Световният печат коментира демонстрираното от европейските лидери желание за укрепване на отбраната на Европа

Намаляването на ангажираността на САЩ към Европа и желанието за укрепване на отбраната на континента на фона на завършилата извънредна среща на върха на ЕС в Брюксел и засвидетелстваната подкрепа за Украйна днес са една от централните теми в световния печат.
Американският в. "Вашингтон пост" отбелязва, че Европейският съюз - организация, която отдавна се представя като проект за мир и търговия, е водил вчера кризисни преговори, насочени към защитата си.
Наред с призрака на войнстващата Москва, внезапното преначертаване на съюзите от страна на президента Доналд Тръмп и оттеглянето на подкрепата за Украйна карат европейците да ускорят плановете си за укрепване на своите военни сили, модернизиране на арсеналите си - и в крайна сметка да намалят зависимостта си от САЩ, коментира вестникът.
Сред лидерите на ЕС на срещата на върха в Брюксел се чуват възгласи, че Европа трябва да започне военно укрепване, каквото не е правила от десетилетия.
Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, представи предложение за отблокиране на стотици милиарди допълнителни разходи за отбрана през следващите години, докато Германия започва голяма промяна в контрола, ограничаващ вземането на заеми.
В същото време Франция обсъжда възможността да разшири способностите си за ядрено възпиране, за да обхване европейските си съюзници, посочва в. "Вашингтон пост".
Военното възраждане в Европа няма да е лесно или евтино, пише изданието. Блокът на 27-те страни членки на ЕС не е създаден за стенобойната машина от решения на Тръмп и се опитва да навакса изоставането си от един по-милитаризиран и по-войнствен свят, посочва в анализа си американският вестник. 
"Европейският съюз е създаден за мирно време", каза Натали Точи, директор на базирания в Рим Институт за международни отношения и бивш съветник по външната политика на ЕС. "Няма нужда от бързина, а по-скоро от този вид бавно, внимателно изграждане на общи интереси и идентичности и всичко останало". В такива "драматични моменти" обаче "това, което сте склонни да смятате за технически невъзможно, често не е", прогнозира тя.
Британският в. "Индипендънт" обръща внимание на казаното от украинския посланик в Лондон, че САЩ разрушават световния ред, основан на правила, като се сприятеляват с режима на Путин в Русия.
"Не само оста на злото и Русия" нарушават глобалната система, но и "САЩ окончателно разрушават този ред", заяви Валерий Залужни, бивш главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна, по време на конференция, организирана от британския мозъчен тръст "Чатъм Хаус", известен още като Кралски институт за международни отношения.
Разговорите между Вашингтон и Москва показват, че Белият дом прави "стъпки към Кремъл, опитвайки се да ги срещне по средата на пътя", коментира Залужни, цитиран от "Индипендънт".
Друг британски вестник - "Файненшъл таймс", отбелязва, че Владимир Путин обещава да не прави отстъпки в името на "мира и сигурността".
Путин заяви, че Русия не иска да прави никакви отстъпки, за да сложи край на инвазията си в Украйна, и се надява да постигне мирно споразумение, "което да осигури спокойствие за страната в дългосрочна историческа перспектива", посочва вестникът. Президентът на Русия подчерта, че Москва иска споразумение, което да помогне на страната "да се развива стабилно в условията на мир и сигурност".
Но в отговор на майката на руски войник, загинал при инвазията, която призова Москва "да стигне докрай (и) да не прави никакви отстъпки", Путин каза: "Не планираме да правим това", отбелязва в. "Файненшъл таймс".
А във връзка с предложението на френския президент Еманюел Макрон за разширяване на ядрения чадър на Франция, направено преди два дни, руският президент отговори: "Има хора, които искат да се върнат във времето на Наполеон, забравяйки как е завършило то", отбелязва британският вестник.
Италианският в. "Република" също цитира думите на Путин, казани по адрес на Макрон: "Той е новият Наполеон. Русия никога няма да се откаже от това, което ѝ принадлежи". Вестникът обръща внимание и на казаното от руския външен министър Лавров, че "ако ЕС изпрати войски в Украйна, НАТО ще започне война".
"Русия никога няма да се откаже от това, което е нейно. Грешката на враговете винаги е била да ни подценяват", заяви Путин само часове след като външният министър Лавров сравни Макрон с Хитлер и Наполеон. "Думите на Франция са заплаха за Русия. Ако в Украйна бъдат разположени европейски войски, НАТО ще бъде въвлечен в конфликта", каза Лавров.
Междувременно в Брюксел се проведе извънредна среща на върха на европейските лидери, свикана от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, за да представи план на Европа за превъоръжаване, отбелязва в. "Република", като цитира и думите на Зеленски, че "благодарение на Европа ние не се чувстваме сами".
