Ще предизвика ли промяна гневът на базара в Иран?, пита саудитският вестник "Аш Шарк ал Аусат"

Протестите на търговците от иранските базари са уникална и значима политическа промяна, пише базираният в Европа ирански журналист Амир Тахери в статия под заглавие "Иран: базарът е гневен" в саудитския вестник  "Аш Шарк ал Аусат". 
Широко схващане в продължение на десетилетия беше, че три сегмента от иранското общество никога не биха се разбунтували срещу системата, създадена с тяхна помощ от аятолах Хомейни през 1979 г.  - търговците, духовенството и университетските студенти, повлияни от левичарските идеи, популярни по целия свят по това време, посочва авторът.
Духовенството и студентите понякога нарушаваха това правило, но действията им се смятаха за изключение, което потвърждава правилото. Търговците в базарите обаче продължиха да действат като гръбнак на режима и по този начин му помогнаха да се справи с редица трудни моменти.
За да се разбере значението на протестите е необходимо да се знае мястото на базарите в икономически, социален и културен план, изтъква Тахери. Техеранският базар и свързаните с него мрежи в над триста малки, средни и големи градове контролират разпространението на около 40 процента от потребителските стоки в Иран. Дори наскоро построените шикозни търговски центрове в столицата и други големи градове в крайна сметка зависят от базара "майка" в Техеран за ключови доставки.
Базарът финансира множество начални и средни училища, включително религиозни, управлява джамии, благотворителни организации, сиропиталища. Стотици духовници, сред тях и важни фигури, получават заплатите си от базара. 
Обяснение за бунта на лоялната досега част от иранското общество даде говорителката на правителството Фатеме Мохаджерани, която каза, че пазарът усеща последиците от икономическата криза. В редакционна статия на всекидневника "Кайхан", който отразява възгледите на върховния лидер Али Хаменей се посочва, че постоянното увеличаване на стойността на чуждестранните валути, нарастващата цена на вноса, по-високите наеми и поскъпването на заемите и рисковия капитал, постоянният спад на покупателната способност са поставили много бизнесмени в тежко положение.
Някои апологети на режима обвиняват за всичко външните санкции, но външният министър Абас Арагчи не е съгласен, отбелязва Тахери. След дълъг разговор с представители на бизнеса в Исфахан, Арагчи написа, че никой от предприемачите не е поискал от него да направи нещо за отменяне на санкциите. "Всички ми казаха, че проблемите се коренят в централната банка, митниците, данъчната система, министерствата на земеделието, търговията и промишлеността."
Техеранският вестник "Хам-Михан" написа, че решението на икономическата криза се крие в промени в управлението. Наред с това отворено писмо, подписано от 180 ирански икономисти твърди, че проблемите имат икономически решения, но никое от тях не може да бъде приложено без политическа промяна. 
Въпреки критичните гласове в Иран, Тахери описва система, в която за момента не изглежда да има изгледи за реформи. По думите му за да гарантира запазването си, режимът е избрал стратегия на клиентелизация на сегменти от обществото. Като награда за лоялност се предлагат субсидии и "кошници с помощи" на над пет милиона души. Базови стоки и услуги като вода, електричество, газ и бензин се продават под себестойността им, но това води до контрабанден износ на гориво. 
Четиридесет процента от икономиката се контролира от няколко десетки публично-частни компании, които абсорбират половината от данъчните облекчения. Паралелната икономика, голяма част от която се контролира от паравоенни групировки в партньорство с духовенството функционира като държава в държавата, пише още авторът.
Той критикува като суетни, твърди скъпи и безрезултатни проекти иранската ядрена програма и приемането на над 40 000 чуждестранни студенти по теология и финансирането на над хиляда "изследователски групи", които обучават рецитатори на религиозни текстове и възхвали.