В началото на руската инвазия в Украйна, след десетилетия на военен неутралитет, Швеция и Финландия поискаха да си осигурят по-голяма сигурност с влизане в НАТО.
Финландия стана членка на алианса през април, но за Швеция процесът по прием е по-бавен. Тя си е поставила за цел да се присъедини към алианса по време на срещата на върха НАТО на 11 и 12 юли във Вилнюс и докато получава силна подкрепа от други членове, сред които и САЩ, то Турция и Унгария все още не са ратифицирали присъединяването.
"Швеция ще стане членка на НАТО", каза Кристершон в интервю за телевизия Ес Ви Ти.
"Никой не може да гарантира, че това ще се случи във Вилнюс или точно преди Вилнюс, дори и това да е била целта ни през цялото време. И това е цел и на всяка друга страна членка на НАТО", заяви той.
Турция твърди, че Швеция укрива членове на групировки, които според нея са терористични - обвинение, което Швеция отрича - иска екстрадирането им като стъпка към ратифициране на шведското членство. Тя също така изрази недоволство заради демонстрациите срещу Турция, които се провеждат в скандинавската държава.
В същото време Швеция казва, че свободата на словото е утвърдена в конституцията и, че е изпълнила всички изисквания, посочени в споразумението с Турция и Финландия, което бе сключено в Мадрид преди година.
Шведски и турски официални лица се срещнаха на 14 юни, като представител на Швеция заяви, че преговорите са минали добре и че ще има още разговори на среща в Брюксел, организирана от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди срещата на върна на алианса във Вилнюс.
"Заявихме също, че Турция е тази, която взима турските решения, и че е добре, че ще имаме и друга среща и може би на нея ще можем да повдигнем въпроса (за прием) преди срещата във Вилнюс", каза Кристершон.