Седмица първа от крими сагата в Лувъра

Седмица след зрелищния обир на бижута от Лувъра в Париж двама заподозрени бяха арестувани в събота вечерта, съобщиха френски медии. Новината беше потвърдена няколко часа след това и от главната прокурорка на Париж Лор Бекюо.
Заподозрените са на около 30 години, произхождат от департамента Сен-Сен Дени близо до Париж и са познати на полицията заради минали кражби, разказаха полицейски източници. Единият от арестуваните бил френски гражданин, а другият френско-алжирски гражданин. Единият от двамата е бил задържан на парижкото летище „Шарл де Гол“, малко преди да се качи на полет за Алжир. Другият е бил арестуван в Сен-Сен Дени.
Кога беше извършена кражбата
На 19 октомври в часовия интервал 9,30-9,38, тоест посред бял ден, половин час след като Лувърът отвори врати за посетители в 9 ч.
Къде по-точно беше извършена кражбата
В Галерията на Аполон на Лувъра, която е в крилото, гледащо към река Сена и към крайбрежния булевард „Франсоа Митеран“. Галерията е известна със своята пищност и е изградена по поръчка на крал Луи Четиринадесети.
Какво беше откраднато
Крадците успяха да откраднат общо осем бижута от колекцията с драгоценности и бижута, които едно време са били собственост на френската кралска корона. Откраднатите предмети са били свързани с двамата императори Наполеон и с френските монарси. Колекцията на кралската корона наброява общо 800 предмета, припомня Франс прес.
Сред откраднатите скъпоценности имаше два комплекта бижута и три самостоятелни предмета.
На първо място крадците взеха комплект колие, обеци и диадема с бели диаманти и сини цейлонски сапфири. Трите предмета са били част от по-голям комплект, включващ и две малки брошки, една голяма брошка, две гривни и един гребен,  пише специализираното издание „Кралски блог“ към списание „Пари мач“. Колието съдържа 8 сапфира с различни размери и 631 диаманта.  Обеците са съставени от 1 малък сапфир, 1 по-голям сапфир и от 59 диаманта. Диадемата е съставена от 4 сапфира, от които 5 много големи и 10 малки, плюс 1083 диаманта. Не се знае кой е създателят тези бижута. Смята се, че те са били изработени през първата трета на 19-и век.
Комплектът от бижута е принадлежал на две кралици - кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия. Кралица Мария-Амалия е била дъщеря на краля на Двете Сицилий Фердинанд Първи и съпруга на френския крал Луи Филип Първи, властвал от 1830 г. до 1848 г. Кралица Хортензия, чието пълно име е Хортензия Евгения Сесилия Бонапарт, е била съпруга на брата на Наполеон Бонапарт – Луи Бонапарт. Тя е била и майка на френския император Наполеон Трети. Когато Луи Бонапарт става крал на Холандия, кралица Хортензия става кралица на Холандия в периода 1806-1810 г. Любопитното е, че кралица Хортензия е и доведена дъщеря на Наполеон Бонапарт. Тя е дъщеря е на Жозефина дьо Боарне, която е първата съпруга на Наполеон Бонапарт.
Според някои вярвания кралица Хортензия е получила колието, диадемата, обеците и останалите неща от комплекта от майка си императрица Жозефина, но нищо и не го доказва, пише изданието „Кралски блог“. Твърди се, че комплектът може да бил дори собственост на Мария-Антоанета, но в тази насока също няма доказателства.
Крадците взеха от музея и още един комплект, съставен от колие и обеци. Колието е от злато, диаманти, брилянти и изумруди. Включва 32 изумруда, от които 5 овални, 264 диаманта и 874 брилянта. Обеците са от злато и изумруди. Включват 6 изумруда, от които 2 големи във формата на круша, и 108 диаманта. И двете са дело на френския бижутер Франсоа-Регно Нито и са измайсторени през 1810 г. Бижутата са били на Мария-Луиза. Нейното пълно име е Мария-Луиза Хабсбург-Австрийска. Тя е била австрийска ерцхерцогиня, императрица на Франция от 1810 до 1814 г., херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала. Тя е втора съпруга на Наполеон Бонапарт и племенница на Мария-Антоанета. Родена е във Виена. Дъщеря е на Франц Втори, последен император на Свещената Римска империя и първи император на Австрийската империя. Колието и обеците са подарени на Мария-Луиза от Наполеон Бонапарт по повод техния брак.
Сред откраднатите вещи е и реликвена брошка от диаманти и злато, дело на бижутера Пол-Алфред Бапст. Съдържа общо 94 диаманта. В частта на брошката, която прилича на криле на пеперуда, се намират диамантите, известни в историята като „диаманти номер 17 и 18 на Мазарин“. Те били собственост на прочутия министър на крал Луи Четиринадесети. Накрая министърът ги е подарил на монарха. Големият диамант в центъра на брошката пък е бил едно време копче от одежда на Луи Четиринадесети, а после е бил използван като обеца от Мария-Антоанета.
