрепа и за самолети, които не са предназначени за бойни действия. Това използване би могло да стане в рамките на съществуващи двустранни договори. Крозето подчерта, че настоящата война заварва Италия в същия сценарий, в който са се оказали и други страни и изтъкна, че разбира се всичко това е извън правилата на международното право, пише „Ти Джи Ком 24“. Що се касае до помощта за страните от Залива Италия дискутира темата с останалите европейски страни, каза Крозето.
Решенията, оповестени от Италия вчера, последваха телефонен разговор на Мелони с Макрон. По време на разговора двамата лидери дискутираха въздействието на конфликта в Иран върху района на южното Средиземноморие и в глобален план. Те се фокусираха по-специално върху въздействието върху свободата на корабоплаване, се казва в съобщение от канцеларията на Мелони относно разговора. Двамата лидери подчертаха и общия ангажимент в подкрепа на страните от Залива, засегнати от неоправдани ирански атаки, както и в подкрепа за сигурността на Кипър. Те подчертаха и общия си ангажимент да се избегне военна ескалация в Ливан и се съгласиха, че ще поддържат връзка относно развоя на кризата, се допълва в съобщението цитирано от АНСА и „Ти Джи Ком 24“. Подобен разговор между впрочем Макрон проведе и с премиера на Гърция Кириакос Мицотакис, съобщават двете италиански медии и Франс прес.
Паралелно на всичко това в Камарата на депутатите на италианския парламент беше одобрена внесена от мнозинството резолюция, която ангажира правителството да участва в общите европейски усилия в подкрепа, в случай на отправено искане в тази насока, на страни членки на ЕС в защитата на собствената им територия от атаки с ракети и дронове от Иран. В резолюцията "се потвърждава и спазването, при използването на военните съоръжения, разположени на националната територия и предоставени на въоръжените сили на САЩ, на правната рамка, определена от действащите международни споразумения“. В резолюцията се говори също и за „разполагането и  прегрупирането на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и системи за наблюдение, в рамките на разрешеното в географската зона на операцията, като тези системи ще бъдат разположени в защита на италианските граждани, за подкрепа на партньорските държави в района на Залива и за опазване на стратегическите инфраструктури в региона, с цел защита на основните национални интереси“, пише „Ти Джи Ком 24“.
Ден преди на 3 март Макрон да произнесе речта си относно ескалацията в Близкия изток, чрез която "зарази" няколко европейски страни да предприемат някакви действия, на 2 март френският лидер произнесе друга ключова реч. Тя беше обявена още в края на миналата година и се очакваше с огромен интерес. Близкоизточната ескалация обаче я засенчи леко.
На 2 март във френската база на полуостров Ил Лонг близо до Брест, в департамента Финистер в Западна Франция, в която са разположени една от четирите френски ядрени подводници и изтребители „Рафал“, Макрон обяви големи промени във френското ядрено възпиране. Той подчерта, че интересите на Франция – една от двете ядрени сили в Европа заедно с Великобритания – „не могат да се припокриват само с националните граници“ и подчерта, че европейското възпиране още от епохата на генерал Де Гол има френски характер. „Предвид увеличаващите се рискове трябва да преминем към съвсем нов етап – към разширеното възпиране“, каза Макрон в присъствието на премиера Себастиен Льокорню, на ключови министри и на всички ръководители на френските стратегически сили. „Нашите партньори са готови“, подчерта той, като спомена в тази насока 8 европейски държави - Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания. „Германия ще бъде ключов партньор в тези усилия“, добави той. Двете държави обявиха създаването на съвместна ядрена оперативна група. Макрон обяви, че Франция ще увеличи броя на френските ядрени бойни глави, без да уточнява конкретна цифра и че е възможно да има „временно разполагане“ на френски самолети, въоръжени с атомни бомби, на територията на съюзници в Европа. Франция вече няма да публикува данни за своя ядрен арсенал, както е правила досега, заяви президентът. Но той подчерта: „Не става въпрос за влизане в надпревара във въоръжаването. Това никога не е била нашата доктрина.“
За сравнение Русия и САЩ имат по над 1700 ядрени бойни глави, Китай - около 600, а Великобритания – 225, според шведския изследователски център Стокхолмски международен институт за изследване на мира, цитиран от Франс прес.
