В Европа вече има токсичен коктейл, съставен от войната на Владимир Путин в Украйна, нападките на Доналд Тръмп срещу световната търговия и възхода на крайнодесните популисти в региона.
На този фон френското правителство се срина за пореден път - този път след като просъществува по-малко от ден на власт – което вдъхва живот на перспективата за нови избори, които биха могли да доближат крайната десница до властта повече от всякога, посочва "Политико".
В Брюксел и други европейски столици, чиновници и дипломати изразиха личните си опасения, че лидерството на президента Еманюел Макрон по международни въпроси като Украйна и Газа ще бъде фатално отслабено. Някои се притесняват, че цялата икономика на еврозоната може скоро да се окаже в опасност в резултат на това.
"Франция е твърде голяма, за да фалира, така че тази безкрайна политическа нестабилност излага на риск цялата еврозона", цитира "Политико" думите на дипломат от страна на ЕС.
Франция е втората по големина икономика в Европейския съюз, водещ играч в Г-7, единствената ядрена сила в ЕС и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Също толкова важно е, че при управлението на Макрон тя е политическа сила, движеща делата на ЕС, съперничеща си само с мощта на Германия.
В същото време Макрон се опитва да парира заплахата от крайнодесния "Национален сбор", който води в социологическите проучвания, като същевременно работи за справяне с големия бюджетен дефицит на Франция.
Патова ситуация
Правителствата на Макрон досега не успяха да прокарат през парламента мерки за ограничаване на публичните разходи. Продължителната политическа патова ситуация все повече повишава вероятността от нови законодателни избори преди края на годината, което води до допълнителни месеци на несигурност.
Някои наблюдатели дори намекват за предсрочна оставка на Макрон като президент, чийто мандат трябва да приключи през 2027 г.
Всеки един от тези резултати би отворил вратата за постигането на големи успехи от крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен, потенциално преобръщайки европейската политика и отприщвайки вълна от нестабилност. Основен сред опасенията, изразени от дипломати и служители на ЕС в националните столици, е рискът за еврозоната.
"Усилията на президента Макрон през последните осем години бяха фокусирани върху това да покаже, че Франция е най-привлекателното място в Европа за инвестиции", отбелязва Грегоар Рус, програмен директор за Европа и Русия в мозъчния тръст "Чатъм Хаус" в Лондон.
"Не виждам някой значителен международен инвеститор да избира Франция в момента, предвид абсолютната липса на политическа, а също и на фискална яснота", добавя той.
Видеоматериал, излъчен от телевизионния канал Бе Еф Ем Те Ве в понеделник сутринта, показа френският президент Еманюел Макрон, с черен костюм, с мобилен телефон, долепен до ухото, да крачи сам по брега на Сена. Без антураж, без съветници. Зад него имаще само двама бодигардове, но на разстояние, припомня "Нойе Цюрхер цайтунг".
Кадрите бяха заснети малко след обявяването на оставката на премиера Себастиан Льокорню, един от последните съратници на Макрон. Вероятно никоя друга сцена не би могла да улови по-добре изолацията на президента в този ден. Някои коментатори веднага се сетиха за "край на властването" на бившия държавен глава Франсоа Митеран, който през последните години от мандата си все повече се отдаваше на усамотени разходки.
Задънена улица
В ранния следобед Макрон помоли Льокорню, чиято оставка беше приел по-рано, да остане на поста си още 48 часа, за да "определи платформа за действие и стабилност", с други думи: за да води още два дни изтощителни разговори с партийните лидери, които отдавна му бяха обърнали гръб.
Това очевидно беше опит да се печели време и да се отложи неизбежното. Френският президент е в задънена улица. Да назначи отново министър-председател от разпадащия се център би било политически безсмислено. Вместо това той трябва да вземе решение – да се отвори към левицата, както искат социалистите и зелените, или да разпусне парламента и да насрочи нови избори, както искат радикалната левица около Жан-Люк Меланшон и десните националисти около Марин Льо Пен.
Междувременно президентът беше засипан с искания за оставка. Сред тях – и това вероятно е било особено болезнено за Макрон – е и това от страна на бившия му съюзник Едуар Филип. Бившият министър-председател и кмет на Хавър поиска във вторник нехаотично оттегляне на Макрон от властта и предсрочни президентски избори, веднага след като парламентът приеме бюджета за идната година.
Филип изрично припомни примера с Шарл де Гол, който също подаде оставка преди края на мандата си през 1969 г., когато разбра, че времето му е изтекло. Макрон, според Филип, трябва да вземе подобно решение – такова, "което е подходящо за неговата длъжност". Президентът, предупреди Филип, е довел държавата до състояние, в което тя "вече не е в състояние да действа".
Габриел Атал, също бивш министър-председател и днес председател на президентската партия "Ренесанс", не искаше да стига толкова далеч и да забие нож в гърба на своя наставник. Но Атал призна, че подобно на "много французи" и той вече не разбира решенията на Макрон. Изглежда, че президентът сякаш се е вкопчил упорито във властта.