Сред откраднатите бижута беше и перлената диадема, съдържаща ориенталски перли, диаманти, брилянти, сребро и злато. Измайсторена е през 1853 г. от бижутера Александър-Габриел Льомоние. Съставена е от 212 ориенталски перли, от които 17 крушовидни, както и 1998 диаманта и 992 брилянта. Принадлежала е на императрица Евгения. Императрица Евгения е родена като Мария Еухения Игнасия Аугустина де Палафокс де Гусман Портокареро и Киркпатрик. Тя е  испанска аристократка и съпруга на френския император Наполеон Трети. Като такава е и следователно императрица на Франция от 1853 до 1871 г. Евгения е дъщеря на Дон Сиприано де Палафокс и Портокареро, който е бил херцог на Пеняранда Гранде, маркиз на Арделас, маркиз на Моя, маркиз на Алхаба, граф на Теба, граф на Монтихо и граф на Аблитас.
Крадците успяха да вземат и брошка, известна и като Големия корсажен възел на императрица Евгения. Брошката е изработена от сребро, диаманти, брилянти и злато през 1855 г. от бижутера Франсоа Крамер. В нея са вложени 2438 диаманта и 196 брилянта.
Крадците откраднаха и корона, която също е принадлежала на императрица Евгения. Тя датира от 1855 г. и  е изработена от злато, диаманти и изумруди.  В нея са вложени 490 диаманта и 65 изумруда. Дело е отново на бижутера Александър-Габриел Льомоние.  Създадена е по повод световното изложение заедно с корона, създадена по същия повод за император Наполеон Трети. По време на бягството си обаче крадците изоставиха короната на императрица Евгения заедно с други предмети, използвани при обира. Смята се, че крадците са нанесли щети на короната и сега експерти оценяват колко сериозни са те.
На колко са оценявани откраднатите предмети
Както съобщи прокурорката на Париж Лор Бекюо, откраднатите предмети са на обща стойност 88 милиона евро.
Колко бяха крадците
Крадците, действали на местопрестъплението бяха четирима. Те бяха дегизирани като строителни работници. Двама от тях пристигнаха в района на Лувъра със строителен подемник, използван за изкачване на строителни материали по време на строежи или за  сваляне и изкачване на мебели по време на премествания от едно на друго място. Другите двама обирджии пристигнаха на местопрестъплението с два мощни скутера „Т-Макс“.
Хронология на обира
Крадците се появяват на мястото в 9,30 ч. Те паркират подемника под терасата на Галерията на Аполон, разгръщат стълбата на подемника, отцепват района с конуси, все едно, че ще се извършват строителни дейности. Двама от крадците с маски и светлоотразителни жилетки – жълта и оранжева - се изкачват с подемника до балкон и прозорец на Галерията на Аполон, с помощта на ъглошлайф разрязват стъклото и проникват в залата в 9,34 ч. Там отново с ъглошлайф те разрязват две витрини и отмъкват гореспоменатите драгоценности. В 9,37 отеква аларма и крадците напускат Галерията на Аполон, спускайки се с подемника и бягайки после заедно с останалите двама съучастници с двата мотора, обобщава Франс прес.
Какво изоставят крадците в бягството си
Короната на императрица Евгения, два ъглошлайфа, горелка, бензин, одеяло, ръкавици, уоки-токи, подемника, мотоциклетна каска, жълта жилетка.
Няколко длъжностни лица сега излязоха на преден план покрай обира на Лувъра.
Лоран Нуниез – министър на вътрешните работи на Франция.
Лоран Нуниез е роден през 1964 г. в Бурж в семейството на испански имигранти. Майката на Нуниез е преподавателка,  а баща му е архитект. Лоран Нуниез има сестра близначка и по-малък брат. Завършва университета в Тур, специалност управление на местните общности, след което работи като икономист и данъчен инспектор. После учи в Националното административно училище. През 1999 г. постъпва в министерството на вътрешните работи на Франция и през годините там е работил в префектурата на Везул и префектурата на Сен-Сен Дени. Бил е и заместник-префект на Байон. Постепенно става експерт и по борбата с тероризма. От 2012 г. до 2015 г. е директор на канцеларията на тогавашния парижки префект Бернар Буко. По това време в Париж са извършени атентатите срещу редакцията на сатиричното издание „Шарли ебдо“ и срещу еврейски супермаркет, отнели живота на 17 души. Същата година Нуниез е преместен на поста префект на Буш дю Рон, където трябва да се справя с вендети, свързани с трафика на дрога. През 2017 г. оглавява Генералната дирекция за вътрешна сигурност. Основните задачи на това ведомство са борба с тероризма, контрашпионаж, киберзащита и защита на фундаменталните интереси на страната. Година след това Нуниез е назначен за държавен секретар към министъра на вътрешните работи във второто правителство на Едуар Филип. На тази позиция участва в управление на кризите, произтичащи от протестите на движението на Жълтите жилетки. През 2020 г. е назначен за национален координатор за разузнаването и за борбата с тероризма. През 2022 г. е назначен за префект на Париж по предложение на тогавашния вътрешен министър Жералд Дарманен.  Нуниез е съвсем отскоро министър на вътрешните работи във втория кабинет на Себастиен Льокорню. В първия кабинет на Льокорню, просъществувал едва 14 часа, постът на вътрешен министър беше отреден на досегашния титуляр Брюно Рьотайо, но след конфликт между него и Льокорню, той отказа да влезе в новото правителство.