На 3 март Макрон също така предложи „конвенционално участие на съюзнически сили във френските ядрени дейности“, като например учения за нанасяне на удари, в които вече участва Великобритания. Франция, Германия и Великобритания „ще работят заедно по проекти за ракети с много голям обсег“, добави Макрон в момент, в който Русия масово иновира в тази област.
В речта си Макрон акцентира, че относно френския ядрен чадър, разгърнат над съюзниците на Франция в Европа, „няма да има никакво споделяне на крайното решение, нито на планирането или изпълнението му“. „Крайното решение за използване на ядрената сила принадлежи само на президента на Републиката“, изтъкна той. От самото си създаване, френското възпиране, желано от генерал Де Гол, е напълно независимо и се основава на преценката на един човек – президента на Франция –  за заплаха срещу жизненоважните интереси на страната, припомни Макрон.
 „Ако трябва да използваме нашия арсенал, няма държава, колкото и мощна да е, която да може да му се противопостави“, добави той, което беше възприето като предупреждение към отдалечените Китай и Северна Корея. Макрон спомена в речта си и руската ядрена заплаха във връзка с войната в Украйна. Той припомни, че Китай полага огромни усилия, за да изравни ядрените си сили с тези на останалите.
„Световната архитектура за контрол на ядрените оръжия е толкова отслабена, че прилича на поле от руини“, каза Макрон, като отбеляза, че няколко международни договора вече са неефективни или застрашени. Той обаче увери, че френското ядрено възпиране ще остане „изцяло допълващо това на НАТО“, припомняйки по този начин, че САЩ разполагат с ядрени оръжия в 5 държави от НАТО (Италия, Германия, Нидерландия, Белгия и Турция), като решението за използването им е изцяло американско.
С речта си от 2 март Макрон постави отново Франция в центъра на играта. Той предложи на съюзниците си амбициозно сътрудничество в ядреното разубеждаване. Макрон припомни, че Франция все още може да играе водеща роля, заяви бившият белгийски премиер, социалистът Елио Ди Рупо, който днес е член на комисията за отбрана в Европейския парламент, предаде Франс прес.
Единствената минорна нотка дойде от Италия, която засега отхвърля офертата на Макрон, написа италианското издание „Стампа“.
Франция изгуби много от влиянието си в Европа поради много причини – вътрешнополитическата ситуация, икономиката, неуспехите в Африка, където Франция беше принудена да изтегли силите си от няколко страни, проблемите със страни от Магреба, да не говорим пък за Ливан, където призивите на Париж за политическа стабилност така и не дават все още резултат, казва Никол Гнезото, заместник-ръководител на аналитичния център „Институт Жак Делор“ . Но има едно нещо, в което Франция си остава много влиятелна и то е политическата й амбиция в Европа, допълва експертката. Франция не отстъпва от идеята да превърне Европа в европейска сила, оборудвана с всички атрибути на традиционните сили, в това число и ядрените, допълва Гнезото, цитирана от Франс прес.
Според Томаш Наги, експерт от словашкия мозъчен тръст ГЛОБСЕК, Париж има реален шанс да покаже лидерство по темата за ядреното разубеждаване, при условие че стигне отвъд обикновените политически послания и постави началото на конкретни действия чрез съвместни учения, разгръщане на средства и редовни консултации между съюзниците. Всичко това трябва да превърне Франция в авторитет в очите на евентуалните й противници до степен, че те да не се съмняват, че ако пресекат червената ядрена линия, Франция ще се задейства, добавя Наги. Според него всички тези френски амбиции трябва да надживеят президентството на Макрон, изтичащо догодина и да продължат и през следващото президентство, очертаващо се от сега турбулентно, предвид възхода на крайната десница и перспективите за нейна победа на вота догодина.
Според Жан-Силвестър Монгрьоние, директор на мозъчния тръст „Институт Томас Мор“, предложението на Франция в областта на ядреното разубеждаване допринася за изграждането на европейски стълб на отбраната, който обаче не бива да поставя под въпрос съществуването на НАТО. Този европейски стълб ще обхваща голяма зона в Европа – от Балтийския регион и Черно море благодарение на участието на Полша до Скандинавския регион и Големия Север чрез участието на Швеция и Дания, от Западна Европа чрез участието на Белгия, Нидерландия и Великобритания до Югоизточна Европа чрез участието на Гърция. Тоест получава се зоната от Арктика до Източното Средиземноморие, казва специалистът.
