Страните от Персийския залив, едновременно уязвими и влиятелни, се опитват да спрат избухването на война между Иран и Израел

Страните от Персийския залив се опитват да спрат избухването на пълномащабна регионална война след безпрецедентните ответни удари на Иран по Израел, тъй като се страхуват, че нова ескалация ще ги постави на предната линия на противоборството и ще съсипе плановете за промяна на регионалния облика, твърдят регионални източници.
Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) в частност са добре позиционирани в триъгълника между Иран, Израел и САЩ след дипломатическите си успехи през последните години, от които се възползваха всички споменати държави.
Монархиите от Залива, които са съюзници на Вашингтон, се стремят да стабилизират отношенията си с Иран и Израел, за да успокоят отдавнашните си опасения в сферата на сигурността, което да им позволи да се фокусират върху вътрешни проекти.
ОАЕ и Бахрейн подписаха споразумения за нормализиране на отношенията с Израел през 2020 г., а Саудитска Арабия обмисляше подобно споразумение, което да включва и отбранителен пакт със САЩ, до момента, когато войната в Газа осуети тези дипломатически планове. Рияд също така зарови томахавката с Иран миналата година след години на вражда.
Политиката на разведряване сега обаче и изправена пред най-голямата заплаха, след като рискът за регионалния мир, повишен от започналия на 7 октомври конфликт между Израел и подкрепяното от Иран палестинско движение "Хамас" в Газа, придобива ясни очертания.
Една евентуална пряка война между Израел и Иран може бързо да засегне държавите от Залива, чието въздушно пространство се намира между двата противника и на чиято територия са разположени няколко военни бази на САЩ, които изразяват готовност да защитават съюзника си Израел.
"Никой не иска ескалация. Всеки иска ситуацията да се успокои", каза близък до правителствените кръгове източник от страните от Залива, който допълни, че вероятно е в ход активна телефонна дипломация.
"Натискът не е само върху Израел. Сега натискът е и срещу Израел да не предприема ответен удар", каза източникът и добави, че една израелска атака срещу ключови ирански обекти "ще засегне целия регион".
Друг източник от Залива, запознат с възгледите на управляващите кръгове там, каза, че държавите от Залива, Ирак и Йордания оказват натиск едновременно върху Иран и основния съюзник на Израел - САЩ, да не ескалират ситуацията. Вашингтон вече упражни натиск върху Израел да демонстрира сдържаност, казаха и двата източника.
В същото време САЩ използват страните от Залива, за да предадат послание на Иран да не ескалира обстановката, каза източник, запознат с позицията на управляващите кръгове.
"Ясно е, че Вашингтон използва съюзниците си от Персийския залив, за да  комуникира с Иран. Саудитска Арабия поддържа контакти с Иран и съществува разбиране, че необходима сдържаност", допълни източникът.
Ройтерс отправи запитване за коментар както до Саудитска Арабия, така и до ОАЕ за това как реагират на кризата.
И двете страни, както и анализатори от Залива, все още смятат, че най-опасният момент може вече да е отминал.
"Иранците вече направиха своя ход", каза Абдулазиз ас Саджер, ръководител на Изследователския център на Залива, който е близък до правителствените кръгове. Според изследователя това показва, че за Иран фазата на ескалация е приключила, а Вашингтон не желае Израел да прибегне до допълнителна ескалация.
Рисковете
Съществуват много неотдавнашни примери за уязвимостта на страните от Залива.
Иран превзе в събота товарен кораб в Ормузкия проток, през който минава по-голямата част от износа на енергийни суровини от Залива, като заплаши изцяло да го затвори за движение.
Междувременно подкрепяните от Иран йеменски бентовници хуси, срещу които Саудитска Арабия  воюваше от години до сключването на споразумение за мир през декември, неведнъж през последните месеци са атакували кораби и са изстрелвали дронове срещу Израел, използвайки въздушното пространство на Саудитска Арабия.
През последните години хусите на няколко пъти атакуваха ключови саудитски енергийни съоръжения до започването на мирните преговори  миналата година, като обаче притежават способностите да го направят отново.
През 2019 г. те нанесоха удар по ключови петролни съоръжения в Саудитска Арабия, в които е състредоточена голяма част от саудитското производство на петрол, а през 2022 г. атакуваха три петролни цистерни в ОАЕ.
"Евентуална ескалация ще доведе до скок на цените на петрола. Ще бъде засегнат и износът на петрол", каза източник, описвайки последиците от пълномащабна война в региона.
Фактическият ръководител на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман от години се опитва да прокара амбициозните си планове за развитие на големи проекти в кралството, освободени от регионалните противоречия.
Икономическите амбиции на Саудитска Арабия са определящи за опитите на Рияд за разведряване с Иран, но кралството е също така много обезпокоено за сигурността, каза саудитският анализатор Азиз Алджашиан.
"Не става въпрос само за проектите в нашия процъфтяващ регион /.../ Саудитска Арабия не иска да попадне в кръстосания огън между Израел, Иран и САЩ", каза анализаторът.
Войната в Газа вече постави политиката на разведряване на изпитание.
ОАЕ и Бахрейн сключиха мир с Израел през 2020 г. чрез така наречените Авраамови споразумения, а Саудитска Арабия обмисляше подобна стъпка в замяна на ангажименти в сферата на сигурността от страна на САЩ.
Междувременно миналата година Саудитска Арабия и Иран се отказаха от десетилетната си вражда, която подклаждаше конфликти в целия регион, със споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения и ангажимент да не накърняват интересите на другата страна.
Войната в Газа обаче подкопа по-нататъшните стъпки за мир с Израел, а подкрепата на Иран за неговите регионални шиитски съюзници, които атакуваха американски бази в Ирак и на други места другаде, породи безпокойство в Залива.
Фактът, че разведряването може да  позволи на страните от Залива да намалят регионалното напрежение вероятно е възприемано в Рияд и Абу Даби като потвърждение, че политиката им работи, каза Алджашиан.
"Ако ги нямаше нормализацията на отношенията и сближаването между Саудитска Арабия и Иран, Рияд в момента щеше да е много по-разтревожен", добави анализаторът.
 
(БТА)
(Превод от английски език: Алексей Маргоевски)