Относно обира на Лувъра Нуниез отчете, че крадците са действали много бързо, че са напуснали местопрестъплението, преди да дойде първият полицейски патрул, извикан от охраната на Лувъра. Нуниез увери, че алармите на музея са работили по време на обира. Той увери, че в Париж има мрежа от охранителни камери, която е проследила пътя на крадците. Относно откраднатите бижута Нуниез каза, че те са безценни предмети, но подчерта, че за крадците ще е трудно да ги пласират на пазара в настоящия им вид. Ето защо има риск предметите да бъдат разглобени на малки части и крадците да се опитат да пласират на пазара отделно техните елементи, тоест, диамантите, брилянтите, сапфирите, изумрудите и перлите, от които са изработени, заяви Нуниез
Обирът на Лувъра представлява сериозно предизвикателство за новия министър на вътрешните работи. Още на седмия ден от новата му работа, той е подложен на сериозен натиск и от изхода на разследването ще зависи цялата кариера на Нуниез, независимо от постигнатото от него досега в професионален план, категорични са анализаторите.
След новината за извършените  арести на двама заподозрени Нуниез поздрави следователите, работещи неуморно по случая, предаде Франс прес.
Патрис Фор – ръководител на Парижката префектура.
Парижката префектура е истинска държава в държавата със своите 43 000 полицейски агенти. Централата й е на остров Сите в центъра на Париж. В периметъра на дейностите на Парижката префектура попадат не само столицата и околостоличните департаменти, но още четири департамента – Сен е Марн, Ивлин, Есон и Вал Д’Оаз, известни като Голямата корона на Париж.
Патрис Фор е смятан за приближен на президента на Франция Еманюел Макрон. Той поема поста на главен префект на Париж от Лоран Нуниез. Фор е роден през 1967 г. в Крест в скромно семейство. Има диплома за професионален сладкар. След това учи история и математика в университета и по двете специалности има магистърска степен.  После се посвещава на военната кариера. През 2002 г. Фор се присъединява към Генералната дирекция за външна сигурност. След две години постъпва на работа в министерството на отвъдморските територии, където е началник на кабинета за военно планиране. После постъпва на работа на директорски пост в Парижката префектура. След това е назначен за префект на Гвиана в момент, в който тази територия е обхваната от социални вълнения, а населението й се чувства изоставено от Париж. Там Фор именно успява да привлече вниманието на Макрон по време на негова визита в Гвиана през октомври 2017 г. Тогава Макрон хвали смелостта на Фор. От 2021 г. до 2023 г. Фор заема поста висш комисар на Нова Каледония. На тази длъжност той е най-висшият административен представител в отвъдморската френска територия, която има стремежи за независимост. На този пост Фор следи и как се провежда третият референдум за независимост на Нова Каледония. Фор, беше ръководител на канцеларията на Макрон от 2024 г.
Той беше назначен за префект на Париж три дни след зрелищния обир на Лувъра. Засега той се въздържа от гръмки изявления във връзка с това престъпление.
Лор Бекюо  - прокурор на Париж
Лор Бекюо е родена през 1960 г. в Монтрьой в района на Париж. Има три сестри. Учи право в университета „Париж-1-Пантеон-Сорбона“ и в Института за политически изследвания. После учи и в Националното магистратско училище.  Кариерата си започва в Руан през 1986 г. като заместник-прокурор. После е заместник-прокурор в Лил и Версай. След това е заместник-прокурор в Бобини. Назначена е за прокурор  на Ним през 2013 г. След това е прокурор на Кретей от 2016 г. От септември 2021 г. е прокурор на Париж и е първата жена, която заема този пост.
Именно Бекюо на 21 октомври вечерта на брифинг първа съобщи колко струват откраднатите осем бижута – 88 милиона евро. Тя казва, че от историческа гледна точка предметите са безценни и обирът нанася голям ущърб на френската държава и история. Бекюо казва и, че крадците няма да се сдобият с 88 милиона евро, ако имат лошата идея да стопят бижутата, за да извлекат драгоценностите от тях и да ги продадат на отделни части. „Надяваме се, че те ще помислят по въпроса и няма да разрушат тези бижута“, заяви тя.
Бекюо каза, че се издирват четирима преки извършители на обира. Но каза и, че около тях е имало цял един екип, който вероятно ги е подпомагал. Запитана дали в обира е замесен и вътрешен човек от Лувъра, Бекюо каза, че на този етап не може да отговори нито с да, нито с не, припомня Франс прес. Бекюо каза, че разследването на обира се води от около 100 следователи.
На 23 октомври в интервю за „Уест Франс“ Бекюо заяви, че над 150 проби от ДНК следи са били взети от мястото на престъплението и се анализират в лаборатории. Бекюо заяви и, че видеонаблюдението е позволило да се проследи и пътят на крадците в Париж и в околните департаменти, като в тази насока се проучвани данните от камери за наблюдение на обществени институции и на частни лица, например камери на банки, магистрали и компании.
