Страните от НАТО са разединени относно искането на Тръмп да изразходват 5% от БВП за отбрана

Спечелилият изборите за президент в САЩ Доналд Тръмп миналата седмица заяви, че членовете на НАТО трябва да изразходват 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана - огромно увеличение спрямо сегашната цел от 2% и ниво, което в момента нито една страна от алианса не достига, включително САЩ, предаде Ройтерс. Коментарите на Тръмп бяха напомняне за акцента му върху разходите на страните от НАТО през първия му мандат и заплахите му да не защитава съюзниците, които не изпълняват целта.
Официални представители на страните от НАТО заявиха, че са съгласни, че разходите за отбрана трябва да се увеличат, но не подкрепиха цифрата от 5%, която според анализатори би била политически и икономически невъзможна за почти всички страни членки. 
Въпреки това на срещата на върха на НАТО в Хага през юни вероятно ще бъде договорена нова цел на фона на опасенията, че Русия може да нападне страна от НАТО след Украйна, както и на заплахите на Тръмп, отбелязва Ройтерс. Основните отворени въпроси са каква ще бъде тази нова цел и дали тя ще бъде достатъчна, за да удовлетвори Тръмп, посочва агенцията.
„Не мисля, че тя ще бъде 5 [процента], което в момента би било невъзможно за почти всички държави в света“, заяви италианският министър на отбраната Гуидо Крозето пред италианския парламент миналата сряда.
Целта от 5% е повече, отколкото в момента харчи всеки един член на НАТО, посочва „Политико“. Миналата година САЩ похарчиха 3,4% от своя БВП за отбрана. Полша се доближава най-много до тази цифра, като през 2024 г. е похарчила 4,12%, а тази година има за цел да увеличи тези разходи до 4,7%.
Разходите за отбрана обикновено са толкова по-високи, колкото по-близо е разположена дадена страна до Русия, а трите балтийски държави драстично са увеличили военните си бюджети, отбелязва "Политико".
„Това е посланието, което Естония отстоява от години“, заяви естонският премиер Кристен Михал в отговор на искането на Тръмп. Естония ще похарчи 3,7% от БВП за отбрана тази година.
Швеция, която миналата година похарчи 2,1% от БВП за отбрана, също смята, че е добра идея да се харчи повече. „В Швеция има широк консенсус, че трябва да инвестираме повече в нашата отбрана“, заяви шведският външен министър Мария Малмер Стенергард. „Правителствата на САЩ отдавна призовават европейските страни да увеличат разходите си за отбрана и да поемат повече от собствените си разходи за отбрана. Ние споделяме това мнение“, добави тя.
Много европейски страни обаче са изправени пред бюджетни затруднения и изпитват трудности да постигнат дори целта от 2%, коментира „Политико“.
Германия трудно ще достигне до прага от 2% и тази година, но лидерът на опозиционните християндемократи Фридрих Мерц, който почти сигурно ще спечели предсрочните федерални избори, насрочени за идния месец, не приема думите на Тръмп буквално. „Два, три или пет процента, по принцип е без значение - важното е да направим необходимото, за да се защитим“, заяви той пред национални медии.
Германският експерт по външна политика Ралф Щегнер от управляващата Германска социалдемократическа партия обаче нарече искането на Тръмп „пълна лудост“.
Франция пък се опитва да намери начин да продължи да увеличава разходите за отбрана, тъй като бюджетният процес в страната е провален от политическата несигурност, а Великобритания не е определила ясен график за постигане на целта си от 2,5%.
Чешкото правителство обяви миналата седмица, че за първи път в историята си ще достигне прага от 2%. „Реалистично е да се говори за 3% след няколко години“, заяви тогава премиерът Петър Фиала.
Макар че САЩ не харчат най-висок процент от БВП в НАТО, размерът на икономиката им означава, че Вашингтон носи по-голяма част от товара в алианса, отколкото други страни, отбелязва "Политико".
През 2023 г. например на САЩ се падат 68% от разходите на НАТО или 916 милиарда долара, показват статистически данни, изготвени от Стокхолмския международен институт за изследване на мира. На европейските страни членки на алианса се падат едва 28% от разходите.
Скокът, предложен от Тръмп, обаче е толкова екстремен, че ще натовари бюджетите на всички страни членки, може би с изключение на Полша.
Освен това искането му изглежда странно на фона на вътрешнополитическите призиви на Тръмп за съкращаване на държавните разходи, които бяха ключова част от предизборната му кампания, коментира „Политико“.
Ето защо някои анализатори смятат, че призивът за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП е трик.
„Струва ми се, че смисълът на това искане е в това, че то е замислено така, че да не бъде изпълнено“, пише в публикация в "Екс" Рут Дейермонд, старши преподавател в катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. “Изглежда, че смисълът на искането за 5 [процента] е то да бъде недостижимо - намерението изглежда е държавите да се провалят да го изпълнят“, добавя тя.
„Мисля, че увеличаването на разходите за отбрана до 3,5% може да бъде възприето за по-реалистично от европейците“, смята Рафаел Лос, политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, който изследва сигурността и отбраната в евроатлантическата зона. „Песимистичният сценарий обаче е, че той наистина иска да извади Америка от НАТО и да насърчи Путин да прави това, което иска“, предупреждава Лос.
Тръмп може да се съгласи на по-малко увеличение, смята Ян Лесър, ръководител на брюкселския офис на Германския фонд "Маршал". „Но дори 3% или 3,5% биха били непосилни за много страни членки“, предупреждава той.
Анализаторите смятат, че предстоят дълги и трудни преговори между бъдещата американска администрация и нейните европейски съюзници, но посочват, че когато става дума за харчене на повече пари, може да се стигне до компромис.
Ако Тръмп окаже сериозен натиск за постигане на цел от 5%, европейците може да решат да похарчат по-голямата част от тези пари за изграждане на собствената си отбранителна индустрия, вместо да купуват американски оръжия, посочва „Дойче веле“. А може да се стигне и до друга сделка - да се изразходват по-малко от 5% от БВП, но по-голям дял от средствата да се отделя за купуване на оръжия от американски производители, отбелязва германската медия.
Това обаче може да се окаже невъзможно заради вече претоварения отбранително-промишлен капацитет, коментира „Уолстрийт Джърнъл“. Европа изпитва затруднения да произвежда боеприпасите, които е поела ангажимент да снабдява за Украйна, а САЩ са изправени пред производствени изоставания и затруднения при попълването на собствените си арсенали, посочва изданието.
Независимо дали Тръмп добросъвестно аргументира увеличаването на бюджетите за отбрана, или просто прилага тактика за преговори сред европейските съюзници има все по-голям консенсус, че настоящата цел от 2% трябва да бъде увеличена, отбелязва „Политико“.
Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте през декември призова  за „преминаване към военновременно мислене“ в националното планиране, но заяви, че е твърде рано да се определя точна цел за разходите.
Мари-Агнес Щрак-Цимерман, председател на подкомисията по отбрана на Европейския парламент, също заяви, че Европа трябва да увеличи разходите, но добави, че страните не бива да се фиксират върху произволна цифра.
„Трябва да мобилизираме много повече средства, но не бива да позволяваме на Тръмп да ни подлуди“, обобщава тя