Еманюел Макрон, който някога иронично беше наричан "Юпитер" от околните, дълго време вярваше, че е над всички земни раздори. Френските вестници съобщават, че в разговорите си с партийните лидери през последните дни президентът е създал впечатлението, че само той може да "държи обединена" страната. Това обаче все по-малко съответства на реалното настроение в страната: според последните проучвания 73% от французите вече искат неговата оставка.
Часовникът тиктака
Междувременно премиерът Льокорню се бореше във вторник в канцеларията си - "Матиньнон" - за желания от Макрон проект за "платформа за стабилност". При това стана ясно колко ограничени са станали възможностите за действие. Консервативният партиен лидер Брюно Рьотайо не изключи принципно участието в правителството, но партията му "Републиканците" е разделена по този въпрос. Десният "Национален сбор" (НС) демонстративно бойкотира консултациите. "Призовавам президента да излезе от изолацията си и да разпусне Националното събрание“, заяви лидерът на НС Жордан Бардела.
Натискът нараства и от лявата страна. Зелените и социалистите, които Льокорню прие в сряда, изискват "съжителство" – онова споделяне на властта между президент и министър-председател от различни лагери, което Макрон винаги е искал да избегне от началото на мандата си. За да имат шанс да излъчат премиер от своите редици, умерените леви са готови да се дистанцират от радикалните последователи на Меланшон. Представители на социалистите подчертаха във вторник, че не се стремят към "отстраняване" на президента, а към политическа реориентация, която да възстанови способността на Франция да действа.
Според собствените му изявления, Льокорню е предложил във вторник на партийните лидери да се концентрират върху обсъждането на бюджета. Това е необходимо, защото силно задлъжнялата Франция трябва спешно да задейства бюджетна дисциплина, за да предотврати по-нататъшно нарастване на дефицита.
Политически некролози
В Брюксел някои дипломати от ЕС вече тайно пишат политическия некролог на Макрон, посочва "Политико". Според тях, след като дойде на власт през 2017 г. и разби дотогавашната матрица на френската политика, сега той изглежда като лидер, чието влияние в Брюксел бързо намалява.
Друг дипломат от ЕС говори за "наследството" на Макрон като на влиятелен мислител, който е генерирал много идеи за промяна в Европа и е убедил други лидери да приемат някои от тях. Концепцията за "стратегическа автономия" – да се направи ЕС по-самодостатъчен икономически и в областта на отбраната – се зароди преди години в Париж, отбеляза дипломатът.
След като президентът Тръмп сега отдалечава САЩ от Европа, тази идея е намерила своето място в Брюксел. "Не много лидери са склонни и способни да мислят пет или дори две години напред", каза дипломатът. "Макрон е толкова добър в това", заяви дипломатът.
Макрон е избран да заема поста до 2027 г. и въпреки спекулациите не е дал никакви индикации, че ще подаде предсрочно оставка. Ако обаче остане на поста си, сътресенията в Париж означават, че френското влияние върху дебатите и разработването на политиките в ЕС вероятно ще намалее.
Дискусиите между министрите на финансите относно бюджета на ЕС биха били много по-лесни за Франция, ако тя можеше да изпраща един и същ министър на срещите с колегите му в Брюксел, каза дипломатът. Но повтарящите се кадрови промени в Париж правят много по-трудно френската позиция да се наложи.
От друга страна предсрочните избори биха могли да застрашат следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Националните правителства, които обсъждат бюджета, са определили неофициален краен срок за постигане на споразумение преди френските избори през 2027 г., като се има предвид опасността Льо Пен да политизира и в крайна сметка да провали дебата, каза цитираният по-горе представител на правителството на еврозоната.
На бойното поле
Макрон е в центъра на европейските усилия за подкрепа на Украйна и самия континент срещу Русия. Той призовава колегите си да направят повече, за да оборудват Европа със собствени военни способности и координира действията със съюзниците.
Неговата инициатива, съвместно с британския премиер Киър Стармър, за сформиране на "Коалиция на желаещите" остава единствената възможност за подкрепа на евентуално мирно споразумение в Украйна. "Не е добре за ЕС, ако една от най-големите държави членки е в състояние на нестабилност, особено при настоящата ситуация със сигурността", заяви представител на еврозоната.
… и кой чака пред вратата?
След това възниква въпросът какво или кой ще дойде. Ако Макрон предизвика нови избори, френската крайна десница ще спечели, въпреки че делът на НС в проучванията остава стабилен след изборите миналата година, тоест около 30% - 32%.
Крайната десница в Европа се окуражи от трудностите на Макрон още преди падането на правителството в понеделник. Льо Пен, шефката на парламентарната група на НС, отпразнува победата на десния популист Андрей Бабиш на изборите в Чехия миналия уикенд и използва кризата в понеделник в Париж, за да повтори призивите си за нови избори във Франция.
Герт Вилдерс, ветеранът от крайната десница в Нидерландия, който спечели най-много места на последните избори в страната, отправи по-рано тази година предупреждение към "всички стари лидери", включително Макрон. "Вашето време изтече", заяви той, цитиран от "Политико".