Посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Китай и срещата му с китайския му колега Си Цзинпин и днес е водещата тема в изданията на двете държави.
Китай
Тръмп и Си се споразумяха да изградят конструктивни отношения между Китай и САЩ, основани на стратегическа стабилност, насочвайки гигантския кораб на китайско-американски отношения в правилната посока и внасяйки по-голяма стабилност и сигурност в свят, белязан от турбуленция и трансформация, пише официалният орган на Китайската комунистическа партия „Женмин Жибао“. Според ежедневника споразумението представлява важен опит да се отговори на определящите въпроси на XXI век: Могат ли Китай и САЩ да преодолеят „Капана на Тукидид“ и да създадат нова парадигма на отношенията между големите държави? Могат ли двете страни да се справят заедно с глобалните предизвикателства и да осигурят по-голяма стабилност за света? Могат ли да изградят заедно светло бъдеще за двустранните отношения в интерес на благосъстоянието на двата народа и бъдещето на човечеството? Начинът, по който Китай и САЩ, двете най-големи държави в света, се разбират, оказва влияние върху цялостната посока на международния пейзаж и бъдещето на човечеството. Тъй като светът отново е на нов кръстопът, Пекин и Вашингтон носят отговорността да укрепват солидарността и сътрудничеството, да се справят съвместно с глобалните предизвикателства и да насърчават световния мир и развитие, отбелязва китайският ежедневник.
„Си и Тръмп отправят поглед към стабилността за Китай и САЩ с щипка предпазливост“, отбелязва на свой ред издаваният в Хонконг в. „Саут Чайна Морнинг Пост“. Двамата лидери се разбраха да определят стабилността за ключова цел на отношенията си, като общата им позиция бележи обновяване на отношенията в нови рамки, посочва вестникът. Сун Ченгао, старши сътрудник в Центъра за международна сигурност и стратегия в университета „Цинхуа“, казва пред изданието че Си и Тръмп са „установили здравословни отношения на взаимно уважение и признателност и това само по себе си има важно значение за отношенията между Китай и САЩ“. „Дипломацията между държавните лидери винаги е била баластът на отношенията между Китай и САЩ“, отбеляза експертът, добавяйки, че личните отношения между двамата лидери са ключови за спиране на ескалацията на кризите. Според него Китай е предпазливо оптимистичен относно поддържането на стабилни отношения през останалата част от мандата на Тръмп.
„Пекин също се надява да разшири общата стабилност на отношенията между Китай и САЩ. Стабилността ще предотврати по-нататъшното влошаване на отношенията и Китай се надява, че ще има норма, основана на дългосрочна стабилност и мирно съвместно съществуване. Това не трябва да е борба на живот и смърт или въпрос на победители и губещи“, отбеляза пред СЧМП Дяо Дамин, професор по международни отношения в университета „Ренмин“.
„Докато политическата насока на Китай остава последователна, вътрешнополитическите ограничения и системните различия на САЩ поставят под въпрос нивото на ангажираност на Вашингтон за постигане на целта за стратегическа стабилност“, предупреждава на свой ред Джу Джунвей, изпълнителен директор на базирания в Пекин мозъчен тръст „Хорайзън Инсайт“. Джу посочва, че макар Тръмп да е потискал антикитайските настроения преди посещението си, не е ясно дали това ще служи на политическите му интереси след завръщането му в САЩ.
Конструктивна стратегическа стабилност означава положителна стабилност със сътрудничество като опора, здравословна стабилност с конкуренция в рамките на правилните граници, постоянна стабилност с управляеми различия и трайна стабилност с очакван мир, отбелязва китайският вестник „Глоубъл Таймс“. Изграждането на конструктивни отношения между Китай и САЩ, основани на стратегическа стабилност бележи още една важна стъпка към създаването на нова парадигма за отношенията между големите сили. Петдесет и пет години след „пинг-понг дипломацията“ между Китай и САЩ разчупи леда, двете страни непрекъснато пишат забележителни глави за приятелство чрез многобройни истории за откритост и сътрудничество. Историята многократно е доказвала, че обръщането на гръб един на друг не е вариант, опитът отсрещната страна да бъде преобразена е нереалистичен и че всеки конфликт или конфронтация би имал непоносими последици и за двете страни. Глобалният поглед, независимо дали става въпрос за облекчаване на регионални конфликти, справяне с нови предизвикателства в глобалното управление или проучване на нови граници за човешки прогрес, всичко това зависи от стабилни, здравословни и устойчиви отношения между Китай и САЩ, допълва изданието.
