Въпросите около Венецуела след военната намеса на САЩ през уикенда, при която бе задържан президентът на страната Николас Мадуро, продължава да е водеща тема в западния печат тази сутрин.
"Това, което се случи миналата седмица в Каракас, не беше инвазия, а преврат – отвличане с военни средства на държавен глава с цел да бъде доведен на власт по-приемливият му заместник", пише британският вестник "Гардиън". Според изданието още от април миналата година вицепрезидентката, а сега временен президент, Делси Родригес, заедно с брат си Хорхе – председател на венецуелското национално събрание, са водили тайни преговори с Вашингтон.
"Случилото се безспорно представлява грубо нарушение на международното право. Но Съединените щати рядко са се съобразявали с него", изтъква "Гардиън". Операцията в Каракас е и противоконституционна, тъй като единствено Конгресът има правомощията да обявява война, но това формално се заобикаля с твърдението, че става дума просто за "правоприлагане", коментира изданието.
"Венецуелската политика е "кървав спорт". САЩ излизат на ринга", пише в заглавие американският вестник "Вашингтон пост".
След залавянето и ареста на Мадуро в събота общественото внимание се съсредоточи върху Делси Родригес и въпроса дали тя ще се съгласи с исканията на Белия дом да отвори огромните ресурси на Венецуела за американската индустрия, пише изданието. Делси Родригес и брат ѝ са само политическото измерение на властта.
"Вашингтон пост" цитира изследователи, според които другите центрове на влияние в страната са контролирани от Владимир Падрино и Диосдадо Кабельо – "твърдолинейни чависти от старата школа, натрупали значителна власт и богатство чрез дългогодишна лоялност към каузата." И двамата разполагат с далеч по-голяма власт, отколкото подсказват официалните им длъжности, отбелязват анализатори пред вестника.
Те изразяват опасения, че Вашингтон не разбира напълно фракционната, вътрешно разпокъсана политическа система, която сега се опитва да управлява – лабиринт от припокриващи се лоялност, семейни връзки и конкуриращи се интереси. Някои определят Кабельо като непредсказуемия фактор, добавя "Вашингтон пост".
"Кабельо е брутална, репресивна фигура в режима, но той не е глупав", казва Джеф Рамзи от Атлантическия съвет. "Той знае, че оцеляването му зависи от това да заплашва, че ще подпали страната, ако интересите му не бъдат защитени", заявява той пред американското издание.
След брифинга по повод американската военна операция председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че "целта на кампанията била "да се въздаде правосъдие на престъпник", който е "обвинен съгласно американското законодателство".
"За това става дума", каза той пред репортерите, събрали се пред залата. Докато той говореше, представителката на Демократическата партия в Конгреса Вероника Ескобар, даде различно обяснение, коментира друг американски вестник – "Ню Йорк таймс".
"Става дума за петрол", каза тя.
Това ясно показа пропастта между двете партии по отношение на акцията, довела до свалянето на Мадуро, както и по-дълбокото усещане за объркване и тревога в Конгреса относно това какви са следващите планове на администрацията на Тръмп, добавя изданието.
Вестникът отбелязва, че след брифингите републиканците в по-голямата си част са приветствали военната операция и подкрепят подхода на администрацията, докато демократите предупреждават, че Съединените щати "се плъзгат към интервенция с неясен край, без ясно правно основание и без план кога и как може да се осъществи демократичен преход."
В същото време, вестник "Уолстрийт джърнъл" отбелязва, че вчера американските въоръжени сили са конфискували два санкционирани петролни танкера в открито море.
Това стана, след като Тръмп обяви, че САЩ ще продават санкциониран венецуелски петрол. Този петролен ход може да има смисъл, но само ако служи на по-важната цел за създаване на свободна и просперираща Венецуела, пише изданието.
Според вестника отстраняването на Николас Мадуро е било акт на "прочистване на Западното полукълбо." Непрекъснатите изказвания на Тръмп за монетизиране на венецуелския петрол обаче подхранват тезата на критиците, които твърдят, че всичко се свежда до петрол, коментира "Уолстрийт джърнъл".
През последните дни президентът дори загатна за субсидиране на американски петролни компании, за да се върнат във Венецуела – сякаш става дума за имперски американски аванпост отпреди век, пише вестникът. Той добавя, че продажбата на санкциониран петрол би могла да има положителен ефект, ако приходите бъдат предоставени на опозицията или депозирани в ескроу сметка (за гаранция, че парите се прехвърлят само след изпълнение на всички ангажименти) за възстановяването на венецуелската икономика, когато и ако режимът се откаже от властта.
Тръмп явно разглежда тези приходи като личен фонд, извън контрола на Конгреса върху публичните финанси, който може да разпределя по собствена преценка. Така се смесват интересите на националната сигурност на САЩ с личната власт на Тръмп, пише изданието.
Според "Уолстрийт джърнъл" Венецуела разчита на помощ от Иран и Китай, за да предотврати колапса на остаряващата си петролна инфраструктура. Американските инвестиции са за предпочитане, но облекчаването на санкциите, за да могат американски компании да работят във Венецуела, не означава автоматично изтласкване на противници, които имат собствени стратегически причини да подкрепят режима, обяснява вестникът.
"Уолстрийт джърнъл" прогнозира, че американските компании едва ли ще инвестират във Венецуела, докато евентуалният политически преход не създаде стабилност и не гарантира защита на собствеността.
В същото време, британският вестник "Файненшъл таймс" коментира, че американските петролни компании ще искат сериозни гаранции от Вашингтон, преди да направят мащабни инвестиции във Венецуела.
Очаква се ръководителите на компаниите да настояват за силни правни и финансови гаранции, преди да се ангажират с капитал в страна с високи политически и правни рискове, посочват източници пред изданието.
Вестникът припомня, че по-рано тази седмица Тръмп каза, че американските петролни компании могат да бъдат "възстановени чрез нас или чрез приходите", ако инвестират във Венецуела. Но компаниите остават предпазливи, като някои от тях посочват непредсказуемостта на политиката.
"Никой не иска да влиза там, предвид че случайно излязла публикация в социалните мрежи може да промени цялата външна политика на страната", казва пред "Файненшъл таймс" инвеститор в енергийни проекти.
"След като удариха Иран и Нигерия, Венецуела е третият производител на петрол от ОПЕК, атакуван от САЩ през последната година", отбелязва Бил Фарън-Прайс от Оксфордския институт по енергийни изследвания. "Това е глобална програма, която постепенно ще пренастрои световната търговия с енергия според условията на САЩ", казва той.
Въпреки това планът на Тръмп за възраждане на венецуелския петролен сектор вече среща скептицизъм сред американските изпълнителни директори, които посочват политическите и правни рискове, съчетани с ниските цени на петрола, като основни пречки, отбелязва вестникът.