"ЕС проправи пътя. Сега е време за перфектната буря – Сенатът на САЩ да гласува този закон за санкции за Русия, създаващ непосилно бреме за руската икономика и тези, които подхранват руската военна агресия", заяви Будрис в социалната платформа "Екс“, цитиран от Укринформ. "Мир чрез сила", написа министърът.
Тази седмица Литва обяви, че предприема мерки за простирането на отбранителен "щит“ срещу руската заплаха по въздух и вода, информира сайтът на литовското радио и телевизия ЛРТ (LRT.lt). Във вторник ЛРТ съобщи, че литовските пилоти и капитаните на кораби се борят с предполагаеми руски GPS смущения в Балтийско море. Вчера началникът на отбраната на страната Раймундас Вайкшнорас обяви, че започва повсеместно внедряване на дронове в литовската армия. С безпилотни летателни апарати ще бъде оборудвано всяко армейско подразделение, предаде ЛРТ.
Повсеместното оборудване с дронове
Началникът на отбраната – генерал Вайкшнорас, публикува в социалната платформа "Фейсбук“ информацията за повсеместното внедряване на дронове в литовската армия вчера, навръх първата си годишнина от назначението на длъжността, съобщи ЛРТ. "Започваме систематична интеграция на безпилотни летателни апарати от ниво отделение до ниво дивизия“, написа той.
"Всяко отделение на сухопътните войски ще има разузнавателен дрон. Подразделенията от по-високо ниво ще бъдат оборудвани със съответните разузнавателни и бойни дронове. Работим и за собственото разработване на щурмови дронове с голям обсег, за да можем да нанасяме удари дълбоко в тила на врага, ако е необходимо“, отбеляза Вайкшнорас, цитиран от ЛРТ.
Генералът добави, че в Националното училище на литовските въоръжени сили е създаден център за обучение в управляване на системите на безпилотните летателни апарати. "Ентусиасти вече се записаха за обучение и преминават програми за оператори на разузнавателни и щурмови дронове. В първите си програми на обучение включихме експерти с боен опит от Украйна“, изтъкна генералът.
Вайкшнорас обърна внимание на факта, че военнослужещите от литовската армия се нуждаят от допълнителни възможности за противодействие на атакуващи по въздух бойни средства. "За да можем ефективно да унищожаваме всички потенциални въздушни цели и да реагираме бързо и надеждно, когато е необходимо, се нуждаем от допълнителни сензори и по-широки технически способи за неутрализиране“, пише в публикацията му във "Фейсбук“.
Генералът поясни, че въоръжените сили на Литва, заедно с Министерството на отбраната на страната, предвиждат мерки за укрепване на отбранителния потенциал в тази сфера.
В допълнение към въоръжен с дронове батальон за противовъздушна отбрана, който е залегнал в структурата на всяка една пехотна дивизия, Литва планира да създаде отделен, самостоятелен зенитен батальон за противовъздушна отбрана със среден обсег, оборудван с батареи НАСАМС (NASAMS – Норвежки усъвършенствани системи за противовъздушни ракети земя-въздух).
"В същото време търсим рентабилни решения за неутрализиране на въздушни цели с помощта на по-прости, но ефективни средства. Усвояваме дейно опита на Украйна, който показва, че евтините и по-малко технологично усъвършенствани системи понякога могат да бъдат много ефективни при неутрализиране на въздушни заплахи“, заяви Вайкшнорас, цитиран от ЛРТ.
GPS ултиматум за Русия
По-рано тази седмица – във вторник, Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) даде на Русия срок от един месец, за да обясни намесата си в Глобалната система за локация (GPS), която нарушава дейността на пилотите на самолети и капитаните на кораби, съобщи ЛРТ. Фалшивите GPS сигнали са особено разпространени по литовското крайбрежие на Балтийско море, отбелязва сайтът на държавното радио и телевизия на Литва.
Литовският министър на транспорта Еугенюс Сабутис поясни, че чрез Международната организация за гражданско въздухоплаване Литва е изпратила официална протестна нота до Русия. "Трудно е да се предвиди каква ще бъде реакцията на поставения ултамитум – или по-скоро е лесно да се предвиди, че няма да има такава. Международната общност обаче разполага с различни лостове, които може да използва“, каза за ЛРТ Сабутис.