Това сътрудничество трябва да е в допълнение на американския ядрен чадър, който разчита на постоянното разполагане на атомни бомби у американски съюзници. За Германия и за другите европейски страни, които нямат ядрено оръжие, този американски чадър си остава незаобиколима и най-абсолютна защита толкова дълго, доколкото американците останат гаранти на сигурността на Европа, въпреки че по въпроса нарастват съмненията, отбелязва Франс прес.
Френското предложение е най-значимата актуализация на френската ядрена доктрина от 30 години насам, казва Брюно Тертре, заместник-директор на френския мозъчен тръст Фондация за стратегически изследвания и един от основните френски експерти в областта на ядрените оръжия. Последни корекции в ядрената доктрина на Париж имаше през 1995-1996 г. и те бяха направени от президента Жак Ширак. Следващите президенти, било то от десницата или от левицата, не направиха никакви промени. Така че ако не друго, Макрон ще остане в историята с тази дързост.
Промените в доктрината, обявени от Макрон, са две. Първо, увеличение на френския ядрен арсенал. Целта на това увеличение може би е свързана с увеличаване на френския отбранителен авторитет в очите на френските съюзници. Понякога в Европа се смята, че френските ядрени оръжия не са достатъчно, за да защитят само те Европа. Втората промяна в ядрената доктрина на Париж предвижда възможността за разполагане на самолети „Рафал“ с ядрени оръжия на територията на съюзнически страни, които участват от своя страна в укрепването на френското разубеждаване посредством конвенционални средства. В този случай обаче френският президент си остава този, който взима окончателното решение за евентуалното използване на ядреното оръжие и съюзниците са напълно наясно с тази командна верига. Франция си запазва и свободата на действие при дефиниране на жизненоважните интереси, налагащи използването на това оръжие, допълва Брюно Тертре.
„Президентът обяви възможността за разполагане на елементи от стратегическите сили на територията на съюзнически държави. Той не каза, че непременно ще се разполагат оръжия, но също така не изключи тази възможност“, акцентира анализаторът. Подобно разпръскване на стратегически средства ще бъде и предимство за самата Франция, тъй като намалява уязвимостта на съюзническите страни, но също и на самите средства. Ако те са съсредоточени на едно място, а не на няколко места, при удар по това място, всичко ще изчезне, но не и ако са разположени на няколко места.
НАТО приветства желанието на Макрон да укрепи ядреното разубеждаване, припомня Франс прес. От Русия естествено дойдоха възражения.
С тези две речи, произнесени съответно на 2 и на 3 март, големите речи на Макрон от началото на годината стават общо 6, в това число и тези на световния икономически форум в Давос и на международната конференция за сигурността в Мюнхен. Някои от тези речи бяха допълнени и от някакъв необичаен страничен елемент, което допринесе и за силата на въздействието им. В Давос например тази роля изиграха авиаторските очила на Макрон, носени заради проблем с окото му.
Сега за речта на 2 март френският лидер пристигна с президентски самолет, ескортиран от 4 изтребителя „Рафал“, пише френското издание „Вальор актюел“. Изданието коментира, че става дума за сцена, режисирана грижливо от Елисейския дворец, целяща да покаже, че Франция все още може да защитава останалите. Изданието твърди, че цената на тази операция възлиза на 80 000 евро.
