Тъй като посещенията в затвора, разпоредени от съда, остават блокирани и се носят слухове за възможно преместване в друг затвор, синът му Касим Хан заяви пред Ройтерс, че семейството няма пряк или надежден контакт с Хан, въпреки съдебната заповед за седмични посещения в затвора.
„Да не знаеш дали баща ти е в безопасност, ранен или дори жив, е форма на психологическа тормоз“. „Днес нямаме никаква надеждна информация за състоянието му“, добави Касим. „Най-големият ни страх е, че от нас се крие нещо необратимо. Тази изолация е умишлена. Те се страхуват от него. Той е най-популярният лидер в Пакистан и те знаят, че не могат да го победят по демократичен път.“
Касим и по-големият му брат Сюлейман Иса Хан, които живеят в Лондон с майка си Джемима Голдсмит, са се дистанцирали от династичната политика в Пакистан. Синът на бившия премиер каза още, че за последен път са видели баща си през ноември 2022 г., когато са посетили Пакистан, след като той е оцелял след опит за убийство.
Семейството многократно е искало контакт с личния лекар на Хан, който не го е преглеждал от повече от година.
Министерството на вътрешните работи на Пакистан не са коментирали по темата.
Анонимен служител на затвора е заявил пред Ройтерс, че Хан е в добро здраве, като добави, че не е наясно с никакви планове за преместване в затвор с по-висока степен на сигурност.
Седемдесет и две годишният Хан е в затвора от август 2023 г., осъден по редица дела, които според него са политически мотивирани след отстраняването му от власт с вот на недоверие от парламента през 2022 г. Първата му присъда се основаваше на обвинения, че е продал незаконно подаръци, получени по време на мандата си. Тя му бе наложена по процес, станал известен като делото „Тошахана“. Някои от по-късните му присъди са: 10 години по обвинения за изтичане на дипломатическа информация и в отделен случай – 14 години по дело за корупция, свързано с „Ал Кадир Тръст” (Al-Qadir Trust), благотворителен проект, който според прокуратурата е фигурирал в неправомерни сделки със земя.
Партията на Хан, „Движение за справедливост” (Пакистан Техрик-и-инсаф), твърди, че съдебните процеси имат за цел да го изключат от обществения живот и изборите.