Столицата на Унгария - Будапеща, отбелязва днес 150-годишнината си, предаде Франс прес.
Честванията съвпадат с период, в който в града се реализират големи проекти за обновяване на исторически обекти и други сгради. Това обновление обаче се превърна в идеологическа битка между правителството на консервативния премиер Виктор Орбан и опозицията, отбелязва Франс прес.
Градът, разположен на двата бряга на река Дунав, се дели на районите Буда и Пеща. Буда е хълмист и привлича туристите с културно-историческите си обекти, като дълго време беше изгубил историческото си политическо призвание в полза на Пеща, където се издига внушителната сграда на парламента.
Но в последно време премиерът националист на Унгария започна да връща и политическия блясък на Буда. Зад това се крие неговата амбиция да отдаде почит на унгарския суверенитет. След дълги реставрационни и ремонтни дейности Орбан устрои премиерския си офис в сградата на бившия манастир на кармелитките, датираща от 18-и век. Сега, когато му гостуват чужди лидери, той позира с тях на фона на впечатляващата гледка, откриваща се оттам към бреговете на Дунав.
Правителството също така взе за свои цели и части от внушителния дворец, който едно време беше обитаван от владетелите, по времето, когато столицата, основана през 1873 г. чрез обединението на три града, беше заедно с Виена столица-близнак в Австро-Унгарската империя. Министерството на отбраната на Унгария по-рано през годината премести някои свои офиси в част от двореца в Буда, а скоро там ще се настани и министерството на финансите. Вероятно след това то ще бъде последвано и от Конституционния съвет, отбелязва Франс прес.
Според архитект Габор Ерхард комунизмът е посял голям хаос в Будапеща и е оставил на произвола много исторически сгради. Сега тези грешки се поправят чрез действията на правителството за обновяване на историческите обекти.
Но Будапеща е и бастион на националната опозиция и критиците на Орбан не гледат с добро око на скъпо струващото обновление на града. Точната сума между впрочем не бе оповестена.
На първа линия сред тези критици, е проевропейският кмет на Будапеща Гергей Карачон. Той критикува ужасяващото послание, изпращано от едно правителство, което изпитва носталгия по политическата система между двете световни войни и което гледа отвисоко жителите на Будапеща, окопало се в бившия бастион на кралете.
С връщането си на власт през 2010 г. Виктор Орбан редовно е критикуван заради онова, което се възприема като исторически ревизионизъм от негова страна. Орбан възхвалява големите качества на държавника Миклош Хорти заради ролята му в изграждането на унгарската нация в периода 1920-1944 г., но сякаш забрави съюза на този ръководител с нацисткия режим.
Воден от същото желание за величие, Орбан разпореди изграждането на високи офис сгради, заобикаляйки правилата и игнорирайки възраженията на общината, казва Карачони пред Франс прес.
Така например петролната група МОЛ построи 143-метров небостъргач, в който да настани централата си при разрешение от 90 метра височина, казва кметът на Будапеща. Тогава аргументът за заобикаляне на правилата беше, че петролната група прави важна за националната икономика инвестиция.
Кметът на Будапеща обвинява правителството, че взима ирационални решения, без никакво координиране с другите и това поставя под въпрос състоянието на правовата държава и градското планиране.
Карачони иска от своя страна да превърне столицата на Унгария, която е с население от 2,6 милиона души и която привлича туристи и купонджии, в едно по-приветливо място и един град, спазващ екологичните стандарти.
Но неговите ресурси са ограничени, още повече, че правителството на Орбан въведе през 2020 г. тежки данъци върху големите общини, които често пъти са управлявани от опозиционни представители.
В квартала Буда обикновените граждани, както и туристите, са държани на страна от някои от историческите обекти, запазени сега за властта. Бариера например спира достъпа до бившия манастир, в който са офисите на Орбан.
Прочутата унгарска архитектка Жофия Чомай, която първоначално участваше в реставрацията на този обект, се отказа от проекта и основа организация, която се противопоставя на разрушителното политико-идеологическо обновление на пейзажа.
Според нея тази трансформация противоречи напълно на разбиранията на 21-и век за отваряне на обществените пространства. "Те хвърлят пари през прозорците, а през това време градът, с лишени от живот квартали, се разпада", казва тя.