„Единствено сътрудничеството с Китай служи на американските интереси“, отбелязва в статия за „Чайна Дейли“ професорът по международни отношения в Нанкинския университет Жу Фън, който призовава да се избягва „Капана на Тукидид“ – феномен, при който една възходяща сила може да предизвика страх у вече установена сила, ескалирайки до война. Според него Вашингтон трябва да се възползва от възможността за диалог, предоставена от посещението на американския лидер, за да се стреми към по-тясно сътрудничество с Китай, но същевременно да не третира смекчената реторика като краткосрочна, тактическа мярка за стабилизиране на двустранните отношения. „Пътят към връщане на Америка към великата ѝ сила не е непременно в противоречие с голямото подмладяване на Китай. Значителният потенциал за растеж на Китай може да предложи на американските предприятия много възможности за сътрудничество с техните китайски колеги“, отбелязва експертът. Както Китай, така и САЩ трябва да поставят взаимното уважение за основен принцип, мирното съвместно съществуване за принцип, а сътрудничеството, от което всички печелят, за цел. Този подход ще помогне на двете страни да проучат подходящия начин за взаимодействие, като съвместно допринасят за световния мир и стабилност, заключва Жу.
САЩ
„Тръмп беше ласкателен, Си беше решителен. Разликата говореше много“, коментира в. „Ню Йорк Таймс“. Изданието отбелязва, че Тръмп е бил изцяло посветен на личните отношения между него и китайския му колега, докато Си е отделил малко време за ласкателства. „Дисциплинираният китайски лидер веднага се впусна в определяне на граници за отношенията между двете страни. Китайският лидер даде да се разбере пределно ясно, че опитът на Тръмп за сближаване може да се провали, ако той се намеси в дългосрочните усилия на Китай да поеме контрола над самоуправляващия се остров Тайван. Моментът сякаш улови новото равновесие между двамата противници. Си не остави никакво съмнение, че въпреки всички проблеми на Китай – дефлация, обезлюдяване, спукване на балона на пазара на недвижими имоти – моментът, в който Китай действа като равностойна суперсила, е настъпил“, отбелязва дългогодишният кореспондент на изданието в Китай Дейвид Зангер. Според него през цялото посещение Тръмп е звучал помирително, точно обратното на говоренето му за Китай в публични изяви у дома, където нарича народната република крадец на работни места и заплаха за националната сигурност. Си, макар и да се усмихвал и да приветствал Тръмп, е бил тихо конфронтационен. Разликата ясно показва новото ниво на увереност и авторитет, които китайският лидер е възприел в публичната си реч, въпреки предизвикателствата, пред които е изправен във вътрешната икономика, докато наблюдава как САЩ се впускат в конфликт с Иран - поредна конфронтация в Близкия изток без лесен изход, заключва той.
Китайският лидер ясно заяви, че неговият основен приоритет е съдбата на Тайван и американската военна подкрепа за него, поразителен ход, предвид усилията на президента Доналд Тръмп да поправи отношенията и да сключи търговски споразумения, макар и двамата лидери да се стремяха да сведат до минимум всяко съперничество, коментира в. „Вашингтон Пост“. Според коментиралите пред изданието експерти и двамата лидери може би са получили от срещата това, от което са се нуждаели, но е малко вероятно тя да промени коренно отношенията. „Си даде на Тръмп телевизионния спектакъл, на който той се надяваше. Китай се надява да размени символиката със съдържание, използвайки протокола и предпочитанието на Тръмп към пищност, за да отложи завръщането към икономическа ескалация и да спечели време Китай да изгради силата си“, отбелязва Джулиан Гевирц, който беше директор по политиката за Китай в Съвета за национална сигурност на администрацията на Джо Байдън.
Изглежда, че посещението на президента Доналд Тръмп в Китай ще завърши толкова позитивно, колкото всеки разумно можеше да се надява, отбелязва в. „Ню Йорк Пост“. Неговият домакин Си предложи поне на думи подкрепа за основни цели на Вашингтон в Иран: постоянно свободно преминаване през Ормузкия проток и никога ядрена Ислямска република. Тайван също бе централна тема: китайците отново учтиво настояха гостите да смекчат подкрепата на САЩ за островната демокрация, което американците учтиво игнорираха, отбелязва изданието. И двете страни знаят, че изкуственият интелект е от основно значение за бъдещето и че Тайван ще бъде от основно значение за производството на чипове за изкуствен интелект поне още едно десетилетие: Американският президент по никакъв начин няма да позволи на Китай да завладее острова. Според изданието споменаването от китайския президент на „Капана на Тукидид“ може да сигнализира искрено желание да се избегне сериозна вражда. Редовните срещи между двамата световни лидери със сигурност са причина за надежда, че те могат да контролират съперничеството си. Отношенията между САЩ и Китай неизбежно ще бъдат обтегнати в обозримо бъдеще. Ако тази среща успее да поддържа напрежението ниско, въпреки провокациите на домакините, това ще бъде триумф за Тръмп. И когато се прибере у дома, може да започне да планира топъл прием за Си през септември във Вашингтон, заключава изданието.
Строго организираното посещение прикрива големи различия между САЩ и Китай, предупреждава в. „Уолстрийт Джърнъл“. Според изданието както президентът Тръмп, така и китайският лидер Си влизат в последния ден от срещата на върха с поразително различни истории за разказване. Под помпозността и добродушието се крият значителни различия в това, което двете страни искат да извлекат от срещата на върха и как възприемат двустранните отношения. Вторият ден от срещата ще изпита дали преговорите могат да доведат до конкретна сделка, отбелязва вестникът.