След новината за ареста на двама заподозрени, Бекюо беше тази, която я потвърди официално, след като първо я съобщиха няколко френски медии. Прокурорката обаче предупреди, че разкриването на тези извършени арести може само да навреди на разследването на около 100-те следователи, търсещи както останалите престъпници и техни съучастници, така откраднатите бижута.
Ан Идалго – кмет на Париж
Ан Идалго е родена през 1959 г. в Сан Фернандо в Испания. Има френско и испанско гражданство. Майка й е шивачка, а баща й и електротехник. Те емигрират от Испания във Франция с децата си през 1962 г. Идалго има по-голяма сестра, която днес е треньор по футбол.  Ан Идалго има магистратура по социални научи от университета „Жан Мулен-Лион 3“ и докторантура магистратура по социално и синдикално право от университета „Париж 10 Нантер“. Кариерата й започва като инспектор по трудово право. През годините е  работила и в министерството на труда, в Международното бюро по труда в Женева и в Главната водоснабдителна компания, където е била в дирекцията за човешки ресурси. През 1994 г. става член на Социалистическата партия. От 1997 до 2002 г. работи в канцелариите на министъра на труда и заетостта, на държавния секретар за правата на жените и за професионалната подготовка и на министъра на правосъдието. През 2001 г. е избрана за общински съветник в  Париж. През 2008 г. става първи съветник на кмета на Париж Бертран Деланое и на този пост отговаря за урбанизацията и за архитектурата. През 2004 г. е избрана и за член на регионалния съвет на региона Ил Дьо Франс.  През 2012 г. обявява намерение да се кандидатира след две години за кмет на Париж.  Листата, която оглавява, печели на втория тур през 2014 г. и Идалго е избрана за кмет. Преизбрана е през 2020 г. 
Идалго е начело на Париж по време на атентатите през 2015 г. Тя е начело на Париж и по време на международната конференция за климата през 2015 г., на която е прието Парижкото споразумение за климата. Идалго е начело на Париж и по време на подготовката и провеждането на Летните олимпийски игри през 2024 г. Тя е начело на столицата и по време на протестите на Жълтите жилетки, по време на коронавирусната пандемия и локдауните, по време на следковидната криза, по време на протестите срещу закона за пенсионната реформа и на протестите срещу прекомерното полицейско насилие.  Управлението  й е белязано от позитиви и  негативи. Тя защитава идеята за превръщане на Париж в по-чист и екологичен град, но е упреквана, че не успява да се справи с чистотата по парижките улици, че не се справя с трафика, с мигрантите и бездомниците в столицата.  Критикувана е заради прекомерни разходи, които прави нейната администрация. Тази есен френски медии и една асоциация за прозрачност на разходите на администрациите, обявиха, че само в периода 2020 г. -2024 г. Идалго е похарчила 84 000 евро за дрехи и 125 000 за разходи за командировки. Идалго се защити, че става дума за представителни разходи, които се отпускат по принцип на кметовете, за да не се изкушават те от корупция и подкупи. Тя заведе дело и за оклеветяване. Идалго обяви и, че няма да се кандидатира на общинските избори в Париж догодина.
След кражбата в Лувъра Идалго почти не е коментирала случилото се, което стана повод за нови критики срещу нея, че е намалила интереса си към събитията в столицата, след като се е отказала от амбициите си за преизбиране, отбелязва "Паризиен".
Рашида Дати – министър на културата
Дати беше назначена за министър на културата през 2023 г. в правителството на Габриел Атал. Поста продължи да заема и при премиерите Мишел Барние, и Франсоа Байру. Сега е министър и във второто правителство на Льокорню. Заради назначението й в кабинета на макрониста Атал, тя беше изключена от десноцентристката партия „Републиканците“. Когато партията официално влезе в състава на последващите два кабинета, Дати беше върната в редиците й. Сега заедно с още петима министри членството й в „Републиканците“ е суспендирано заради участието й в кабинета на Льокорню при официална позиция на „Републиканците“, че не трябва да се участва в това правителство.
Рашида Дати е родена през 1965 г. в Сен Реми в департамента Саон е Лоар. Тя е обрисувана като жена с борбен и решителен характер, припомня Франс прес. Тя е адвокатка, дъщеря на марокански зидар и на алжирска домакиня. Огледана е в семейство с 12 деца в работническия град Шалон сюр Сон. Никога не е криела амбициите си да постигне нещо повече в живота. Плащала е сама за обучението си, като е работила като продавачка и санитарка. Не се е притеснявала да се бори за получаване на стажове и работни места, като търси съдействие за това от най-престижните личности. Първо Дати се насочва към медицината, но се проваля на изпитите през първата година. После учи икономика в Университета на Дижон, а след това и икономически науки в университета „Париж-Пантеон-Асас“. Накрая учи и в Националното магистратско училище.
