Сеул предупреди за опасна обстановка на Корейския полуостров на фона на цялостно покачване на напрежението в региона

Южнокорейският президент И Дже-мьон предупреди, че има опасност от случайно избухване на военен конфликт със Северна Корея. По думите му Сеул трябва да продължи търпеливо усилията за възобновяване на диалога с Пхенян за обезвреждане на подобни рискове, съобщи Йонхап.
И Дже-мьон сподели оценката си за междукорейските отношения на пресконференция в самолета си в неделя на път за Анкара от Йоханесбург, в рамките на четиристранна обиколка в Африка и Близкия изток.
„Отношенията между Кореите станаха изключително враждебни и конфронтационни, а Северна Корея предприема крайни действия в обстановка, в която между двете страни няма дори минимално равнище на доверие“, каза И пред репортери. „Намираме се в много опасна ситуация, в която по всяко време може да възникне случаен инцидент, който да доведе до избухването на сражения.“ 
И Дже-мьон отново призова за диалог, след като Сеул предложи преговори между армиите на двете страни за изясняване очертанията на Военната демаркационна линия (ВДЛ, наричана още Линия на примирието), чиято цел е да предотвратява всякакви погранични стълкновения. Идеята бе лансирана на фона на многобройни случаи на пресичане за кратко на ВДЛ от севернокорейски войници при извършване на дейности по миниране и разминиране в буферната зона.
Южнокорейският президент отбеляза, че Северът изгражда тройно подсилени заграждения с бодлива тел по ВДЛ, което повишава риска от инциденти, свързани с произвеждане на предупредителни изстрели поради разногласията между двете страни за това откъде минава линията.
„При положение че в момента всички канали за комуникация са прекъснати, дори и да възникне подобен случаен инцидент, той няма да има как да бъде уреден“, каза южнокорейският лидер. Той подчерта, че за да се успокои напрежението на Корейския полуостров, е нужно настояванията за диалог да продължат дори и Пхенян да продължи все така да не откликва.
Макар да потвърди, че обединението със Севера остава върховна цел за Юга, И Дже-мьон посочи, че този национален идеал е неосъществим поне в близкото бъдеще. „Нямаме никакво намерение да се стремим към обединение чрез поглъщане“, каза той и добави, че разговори за обединение може да има само когато бъде възстановен диалогът и когато се установи мирно съвместно съществуване.
Помолен да коментира дали Южна Корея е склонна да обмисли отказ от съвместните военни учения със САЩ, за да бъде убеден Пхенян да седне на масата за преговори, И посочи, че подобни изводи биха били прибързани и нарече въпроса „най-проблемния“ за Северна Корея.
По думите му макар и идеалният сценарий в дългосрочен план да е режим, при който повече няма да има нужда от големи военни учения, решенията за организирането им трябва да бъде вземано съобразно обстановката.
„Ако някой ден между Кореите се възцари траен мир, би било желателно да се сложи край на ученията“, каза той. „В зависимост от ситуацията намаляването или засилването на ученията може да бъде резултат от установяването на режим на мирно съвместно съществуване или да бъде използвано като средство за създаването на подобен режим.“
Пхенян отдавна осъжда военните учения между Сеул и Вашингтон като „репетиция за война“, докато според съюзниците те са с изцяло отбранителен характер.
Юридически двете Кореи все още се намират в състояние на война, тъй като конфликтът между тях от 1950 – 1953 г. завършва само с примирие, но не и с мирен договор.
Когато дойде на власт през юни след победа на избори, предизвикани от безпрецедентна политическа криза, либералът И Дже-мьон възприе по-диалогичен подход към Северна Корея в сравнение с ястребския подход на своя предшественик, консерватора Юн Сук-йол, отбелязват агенциите.
Юн бе отстранен от власт с импийчмънт, след като в началото на декември миналата година въведе краткотрайно военно положение.
СЪЮЗЪТ СЪС САЩ ОСТАВА КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК ЗА ЮГА
По въпроса за отношенията с Китай И Дже-мьон отново заяви, че Република Корея се нуждае от стабилност във връзките с най-големия си търговски партньор, като същевременно развие съюза със САЩ във всестранен стратегически съюз, обхващащ технологиите и икономиката.
„Водещо начало в нашата дипломация е корейско-американският съюз, съчетан със запазване на стабилността в отношенията с Китай“, каза той. „В основата на този подход е прагматична дипломация, опираща се на националния интерес. Аз запознах САЩ и Китай ясно и недвусмислено с този ръководен принцип.“
ОБЩО ПОКАЧВАНЕ НА НАПРЕЖЕНИЕТО В РЕГИОНА
Относно дипломатическия спор между Пекин и Токио заради неотдавнашно изказване на новия японски премиер Санае Такаичи за Тайван И призова да се запази „хладнокръвие“ и всеки да се опре на националния си интерес.
По думите му, в кулоарите на лидерския форум на Г-20 в Йоханесбург, Южна Африка, той се е срещнал поотделно както с Такаичи, така и с китайския премиер Ли Цян за избягване на всякакви недоразумения, които биха могли да доведат до конфликт.
Както се твърди, Южна Корея, Китай и Япония водят консултации за организиране на първа тристранна среща на върха между тях от май 2024 г. Но изгледите тя да се състои изглеждат слаби предвид напрежението между Китай и Япония, отбелязва Йонхап.
Отношенията по оста Токио – Пекин рязко се изостриха по-рано този месец, след като Такаичи каза, че страната ѝ може да предприеме военна намеса в защита на Тайван, ако Китай реши да нападне острова, отбелязва Франс прес. По думите ѝ подобна атака би била екзистенциална заплаха за Япония.
Пекин смята демократичния остров за своя отцепническа провинция, която трябва да върне под свой контрол, ако трябва и със сила.
Напрежението се покачи още повече в понеделник, когато Китай реагира остро на намерение на Япония да разположи ракети на малък остров край Тайван.
Ден по-рано японският министър на отбраната Шинджиро Коидзуми обяви, че планираната дислокация на ракетите на остров Йонагуни „може да намали риска от въоръжено нападение срещу Япония“.
Китайското Министерство на външните работи заяви, че разполагането на ракетите е „целенасочен опит за нагнетяване на регионално напрежение и предизвикване на военно противопоставяне“.
От 2016 г. на отдалечения остров Йонагуни е разположена база на Японските сили за самооотбрана въпреки протестите на жителите.
Преди това Токио обяви намерение да разположи там ракети със среден обсег земя-въздух „Тип 3“ като мярка за укрепване на противовъздушната отбрана на острова.
Във вторник Япония съобщи, че е вдигнала по тревога изтребители след предполагаемо прелитане на китайски дрон край бреговете на Йонагуни.
В понеделник Тайван обяви, че укрепването на японския военен потенциал в Йонагуни е „от полза за поддържането на сигурността в Тайванския проток“.