По време на речта си на 3 март на бюрото на Макрон пък ясно се видя антологията на френски език на Пабло Неруда, озаглавена „Да живееш на Земята“, посочва Бе Еф Ем Те Ве. В нея са включени много от стихосбирките на чилийския поет, който е също така и дипломат и е бил на мисии в Европа, в това число и на консулски пост в Барселона. Заглавието на френската антология напомня това на една от най-значимите  творби на Неруда - „Местожителство на Земята“, написана в периода 1925-1935 г. Неруда по това време е свидетел на напреженията, които обхващат Европа и Латинска Америка в контекст, белязан от възхода на тоталитарните режими и предстоящата гражданска война в Испания. Далеч от първите си, по-достъпни стихотворения, писателят тогава възприема херметичен и сюрреалистичен стил, за да предаде смутовете на своето време, отбелязва Бе Еф Ем Те Не. Носител на Нобеловата награда за литература през 1971 г. и фигура на ангажирана поезия, Неруда „не изникна“ случайно в кабинета на Макрон по време на една негова знакова реч. Чилийският дипломат и интелектуалец многократно е осъждал намесата на САЩ в Латинска Америка – особено тяхната подкрепа за авторитарни режими и държавни преврати – виждайки в това форма на неоколониален икономически и политически контрол. Той е изразявал солидарност с антиимпериалистическите движения и със защитниците на суверенитета на латиноамериканските народи, подкрепяйки например Салвадор Алиенде в Чили. С оглед на настоящия геополитически контекст, няма съмнение, че творчеството на Неруда представлява силен ориентир. Това е начин за Макрон да се дистанцира от американския си колега Тръмп. Литературните препратки винаги са били за Макрон инструмент за политическа комуникация, отбелязва Бе Еф Ем Те Ве.
Във Франция в момента протича кампания за местните избори. Така че реакциите на партиите и на двете речи на Макрон бяха по-приглушени. Те бяха по-оживени относно речта за ескалацията на напрежението в Близкия изток. По този въпрос ръководителят на Социалистическата партия Оливие Фор призова за намесата на ООН. „Спешно необходимо е процесът на преход в Иран да бъде поставен под покровителството на ООН, за да се предотврати хаосът след тиранията“, каза той. „Палачът Хаменей е мъртъв. Няма да оплакваме човек, който без колебание е наредил стрелбата по смелата иранска младеж, за да запази властта си“, добави той, цитиран от Ер Еф И.
„Сърцето ми е с иранския народ, който страда под този кървав режим вече 47 години“, каза Марин Тонделие, лидерка на „Еколозите“. „Истински се надявам, че иранците ще успеят да се освободят от този режим. Но бомбардировките никога не са демократизирали една страна. И бих предпочела Али Хаменей да беше съден, а не убит“, допълни тя, цитирана от Ер Еф И.
Ръководителят на крайнодясната партия „Националния сбор“ Жордан Бардела заяви, че „Иранският режим е значително отслабен с премахването на аятолах Хаменей, като неговите структури за сигурност са сериозно засегнати", съобщава Ер Еф И. „Подкрепяме действията, предприети от САЩ, дори ако, честно казано, не ни харесва техният едностранен характер,“ заяви на свой ред Себастиен Шеню, заместник-председател на „Национален сбор“, цитиран от „Политико“.
Лидерът на лявата радикална  партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон осъди съвместната военна операция на САЩ и Израел срещу Иран и припомни, че това става с аргумента, че Иран развива ядрена програма, която е била прекратена чрез споразумението, от което именно САЩ са се изтеглили по време на първия мандат на Тръмп. „Ако казвате, че не искате ядрено разпространение в Иран, тогава ядреното разоръжаване трябва да бъде пълно в целия регион. Не може само една страна да има право да притежава ядрени оръжия. Каквото и да се случи, ние не искаме война. Никаква война! Нито срещу руснаците, нито срещу китайците. Нито срещу когото и да е било. Има начини различни от войната за решаването на проблемите, освен ако целта не е просто да се печелят пари,“ заключи той.
Лидерът на консервативната десница и кандидат за президент на Франция Брюно Рьотайо заяви в интервю за „Юроп 1“ и за „Се нюз“, че „най-добрият начин да бъде свален режимът на моллите е ако една от официалните структури -  армията или друга - премине на страната на народа на Иран. Той добави, че днес ударите по Иран правят този сценарий много по-вероятен, отколкото преди няколко седмици. „Без тези удари нямаше никакъв проблясък на надежда за иранския народ, който опита вече всичко“, заяви той. „Това, което виждам, е, че Иран представлява заплаха – било то по линия на тероризма, ядрената програма или износа на ислямизъм по света“, подчерта Рьотайо. Той добави, че се „радва“, че „главата на този ислямистки змей е отсечена от тази американо-израелска коалиция“. Рьотайо изрази надежда, че „в крайна сметка няма да има повече режим на моллите и иранският народ ще поеме съдбата си в свои ръце“, защото „Иран е много, много велика и хилядолетна цивилизация“.