На предно място на политическата сцена Дати беше изведена от десноцентриста Никола Саркози, на когото беше съветничка и говорителка на кандидат-президентската му кампания. На 41 години Дати беше назначена от Саркози за министър на правосъдието, но остана на този пост само за две години, от 2007 до 2009 година. През този период нейни сътрудници я описаха едновременно като работохоличка и като труден характер, разделящ хората. Дати също така имаше навика да позира за светски издания. Тя медиатизира силно и  бременността си, като в даден момент се породи истински дебат във Франция кой може да е бащата на дъщеря й и в тази насока бяха споменавани и водещи политици. В крайна сметка Дати предприе съдебни действия срещу виден бизнесмен за признаване на бащинството над дъщеря й. Заради всички тези шумотевици около нея Дати през 2009 г. беше "телепортирана" от президентския лагер в Европейския парламент. През 2018 г. тя беше избрана за кмет на Седми парижки район и през 2020 г. се впусна в битката за кметския пост на Париж, но загуби срещу социалистката Ан Идалго. Смятана е за идеологически противник именно на Идалго. Начело на министерството на културата Дати казва, че работи в защита на изключителния характер на френската култура.
От няколко години  Рашида Дати е разследвана за корупция и трафик с влияние заради подозрения, че е получила 900 000 евро от компанията "Рено-Нисан”, за да я консултира. Догодина през есента срещу нея ще започне процес по обвинения в корупция и трафик с влияние, припомнят "Депеш" и "Фигаро".  По времето, когато Дати е консултирала компанията, ръководена от скандалния Карлос Гон, тя е била евродепутат и се смята, че в Европарламента тя е подкрепяла интересите на "Рено-Нисан" и е заемала позиции в полза на компанията, без да информира ЕП, че има консултантски договор с нея, припомня "Радио Франс". Дати казва, че не е  извършила нищо нередно. А Макрон не я отстрани от поста заради тези съдебни проблеми, тъй като всеки е невинен до доказване на противното.
Заради обира в Лувъра Дати беше изслушана във френския парламент. Пред депутатите тя изключи какъвто и да е провал на сигурността отвътре в музея и каза, че по време на обира всички мерки за сигурност са сработили. Дати обаче разкритикува липсата на сигурност по улиците на Париж, което е позволило на крадците да разположат спокойно подемника насред оживен парижки булевард, за да извършат обира, припомня Франс прес. Това беше камък, хвърлен в градината на градоначалничката Идалго и на парижката префектура. Дати, която е и кандидат за местните избори в Париж, които ще се проведат догодина, заяви също пред депутатите, че дълго време във Франция е била подценявана сигурността на произведенията на изкуството за сметка на сигурността на обществеността.
Доминик Бюфен – началник по сигурността и по посрещането на посетители в Лувъра.
Бюфен е на 46 години и работи в Лувъра от миналата година. На  настоящия си пост е назначена през есента на 2024 г., като тя е първа жена, която заема тази позиция в музея. Бюфен започва работа в държавната администрация през 2001 г., когато постъпва като офицер в полицията. После работи и в разузнавателните служби. През 2007 г. тя постъпва на работа в централната дирекция на съдебната полиция. Работи по разследвания, свързани с организираната престъпност, а после  по разследвания, свързани с трафика на предмети на културата. От 2013 г. работи към министерството на културата, като съветник по сигурността на музеите във Франция. После работи в главната дирекция за културно наследство към ведомството. От 2017 г. отговаря  за подготовката на персонала на министерството на културата за управление на кризи в културната сфера.
На поста в Лувъра Доминик Бюфен ръководи над 1000 души, които отговарят едновременно за посрещането на посетителите и за сигурността в музей. Периметърът им на дейност обхваща не само сградата на Лувъра, но градините на Тюйлери и площада „Карусел“.
Според членове на персонала по посрещане на посетителите и по сигурността в Лувъра бройката им е  недостатъчна, за да се справя те с милионите туристи на година. По-рано през годината служителите организираха и протест, за да поискат достойно заплащане на труда им и повече персонал.
Критици на Бюфен настояват тя да подаде сега оставка. Според тях охраната на Галерията на Аполон не е действала адекватно по време на обира. Бюфен казва, че са били спазени протоколите за действие при подобна криза, че охранителите са се погрижили своевременно за сигурността на посетителите, което е било тяхна първа задача, че са подали сигнал в полицията, че са успели да прокудят обирджийте, които в паническото си бягство са оставили и доста предмети, чрез които могат да бъдат открити.
Аудиозапис от сцената на обира, с който се е сдобила медията Бе Еф Ем Те Ве, показа, че охраната на залата е действала смело и дори е предотвратила планове за подпалване на подемника, което би изложило на риск и цялата сграда на Лувъра.
Лоранс де Кар  - директор на Лувъра
Лоран де Кар е родена през 1966 г. в Антони. Завършва история на изкуството в Университета „Париж 4 – Сорбона“ и Училището към Лувъра. После учи и в Националното училище за историческо и културно наследство. Била е на стаж в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Първата й работа е като консерватор в музея „Орсе“ в  Париж през 1994 г. Преди да стане директор на Лувъра през септември 2021 г. тя е ръководила и музея „Орсе“ и музея „Оранжри“ в Париж.
