Решението на администрацията на американския президент Доналд Тръмп да разшири санкциите срещу Международния наказателен съд (МНС), като ги насочи срещу институцията като цяло, постави Европейския съюз пред едно от най-сериозните изпитания за неговата политика за подкрепа на международното право, отбелязва Ройтерс. В началото на месеца Вашингтон обяви безпрецедентни нови мерки срещу съда в Хага, след като преди това вече беше наложил санкции на негови съдии и прокурори. ЕС определи решението като заплаха за независимостта на международното правосъдие и заяви готовност да предприеме необходимите действия, за да гарантира продължаването на работата на институцията.
Кризата има значение далеч отвъд отношенията между Вашингтон и Хага, посочва анализ на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания (EPRS). МНС е създаден с Римския статут от 1998 г. и започва работа през 2002 г., за да разследва и преследва лица, обвинени в геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпна агресия при определените от договора условия. Съдът не е орган на ООН и не разполага със собствена полиция, а разчита на отделните страни за арестуването на заподозрени и за изпълнението на решенията му. САЩ не са страна по Римския статут, както и Русия, Китай и Израел. Въпреки това Вашингтон има значително влияние върху международните финансови и технологични системи, от които зависи работата на съда и неговите служители.
От санкции срещу отделни съдии до натиск върху цялата институция
Първата стъпка в настоящата конфронтация беше направена през февруари 2025 г., когато Тръмп подписа указ, разрешаващ налагането на финансови и визови санкции срещу лица, свързани с разследвания на МНС срещу американски граждани или съюзници на САЩ, припомня Ройтерс. Той предприе този ход, след като съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант във връзка с войната в ивицата Газа. Американската администрация определи действията на съда като злоупотреба с правомощия, докато критиците на американските санкции ги смятат за опит да се попречи на независима съдебна институция да изпълнява своя мандат. Тези мерки предизвикаха тревога сред европейските лидери заради възможността да бъдат засегнати не само конкретни магистрати, но и цялата работа на съда.
През следващите месеци Вашингтон разшири санкциите срещу съдии, прокурори и други служители на МНС, посочва Ройтерс. През август 2026 г. съдът съобщи, че американските мерки вече засягат девет от неговите 18 съдии, двамата заместник-прокурори, бившия главен прокурор и други служители на институцията. На 9 октомври администрацията на Тръмп предприе следващата стъпка, като насочи санкциите срещу самия съд. Според МНС това представлява безпрецедентен опит да се възпрепятства работата на международна съдебна институция, създадена с договор, подкрепен от 125 страни. Разширяването на мерките промени характера на конфликта: вече не става дума само за натиск върху отделни магистрати, а за опасност от нарушаване на ежедневното функциониране на цялата организация.
Особено важен е икономическият ефект на санкциите, пише EPRS. Те предвиждат замразяване на активи под американска юрисдикция и забрана за определени сделки с МНС от страна на американски граждани и компании. Практическите последици могат да бъдат много по-широкообхватни, тъй като международните организации използват услуги за плащания, банкови операции, комуникации, съхранение на данни и облачни технологии, предоставяни от компании, които са базирани в САЩ или имат присъствие на американския пазар. Европейският парламент предупреждава, че санкциите могат да поставят европейските доставчици на услуги пред труден избор: да продължат да работят със съда и да рискуват последствия за отношенията си с американския пазар или да ограничат сътрудничеството си с институцията.
С какви инструменти разполага Европейският съюз?
Основният юридически инструмент, с който ЕС разполага, е т.нар. блокиращ регламент от 1996 г., посочва EPRS. Той е създаден, за да защитава европейските компании и граждани от последиците на определени чуждестранни санкции с извънтериториално действие. Регламентът може да забрани на европейски компании да се съобразяват с определени чуждестранни мерки, да позволи изплащането на обезщетения за причинени вреди и да ограничи признаването в ЕС на определени чуждестранни съдебни решения. За да обхване американските санкции срещу МНС, Европейската комисия трябва да предприеме необходимите стъпки за включването им в приложението към регламента. Засега обаче инструментът не е задействан конкретно за тези санкции, а европейските институции продължават да обсъждат възможните решения.
Европейската комисия вече е използвала подобен подход в миналото, отбелязва EPRS. През 2018 г., след като администрацията на Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран и възстанови санкциите срещу Техеран, ЕС актуализира блокиращия регламент, за да защити европейските компании, желаещи да продължат законната си дейност в Иран. Опитът обаче демонстрира ограниченията на този механизъм: европейските предприятия бяха формално защитени от задължението да спазват американските санкции, но това не премахна риска да загубят достъп до американския пазар или до финансовата система на САЩ. Според анализа на парламентарната изследователска служба подобна дилема ще бъде особено сериозна за технологичните и финансовите компании, от които МНС е силно зависим. Следователно блокиращият регламент може да изпрати силен политически сигнал, но сам по себе си не може да гарантира, че съдът ще продължи да е способен да извършва всички свои дейности.
