Новата размяна на удари между Иран и САЩ и започналата вчера среща на НАТО в Анкара са в центъра на вниманието на световния печат.
Бразилия
"НАТО 3.0: Готова ли е Европа да поеме лидерството в алианса на фона на оттеглянето на САЩ?", гласи заглавие на бразилския в. "Глобо".
Европейските лидери пристигат на срещата на върха в Анкара с намерението да приспособят алианса към новата реалност – с по-малко американски войски, по-голяма европейска отговорност и Русия, възприемана като нарастваща заплаха.
Усещането е, че алиансът преживява рисков момент. Лидерите искат да запазят ангажираността на президента на САЩ Доналд Тръмп и Вашингтон към НАТО, но вече са приели, че Алиансът се променя — и че ще разчита в много по-малка степен на американците за конвенционалната отбрана на Европа.
Европейските правителства искат да гарантират, че преходът към това, което мнозина наричат "НАТО 3.0", ще се осъществи по възможно най-координиран начин. Целта е да се гарантира, че липсите, оставени от американците, могат да бъдат запълнени, като по този начин се намали уязвимостта на континента по отношение на една по-агресивна и милитаризирана Русия.
Рисковете бяха засилени от проведеното в понеделник от Китай изпитание на балистична ракета с голям обсег — първото подобно от почти две години — както и от поредната мащабна руска атака с ракети и дронове срещу Киев. Очаква се лидерите на НАТО да потвърдят подкрепата си за Украйна, като членовете на алианса, с изключение на САЩ, се ангажират да предоставят 80 милиарда долара през тази и следващата година. Украинският президент Володимир Зеленски ще участва в срещата, за да подкрепи искането си за повече системи за противовъздушна отбрана срещу руските атаки.
Великобритания
При пристигането си на срещата на върха на НАТО Тръмп отново призова САЩ да поемат контрола над Гренландия, гласи заглавие на британския в. "Гардиън".
Президентът на САЩ също така заплаши да изтегли всички американски войски от Европа и отправи остра критика срещу позицията на НАТО относно войната с Иран. Той намекна, че ангажиментът му да защитава Европа е бил отслабен от политическите решения на лидерите по въпросите на имиграцията и енергетиката.
Киър Стармър и европейските съюзници са решени да избегнат поредния публичен конфликт с Тръмп по въпроса за разходите за отбрана след една тежка година за НАТО, през която войната с Иран отново разкри пукнатини в алианса.
Великобритания вече отхвърли критиките от страна на САЩ, че някои съюзници "изостават" с финансирането, като се очаква Тръмп да отправи упреци към страни, включително Великобритания, за това, че не постигат достатъчен напредък по отношение на целта за увеличаване на разходите за отбрана до размер на 3,5% от БВП до 2035 г.
Тръмп заяви също, че позицията на Киър Стармър по отношение на войната с Иран е допринесла за оставката му - въпреки че позицията на премиера беше посрещната с одобрение от британската общественост, отбелязва в. "Гардиън".
"Защо харчим стотици милиарди долари, а те не са до нас? Ние винаги сме били до тях", попита още Тръмп - въпреки че клаузата за взаимна отбрана на НАТО е била задействана само веднъж, след атаките от 11 септември в Ню Йорк. Тогава съюзниците се присъединиха към американските войски в Афганистан.
Великобритания ще оглави европейски проект на стойност над 43 млрд. евро за разработване на ракета с голям обсег, която би могла да поразява цели на хиляди километри зад руската фронтова линия с Украйна, като част от усилията да се сложи край на зависимостта на НАТО от САЩ. На фона на продължаващата несигурност относно ангажимента на Тръмп към Алианса, Великобритания ще работи с държави като Франция, Германия и балтийските страни за създаването на европейско оръжие, способно да нанася удари с висока прецизност на голямо разстояние.
Това ще бъде най-модерното оръжие, с което разполага НАТО, ще може да поразява цели на разстояние от 320 до 1920 км с изключителна точност. Това означава, че от Украйна то би могло да поразява военни цели, намиращи се далеч зад руските линии, включително като достигне до Москва.
Докато Лейбъристката партия се бори да финансира рязкото увеличение на разходите за отбрана, за да изпълни целите на НАТО, министърката на финансите Рейчъл Рийвс за първи път предложи "многостранният отбранителен механизъм" за извънбалансово финансиране да бъде обединен с канадската инициатива "Банка за отбрана, сигурност и устойчивост".
САЩ нанесоха нови удари срещу Иран в отговор на нападения в Ормузкия проток, пише британският в. "Телеграф". Техеран отговори с удари по военни обекти на САЩ в Бахрейн и Кувейт.
Централното командване на въоръжените сили на САЩ обяви нанасянето на ударите само няколко часа след като американското министерство на финансите съобщи, че е наложило забрана на Иран да продава петрол.
Кувейтската армия заяви, че системите за противовъздушна отбрана отблъскват "вражески" нападения с ракети и дронове.
Доналд Тръмп е наредил ударите по време на конференцията на НАТО в Анкара, отбелязва британското издание.
Иранското външно министерство отговори, като заяви, че атаката представлява сериозно нарушение на "меморандума за разбирателство", подписан от Тръмп, и осъди решението за налагане на забрана върху износа на ирански петрол.
Иранският заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади обеща, че режимът ще "предприеме решителни мерки за защита на националните си интереси и сигурност", и отправи "сериозно предупреждение относно последствията от нарушаването на меморандума от страна на САЩ".
Това е поредният удар по крехкото примирие, което е в сила, докато САЩ и Иран преговарят за условия за окончателно прекратяване на войната, отбелязва в. "Телеграф".
