САЩ определиха Колумбия като страна, която не сътрудничи в борбата срещу наркотиците

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп добави Колумбия към списъка на страните, които не сътрудничат в борбата срещу наркотиците за първи път от почти 30 години, което е остра критика към традиционен съюзник на САЩ и отразява неотдавнашния скок в производството на кокаин и влошаването на отношенията между Белия дом и левия президент на страната, предаде Асошиейтед прес.
Въпреки че определи, че Колумбия не е спазила международните си задължения за борба с наркотиците, администрацията на Тръмп издаде отказ от санкции, които биха довели до значителни съкращения на помощта, позовавайки се на жизненоважни национални интереси на САЩ. 
Но това е важна стъпка срещу един от най-верните съюзници на САЩ в Латинска Америка, която според анализатори може да навреди на икономиката и да затрудни още повече усилията за възстановяване на сигурността в в провинциалните райони на страната.
Президентът Густаво Петро, който на няколко пъти е заявявал, че уискито убива повече хора от кокаина, изрази съжаление за решението на Тръмп по време на излъчено по телевизията заседание на кабинета в понеделник, като заяви, че Колумбия е наказана, след като е пожертвала живота на "десетки полицаи, войници и обикновени граждани, опитващи се да спрат кокаина" да достигне САЩ. 
"Това, което правим, не е наистина от значение за колумбийския народ", каза той за усилията на страната в борбата срещу наркотиците. "Целта е, за да спре северноамериканското общество да си цапа носа" с кокаин.
За последен път САЩ добавиха Колумбия към списъка чрез процес, известен като десертификация, през 1997 г., когато картелите в страната – чрез заплахи с насилие и пари – бяха превзели  голяма част от институциите на страната. 
Тогавашният президент Ернесто Сампер беше изправен пред достоверни обвинения, че е получил незаконни дарения за предизборната си кампания от вече несъществуващия картел Кали, а в самолета, с който трябваше да пътува до Ню Йорк, за да присъства на сесията на Общото събрание на ООН, бяха открити 4 килограма хероин.
След като Сампер напусна поста си, започна забележителна промяна. Последователните администрации на САЩ – както републикански, така и демократични – изпратиха милиарди в чуждестранна помощ на Колумбия, за да изкоренят незаконните насаждения от кока, да укрепят въоръжените сили в борбата срещу бунтовниците, финансирани от наркотици, и да предоставят икономически алтернативи на бедните фермери, които са на най-ниското стъпало в кокаиновата индустрия.
Това сътрудничество, рядък успех на външната политика на САЩ в Латинска Америка, започна да се разпада след спирането преди десетилетие на въздушното унищожаване на кокаиновите насаждения с глифозат. Това стана след решение на Върховния съд на Колумбия, който определи, че финансираната от САЩ програма е потенциално вредна за околната среда и фермерите. 
Мирното споразумение от 2016 г. с Революционните въоръжени сили на Колумбия, най-голямата бунтовническа група в страната, известна като ФАРК, също ангажира Колумбия да отмени наказателните политики, в полза на държавното строителство, развитието на селските райони и доброволната замяна на култури. 
Оттогава производството на кокаин се е увеличило значително. Площта, предназначена за отглеждане на кока, основната съставка на кокаина, се е утроила през последното десетилетие, достигайки рекордните 253 000 хектара през 2023 г., сочи последният доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. 
Заедно с производството, конфискациите на наркотици също са се увеличили до 654 тона досега през тази година. Колумбия конфискува рекордните 884 тона миналата година.
Но за разлика от предишните правителства, ръчното унищожаване на кокаиновите насаждения под ръководството на Петро се забави, достигайки едва 5048 хектара тази година – далеч по-малко от 68 000 хектара, изкоренени през последната година от мандата на неговия консервативен предшественик, и значително под целта на правителството от 30 000 хектара.