Според медийни информации Лоранс Де Кар е подала оставка след обира на Лувъра, но тя не е била приета нито от Дати, нито от френския президент Макрон. Три дни след обира директорката говори в комисията по културата на френския Сенат.  По време на изслушването тя увери, че всички аларми в музея са се задействали по време на обира. Тя обаче заяви, че камерите около музея са много недостатъчни и стари. Цялата фасада не е обхваната от тях. Откъм Галерията на Аполон например имало единствена камера, която гледала в посока запад и не обхващала балкона, откъдето е станало проникването със сила. Лоранс Де Кар увери обаче, че планът за бъдещо подобряване на сигурността на музея предвиждал камери, които да опасват цялата фасада на сградата.
Лоранс де Кар поиска откриването на полицейски участък в Лувъра. Де Кар добави, че още откакто е поела длъжността начело на музея през септември 2021 г., тя се е постарала да привлече вниманието на надзорните органи, на ръководителите и на медиите относно състоянието на цялостна деградация и на амортизация на Лувъра, на неговите сгради и структури.
Пред сенаторите директорката на Лувъра каза, че обирът на музея е отворил огромна рана в музейната институция. Де Кар заяви относно повредената корона на императрица Евгения, която крадците изоставиха в бягството си, че реставрацията й е деликатна, но е възможна.
Еманюел Макрон – президент на Франция
По повод на обира в Лувъра още на 19 октомври Макрон заяви, че това е "атака срещу културно богатство, което ценим, защото е част от нашата история. Ще възстановим произведенията и ще изправим извършителите пред съда. Под ръководството на прокуратурата в Париж се прави всичко възможно, за да се постигне това“, добави той.
Макрон каза още, че проектът за модернизация на Лувъра, представен през януари, предвижда засилване на мерките за сигурност. „Това ще гарантира съхранението и защитата на това, което съставлява нашата памет и нашата култура“, заяви президентът.
На 22 октомври по време на заседание на правителството Макрон призова за ускоряване на работата по разполагане на мерки за подобряване на сигурността на Лувъра.
Проектът за модернизация на Лувъра е наречен „Проект Лувър Нов Ренесанс“, припомня специализираното издание „Ла Трибюн дьо Л’арт“. Според защитниците му това е проект за укрепване на сигурността на музея, за опазване на произведенията на изкуството в него, които са паметта и културата на Франция. Основните му елементи са изграждане на нов голям вход за музея, подземни експозиционни зали, сред които и една специално за творбата „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Според критици на проекта много други неща в музея имат нужда от по-спешно финансиране. Например трябва да се увеличи броят на охранителите, защото заради съкращенията в тази насока има затваряне на зали. Някои творби са в такова състояние, че дори не могат да бъдат преместени ако трябва да участват в големи ретроспективни изложби на други места. Обновени са били зали, които не са се нуждаели от толкова спешна интервенция. Лувърът се е превърнал в символ на проблемите, от които страдат всички музеи във Франция и трябва да се поеме отговорност чрез подаване на оставки, коментира изданието.
Проблемите на Лувъра не датират от вчера и са били извести на неговата управа, заяви на 22 октомври председателят на френската Сметна палата Пиер Московиси в предварителен доклад, с който се е запознала Франс прес. В документа Сметната палата изразява съжаление, че има забавяне в разполагането на оборудване, предназначено да гарантира защитата на произведенията на изкуството в музея.
В медиите се появиха и критики относно витрините, зад които са се намирали драгоценностите, които са били откраднати. По този повод Лувърът публикува изявление на сайта си, в което казва, че витрините, инсталирани през декември 2019 г., представляват значителна стъпка напред по отношение на сигурността. До 80-те години на миналия век скъпоценностите са се намирали в една витрина, поставени върху поднос и при затваряне на музея, подносът с бижутата се е спускал в сейф и отгоре се затварял двукрилен капак. Спускането и вдигането на подноса с бижутата е било автоматично чрез таймер, настроен според работното време на музея. Тази стара система, датираща от 50-те години на миналия век, е създавала проблеми с безопасността, включително и с опазването на произведенията, тъй като при спускането на подноса са се получавали вибрации, които са предизвиквали инциденти. Поради това в началото на 80-те години е бил създаден нов механизъм, но и при него е имало таймер, свързан с работното време на музея и този нов механизъм също е създавал проблеми.  Ето защо след проучванията, стартирали през 2014 г., са били поръчани не една, а три витрини за изящни бижута с всички необходими гаранции, което е позволило скъпоценностите на короната да бъдат представени по основни периоди, поясняваше Лувърът.
Няколко спомена бяха съживени тези дни от кражбата на бижутата от Лувъра.