САЩ
Десетките удари, нанесени от САЩ, са поразили ирански системи за противовъздушна отбрана, мрежи за командване и управление, крайбрежни радарни станции, противокорабни ракетни системи и над 60 малки плавателни съда, свързани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, се посочва в изявлението на американските въоръжени сили, цитирано от в. "Вашингтон пост". Целта на операцията е да се ограничи способността на Иран да продължава да напада търговското корабоплаване в Ормузкия проток.
Жизненоважният морски транспортен маршрут от месеци е в центъра на напрежението между Вашингтон и Техеран.
Възстановяването на трафика през тесния пролив, през който някога преминаваше една пета от световните доставки на нефт и газ, е ключов елемент от споразумението. Предвиден е 60-дневен период за преговори, за да се намерят решения на някои от най-трудните въпроси в конфликта.
Досега споразумението за прекратяване на огъня като цяло се спазваше, като беше отчетено постепенно възстановяване на броя на корабите, преминаващи по водния маршрут. Миналата седмица през протока бяха преминали над 200 кораба, макар че нивата, наблюдавани преди началото на войната в края на февруари, все още не бяха достигнати.
Вчера администрацията на Тръмп отмени дерогацията за продажбите на ирански петрол, която бе въведена като част от споразумението, сключено между САЩ и Иран миналия месец — основната полза за Иран от споразумението за прекратяване на огъня. Това оттегляне незабавно повиши цената на суровия петрол "Брент" - международен еталон за цените на петрола.
Дерогацията щеше да позволи на Иран да добива, доставя и продава суров петрол до 21 август, с възможност за удължаване на споразумението.
Франция
Израел се опасява от сближаване между Тръмп и Ердоган в контекста на евентуалната продажба на "Ф-35 на Анкара", пише френският в. "Фигаро". Американският президент заяви, че обмисля да включи отново Турция в тази оръжейна програма, след като я изключи през 2019 г., защото страната закупи руска противоракетна система С-400.
Вчера Тръмп обяви вчера намерението си да "разгледа" евентуалната продажба на изтребители Ф-35 на Турция. Възможното повторно включване на Анкара в американската оръжейна програма заплашва да постави под въпрос качественото военно предимство, с което се ползва Израел спрямо останалите държави в региона. Бенямин Нетаняху се надява да разубеди Доналд Тръмп.
Ф-35 се превърна в един от основните инструменти на израелската стратегия - той позволява на израелските въздушни сили да нанасят удари от голямо разстояние и бързо, като същевременно ограничава риска за пилотите. Този самолет изигра централна роля в израелските атаки срещу Иран. В началото на май Израел отново одобри придобиването на две нови американски ескадрили, едната от които от Ф-35.
Европа се притеснява и от завръщането на Германия като военна сила, пише френският в. "Монд". С плана си да отдели 3,5 % от брутния си вътрешен продукт за отбрана до 2029 г., Берлин отговаря на очакванията на съюзниците си, които от години призовават страната да поеме по-голяма отговорност на международната сцена.
Официално тази позиция се споделя в цяла Европа - в НАТО, ЕС и в столиците на континента се изразява задоволство, че най-накрая Германия инвестира сериозно в отбраната си.
Това превъоръжаване обаче съживява стари страхове - страните, сблъсквали се с германската военна машина през историята си, отбелязва френското издание.
Дронове, радарни самолети, ракети - НАТО засипва европейските производители на оръжие с лавина от договори, пише френският в. "Еко". Това е начин да се покаже, че Европа наистина поема съдбата си в свои ръце.
НАТО ще се превърне в по-модерен, по-добре въоръжен, обновен и по-съвместим отборен алианс. Това е обещанието, дадено от генералния секретар на Атлантическия алианс Марк Рюте в Анкара, Турция. Преди пристигането на държавните глави генералният секретар обяви инвестиции за десетки милиарди в нови военни способности. Стратегия, насочена към това да спечели благоразположението на президента Тръмп и да му докаже, че Европа прави много повече за своята отбрана.
Като изброи договорите и сътрудничествата на много държави за преодоляване на пропуските в капацитета, Марк Рюте показва също, че европейската отбранителна промишленост може да се съревновава с американската. "Европейците вече не издържат на противоречивите изисквания на САЩ, които ги приканват да инвестират повече, но да купуват американско оръжие, което след това не могат да доставят", споделя дипломат, цитиран от изданието.
След нови изчисления НАТО потвърждава, че разходите за отбрана на Европа и Канада са достигнали 2,31% от БВП миналата година и ще достигнат 2,53 % тази година. Като се добавят разходите, свързани със сигурността, които не са строго военни и възлизат на 1,4 %, Марк Рюте счита, че съюзниците са значително напреднали в изпълнението на обещанията си, като общите разходи вече са близо до 4% от БВП.
На форума на отбранителната промишленост на НАТО украинският президент Зеленски от своя страна отправи тържествен призив за ускоряване на разработването на противоракетен капацитет. Макар че Украйна вече успява сама да сваля около 90 % от дроновете "Шахед:", използвани от Русия за удари по нейната територия, както и значителна част от крилатите ракети, тя остава беззащитна пред руските балистични ракети.
"Остава само едно нещо, което трябва да се направи, за да си възвърнем преимуществото – да изградим солидна противоракетна отбрана. Трябва да можем да произвеждаме ракети "Пейтриът" по американски лиценз, а Европа трябва да пусне в действие своите противобалистични решения възможно най-бързо. Тази защита е необходима сега, а не през 2030 г.", предупреди той.
Очаква се президентът Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп днес.
При пристигането си в Анкара Доналд Тръмп, както обикновено, постави украинския и руския президент под общ знаменател. "Мисля, че и двамата искат да сключат споразумение. Жалко, че отне толкова много време, но мисля, че ще излезе нещо от това", заяви той.