Другата възможност е европейските страни да осигурят пряка финансова и техническа подкрепа за съда, коментира в свой анализ Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Това може да включва допълнително финансиране, алтернативни платежни механизми, включване на европейски доставчици на цифрови услуги и доброволни споразумения за подпомагане на дейността на съда. В обръщението си към Европейския парламент на 20 октомври върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас подчерта, че шестмесечният период преди влизането в сила на новите американски мерки предоставя възможност за дипломатически преговори, но същевременно е необходимо да се подготвят практически решения. Тя посочи и че блокиращият регламент остава сред разглежданите варианти, като предупреди, че той трябва да бъде подготвен внимателно. Това показва, че европейската стратегия не се ограничава само до юридическа конфронтация със САЩ, а включва и подготовка за евентуалните практически последици.
Защо ЕС не бърза да предприеме най-строгите мерки?
Причината е, че защитата на МНС може да доведе до ново напрежение в трансатлантическите отношения, коментира EPRS. САЩ остават ключов партньор на европейските страни в сферата на отбраната, разузнаването и сигурността, а американският финансов пазар има централна роля в международните разплащания. Европейските правителства трябва да преценят дали незабавното активиране на блокиращия регламент ще осигури реална защита на съда, или ще постави европейските компании в още по-сложна ситуация. Освен това механизмът е създаден предимно за защита на икономически интереси, което поражда юридически въпроси за приложимостта му към международна съдебна институция.
Въпреки това дипломатическата предпазливост също крие рискове, отбелязва ЕСВД. Ако ЕС се ограничи до декларации, без да осигури практически гаранции за продължаването на работата на МНС, американските мерки могат да създадат прецедент, при който голяма държава използва икономическата си мощ, за да възпрепятства международна съдебна институция. Това би засегнало не само настоящите разследвания на съда, но и доверието в международните механизми за търсене на отговорност за тежки престъпления. За европейските институции независимостта на съда е част от международния правов ред, а не просто въпрос на отношенията между отделни страни. ЕС изрично смята, че заплахите срещу съдии, прокурори и сътрудници на съда са несъвместими с принципа, че никой не трябва да бъде над закона.
Какво означава кризата за бъдещето на международното правосъдие?
Кризата поставя въпроса за баланса между международното право и националния суверенитет коментира ЕСВД. Вашингтон твърди, че МНС не трябва да упражнява правомощия спрямо американски граждани или съюзници на САЩ без съгласието на съответните страни. Поддръжниците на съда обаче изтъкват, че неговата юрисдикция е ограничена от Римския статут и принципа на допълняемост, според който МНС се намесва само когато националните власти не желаят или не са в състояние действително да разследват и преследват съответните престъпления. ЕС подчертава, че работата на съда не е насочена срещу суверенни държави, а срещу лица, обвинени в най-тежките международни престъпления.
В крайна сметка способността на ЕС да защити МНС ще зависи от това дали страните членки ще успеят да постигнат съгласие за конкретни действия, а не само за обща политическа позиция, отбелязва ЕСВД. Шестмесечният период преди влизането в сила на американските мерки предоставя време за преговори, но и за изграждане на резервни механизми за финансиране и предоставяне на услуги. Ако дипломацията не доведе до отмяна на санкциите, Брюксел ще трябва да реши дали да задейства блокиращия регламент и доколко е готов да поеме икономическите последици от подобен ход. Този инструмент обаче не може напълно да изолира европейските компании от натиска от страна на американския пазар, което прави координацията между правителствата и институциите особено важна.
Най-правдоподобният курс на действие за ЕС е съчетание от дипломатически натиск, финансова и техническа подкрепа за съда и подготовка на юридически защитни мерки, коментира ЕСВД. Пълното противопоставяне на Вашингтон би било рисковано, но бездействието също би имало висока цена: то би поставило под съмнение способността на Европа да защитава международното право, когато то влиза в конфликт с интересите на най-могъщия ѝ съюзник. Решаващият тест няма да бъде дали ЕС ще осъди санкциите, а дали ще успее да гарантира, че МНС ще може да продължи да работи независимо от тях. Именно това ще покаже дали европейската подкрепа за международното правосъдие е принцип, който Брюксел е готов да защити и на практика, или позиция, чиито граници се определят от икономическата и политическата цена на конфронтацията със САЩ, заключава анализът на Европейската служба за външна дейност.