Кражбата на „Мона Лиза“
На 21 август 1911 г. картината "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи изчезва от Лувъра. Това навлича обвинения на тогавашната управа на музея в лошо управление. В даден момент за кражбата са заподозрени френският поет Гийом Аполинер и испанският художник Пабло Пикасо заради познанството им с мъж, който вече е откраднал три статуетки от Лувъра. Разследването на кражбата на „Мона Лиза“ продължава безрезултатно две години.  Дружеството на приятелите на Лувъра предлага награда от 25 000 франка на всеки, който успее да върне шедьовъра. Списание „Илюстрасион“ предлага дори награда от 50 000 франка на всеки, който върне прочутата картина. Две години по-късно истинският крадец се появява. Това е италианският декоратор Винченцо Перуджа. Той е пренесъл откраднатата картина в Италия и се опитва да я продаде на флорентински антиквар за 500 000 лири. Антикварят алармира полицията и крадецът е арестуван във Флоренция. Той казва, че е работил в Лувъра, че познавал добре сградата, че в деня на кражбата е изчакал затварянето на музея вечерта, за да измъкне картината под мантото си. Казва, че мотивите му са патриотични – искал е да върне картината на Италия. Заради този псевдопатриотизъм той си спечелва симпатии в Италия, където е съден. Съдът го осъжда само на 1 година и 15 дни затвор, а после присъдата му е намалена на 7 месеца.
Антверпенският диамантен обир
Кражбата за Лувъра напомни за обира на века, извършен през 2003 в Антверпен, припомня „Кориере дела сера“. Този обир е дело на италианец и неговата банда. Става дума за Леонардо Нотарбартоло, който днес е на 73 години. Той е от Палермо, но после се мести в Торино. През февруари 2003 г. успява да проникне в едно от невралгичните места на световната търговия – трезора на Диамантения център в Антверпен в Белгия.  Със съучастници изпразва над 120 сейфа и отнася плячка от диаманти и други скъпоценности на стойност 200 милиона евро. Този обир вдъхновява два сериала, излъчени по „Амазон прайм“ и „Нетфликс“. Подготовката за обира продължава две години.  
Трезорът, в който са се намирали диамантите и другите скъпоценности, е бил  защитен с множество механизми за сигурност, включително ключалка със 100 милиона възможни комбинации, инфрачервени топлинни детектори, сеизмичен сензор, доплеров радар и магнитно поле. Самата сграда е имала частна охрана и се е намирала в силно охранявания и наблюдаван район на Антверпен. За целите на обира Нотарбартоло е наел офис в сградата на Диамантения център и това му е осигурило и право на сейф в трезора. Под претекст, че слиза до сейфа, той проучвал всички мерки за сигурност и предприел поетапното им обезвреждане преди обира. Бандата е заловена след като един от членовете й изтървава край магистрала по време на бягството им опаковка от сандвич и оттам чрез взимане на ДНК проби бавно, но сигурно възелът се разплита. Следват осъдителни присъди и Нотарбартоло прекарва 6 години в затвора. Днес е извън играта на обирите, но в интервю за „Кориере дела сера“ анализира обира в Лувъра.
Според него обирът в прочутия музей е направен по поръчка на престижен колекционер. Според Нотарбартоло екипът е действал и с помощта на вътрешен човек от Лувъра. За крадците казва, че са били много смели и цялата инсценировка е била гениална, но допълва и, че, за да си помисли човек да обере Лувъра, трябва и да е малко луд. Италианецът обаче е убеден, че обирът, в който той е участвал лично, е бил по-добре подготвен, докато сега крадците от Лувъра са оставили много следи зад себе си. Нотарбартоло смята, че обирджийте от Лувъра не могат да му изземат титлата на обирджия на века, тъй като той и неговата банда са проникнали в едно от най-обезопасените скривалища в света, без никаква помощ отвътре.
На разследващите обира той казва, че трябва да издират вътрешното лице, което е помогнало на крадците, а на крадците той препоръчва известно време да не мърдат от мястото, на което се намират сега. Очевидно обаче двамата задържани заподозрени не са се вслушали в съвета на ветерана в обирите.
Британският в. „Телеграф“ между впрочем също пише, че източници от разследването са казали, че във връзка с кражбата се подозира, че може да е замесен вътрешен човек от охраната на музея.
Филмите от цикъла за Бандата на Оушън
Обирът съживи и спомените за филмите от цикъла, посветен на симпатичната и находчива филмова престъпна „Банда на Оушън“. В продукцията, съставена от общо три филма, участваха Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън. След това през 2018 г. се появи и още един филм, вдъхновен от оригиналния сюжет, но само с женски състав -  „Бандитките на Оушън“, в който участваха Санда Бълок, Кейт Бланшет, Хелена Бонъм Картър, Ан Хатауей, Рияна, Сара Поулсън и др.
На 23 октомври по време на фестивала на Американския филмов институт Клуни присъства на представянето на филма „Джей Кели“ на Ноа Баумбах с негово участие.  По този повод актьорът беше запитан какво мисли за обира на Лувъра и  Клуни се пошегува, че той стои зад него, припомня „Фигаро“.