От GPS смущенията, предполагаемо причинени от Русия, страдат балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, както и Полша, Финландия и Швеция. Те представляват сериозна заплаха за безопасността на авиацията.
"Това се случва и на мен, и на други хора – показва, че сте над морето, когато всъщност сте на около двайсет километра във вътрешността на Литва“, казва за ЛРТ Бронюс Заронскис, директор на авиопарка "Нида“ в Куршския залив – в югоизточната акватория на Балтийско море. "В някои самолети пък локацията отчита, че са на руска територия. Дойде ни идеята да поставим навигационното устройство в кутия, покрита с фолио – по този начин някои от приложенията се блокират и се избягват смущения“, добавя Заронскис.
ЛРТ отбелязва, че той лети със самолети от 53 години и често води туристи на обиколки с екскурзовод над Балтийското крайбрежие на Литва. Когато не пилотира, ръководи авиопарка „Нида“, който вече е в шестото си лято на експлоатация. Броят на пристигащите там самолети продължава да расте, като стига до близо 1000 годишно. Това лято обаче стават все по-чести прекъсванията на GPS сигнала, обръща внимание ЛРТ.
Местните пилоти, които познават добре Литва, могат да се ориентират по-лесно, но за чуждестранните граждани това е много по-голямо изпитание, обяснява Заронскис. "Имаше няколко случая, в които наши самолети, управлявани от чужденци, се върнаха от Германия, а два от тях преминаха на руска територия. Пилотите се чуха с нас по радиото и казаха: "Вече не знаем къде се намираме. Изглежда, че сме в Русия и не можем да намерим вашето летище, или да разберем накъде трябва да летим“, разказва за ЛРТ Заронскис.
Служителите на авиопарка "Нида“ са насочили гостите обратно към безопасно място и самолетите са кацнали без инциденти, пояснява той. "Старите пилоти са свикнали да се справят с всякакви проблеми, защото в миналото нямаше GPS, нямаше навигация – използвахме хартиени карти. Чертаехме линия, показваща маршрута, изчислявахме курса, разстоянието, времето“, добавя той.
Ромас Шлежас, капитан на кораб с 35-годишен опит в превоза на пътници в Куршската лагуна, казва за ЛРТ, че районът му е толкова познат, че се ориентира в него дори и при мъгла или проливен дъжд. "Нещата със системата за локация сякаш са се подобрили през последните няколко седмици. Преди това редовно се случваше следното – GPS-ът работи нормално и в един момент внезапно изключва“, каза Шлежас.
Граничарите също помагат за предотвратяване на случайни преминавания, обръща внимание ЛРТ. "Ако някой се насочва към границата без разрешение, нашите патрули наблюдават – те виждат всичко. Бързо ще отидат на място, ще издадат предупреждение. Джетовете са по-голям проблем – младите хора се носят с бърза скорост по водата към красивите дюни, без да осъзнават, че преминават държавната граница“, каза капитанът, цитиран от ЛРТ. При Куршската лагуна Литва граничи с руския ексклав Калининградска област.
В отговор на заглушаването на GPS сигналите екипажите разчитат на други методи за навигация. Това обаче увеличава натовареността им и причинява закъснения на полети и корабни курсове.
Заплахата обаче идва не само от Русия, но и от Беларус, посочва ЛРТ. Миналата седмица Литва извика беларуски дипломат, за да поиска обяснение и да изрази "категоричния си протест срещу незаконното навлизане“ на безпилотен летатален апарат от Беларус в литовското въздушно пространство на 10 юли, предаде ДПА.
Произведен в Беларус дрон се разби в Литва близо до границата между двете държави. Той беше от типа „Гербера“, който наподобява използваните от руската армия във войната в Украйна ирански щурмови дронове "Шахед“, пояснява ДПА. Подобни бойни безпилотници се произвеждат в промишлената зона на руския град Елабуга, в автономната република Татарстан, и се конструират от олекотени материали. Целта е да наподобяват "Шахед", тъй като се използват от руските сили като примамки, отбелязва Ройтерс.
Според литовската армия безпилотният летателен апарат е бил забелязан извън територията на страната и се е разбил няколко минути след преминаване на границата. Външният министър на Литва Будрис смята, че целта на дрона е била в Украйна.