Фотосеансът с Инес дьо ла Фресанж
През 1987 г. световноизвестният модел и модна икона Инес дьо ла Фресанж е удостоена със специалната чест да носи някои от откраднатите сега бижута за фотосесия, припомня „Пари мач“ По-точно тя носи комплекта от обеци, колие  и диадема на кралица Мария-Амалия и кралица Хортензия. Това става по искане на дизайнера Карл Лагерфелд. Той организира фотосесия с бижутата за изданието „Познание за изкуствата“. Фотограф на фотосесията е Арно Карпантие. За фотосесията модната икона съчетава бижутата с черна бална рокля на „Шанел“. След това Лувърът издава и картичка-портрет на Инес дьо ла Фресанж с комплекта кралски бижута. Днес световноизвестният модел, която е на 68 години, казва, че обирът на Лувъра я е върнал към вълнуващите мигове на фотосесията преди 40 години.
Спомен и за Ален Делон
Часове след обира на Лувъра в интернет се завъртя снимка, на която се виждат трима парижки полицаи, облегнати на полицейска кола в района на музея и пред тях млад и красив елегантен мъж с костюм, тъмносиньо палто, шапка „Федора“ и дълъг чадър в ръка. Снимката е дело на фотографа Тибо Камю, който работи за Асошиейтед прес.  Кадърът бързо породи разнородни теории, че това е специален детектив, нает да разследва обира, отбелязват „Мадам Фигаро“ „Ню Йорк таймс“ и „Хъфингтън пост“. Самият Тибо Камю казва, че изобщо не знае кой е бил мъжът от снимката му.  Кадърът обаче напомни за многото роли на френската кинозвезда Ален Делон във детективски филми, а именно за продукциите "За кожата на едно ченге",  "Полицейска история", "Дума на ченге" и "Не буди ченгето, когато спи". 
Обирът на Лувъра – повод за шеги и закачки
Обирът на Лувъра стана повод за огромно количество шаржове и шеги в интернет пространството. Там за обирджии бяха набедени на шега президентите на САЩ и на Украйна. За крадец беше набедена и розовата пантера или маскиран котарак. За кражбата на шега бяха обвинени и самият Макрон, който бил взел бижутата, за да се разкраси или да умилостиви съпругата си с тях. За крадец беше набедена и Рашида Дати. Появиха се и фалшиви новини за открит руски паспорт на местопрестъплението. Някои от шаржовете показваха и как след обира на Лувъра Мона Лиза бяга от музея, за да не я откраднат и нея, или как тя надява броня, за да брани останалите творби в музея от нови кражби.
Обирът на Лувъра хвърли светлина и върху нетипичната употреба на едно съоръжение - строителния подемник. Машината, използвана за обира, е била  произведена от немската фирма „Бьокер“ и продадена на френски клиент преди време. Клиентът я обявил за продан в платформата за онлайн продажби „Льобонкоан“. Там с него се свързал купувач. Двамата си уговорили среща в градче с име Лувър в района на Париж. В деня на срещата собственикът пратил свой служител да покаже на потенциалния купувач как работи машината. Там се явили двама души, които със заплаха отнели машината от служителя. Собственикът й подал на 10 октомври сигнал в полицията за извършената кражба.
Александер Бьокер, собственикът на фирмата производител на подемника, базирана във Верне близо до Дортмунд, пък след като разпознал от кадри от обира, излъчени в медиите, че използваната от крадците машина е произведена именно в неговата компания, осъди кражбата, но същевременно използва обира и за да рекламира продукцията си. В нова реклама той казва, че неговите подемници могат да транспортират до 400 килограма съкровища при скорост от 42 метра в минута благодарение на двигател, който не бръмчи, а шепти. Фирмата е създала въз основа на обира и ново рекламно мото, гласящо „Когато искате да действате бързо“.
Кражбата в Лувъра помрачи други културни събития в Париж
Едно от тези помрачени събития беше светлинното шоу, наречено „Последен карнавал“ на живеещия в САЩ китайски творец Цай Гуоцян, с което музеят за съвременно изкуство „Център Помпиду“ се раздели на 22 октомври с почитателите си за пет години, през които ще бъде ремонтиран.
Кражбата в Лувъра доведе до затягане на мерките за сигурност по време на панаира на съвременното изкуство „Базел-Париж“, открит на 23 октомври и продължил до 26 октомври. По време на него в много музеи и палати на Париж бяха представени творби на съвременното изкуство на популярни творци от цял свят. Много творби имаше и на открито. Сред тях се открояваше гигантски жабок Кърмит насред площад „Вандом“. Фигурата беше надуваема и беше дело на американския творец Алекс Да Корте. Творбата на любимия от „Мъпет шоу“ персонаж обаче не успя да развесели парижаните и гостите на града. Мнозина от тях с горчивина коментираха, че след като Париж е  изгубил скъпоценни бижута, сега ще трябва да се задоволява с огромна надуваема жаба и то заела неприлична поза насред площада на скъпите хотели и бижутерийни магазини.
Кражбата в Лувъра засенчи и откриването на 23 октомври на новия експозиционен комплекс на фондация „Картие“. Той се намира в сграда точно срещу Лувъра, която е дело на френския архитект Жан Нувел. Вътре на площ от 6500 квадратни метра ще бъдат изложени на ротационен принцип общо 4500-те творби, с които разполага фондацията, създадена през 1984.