Германският в. "Цайт" отбелязва, че САЩ, които от 1949 г. насам са основният гарант за териториалната цялост на Германия, променят из основи външната си политика под ръководството на републиканците. Президентът Доналд Тръмп дава сигнали за преустройство на отношенията между САЩ и Русия, влиза в конфликт с украинския президент Володимир Зеленски и все по-често поставя под въпрос надеждността на трансатлантическия съюз - без да се интересува от европейските интереси, коментира вестникът.
Скоростта и мащабът на тази промяна са толкова дълбоки, че дори твърд привърженик на трансатлантическите отношения като Фридрих Мерц, който се очаква да бъде следващият канцлер на Германия, сега открито се застъпва за независимост на европейската сигурност от САЩ, посочва в. "Цайт".
Ключова стъпка към постигането на тази цел несъмнено ще бъде укрепването на европейските въоръжени сили и разширяването на отбранително-промишления капацитет. Но отвъд тази все пак нужна конвенционална модернизация стои един по-фундаментален въпрос - кой би могъл да допълни или дори да замени ядрения чадър на САЩ, който отдавна е основният гарант на германската и европейската сигурност?
Вестникът обръща внимание на факта, че Мерц вече е обявил намерението си да започне преговори с Великобритания и Франция, за да проучи дали двете страни биха били склонни да разширят ядреното си възпиране към Германия.
Отвъд тези несигурности се появява по-дълбоко противоречие, коментира в. "Цайт". Ако САЩ вече не се смятат за надежден партньор, защо една нова зависимост от Великобритания и Франция трябва да гарантира дългосрочна стабилност? Какво ще стане, ако същите политически течения, които ерозират трансатлантическите отношения, в крайна сметка отслабят също решимостта и на Лондон или Париж?
В дебатите за сигурността от време на време се появява радикален отговор на тази дилема - самата Германия трябва да стане ядрена сила. Една германска бомба би осигурила стратегическа автономия, но недостатъците биха били сериозни, отбелязва в. "Цайт", като допълва, че германска бомба също така представлява значителен риск за сигурността.
Според вестника Германия ще трябва да наруши ангажиментите си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие или да се оттегли от него, придобивайки оръжие за масово унищожение - действия, които са в противоречие с изграждания от нея имидж на защитник на външната политика, водена от определени ценности, и на международния ред, основан на установени правила.
Призивите за германска ядрена бомба могат да предизвикат провокативни заглавия на първите страници на вестниците, но те остават стратегически рисковани и политически трудни за изпълнение, коментира в. "Цайт". Не е необходимо Германия да се превърне в ядрена сила още утре, но не бива прибързано да затваря вратата пред тази възможност, заключава вестникът.
Британският в. "Дейли Мейл" предупреждава, че Великобритания "трябва да се подготви в случай, че Тръмп оттегли подкрепата си за ядрената система "Трайдънт" на фона на опасенията, че ядреното възпиране няма да може да бъде поддържано без помощта на САЩ.
Вестникът цитира думите на оръжейни експерти, според които Лондон трябва да започне да се подготвя за "ужасяващата" възможност Доналд Тръмп да оттегли подкрепата на САЩ за британските ядрени възпиращи способности.
Великобритания разполага със собствени ядрени бойни глави, но ги монтира на балистични ракети "Трайдънт", произведени и поддържани от САЩ, с които са въоръжени подводниците клас "Авангард" на Кралските военноморски сили. Макар че военните имат пълен контрол над ракетите, след като те бъдат качени на борда на британските подводници, те се доставят от съвместните запаси на САЩ и Великобритания в американския щат Джорджия.
Никога не е имало проблем с достъпа до "Трайдънт", но на фона на охлаждането на трансатлантическата подкрепа за Европа от страна на Тръмп и усилията му да поласкае за собствената си изгода автократична Русия, според ядрените експерти Великобритания не може да си позволи просто да се надява на най-доброто, коментира в. "Дейли Мейл".
Някои от тях предлагат Великобритания да започне разговори с други съюзници, включително Франция, за ядрените оръжия, заключава вестникът.
Френският в. "Монд" отбелязва в коментар на същата тема, че "отслабвайки Атлантическия алианс, Тръмп подпомага партньорството между Путин и Китай". Разривът, който американският президент предизвиква между САЩ и Европа, дава предимство на Русия и Китай, посочва наблюдателят на вестника Ален Фрашон.
В рамките на няколко седмици Доналд Тръмп торпилира Атлантическия съюз. Той разруши политически пакта за колективна отбрана, който обединява американците и европейците от 1949 г. насам. САЩ вече не възнамеряват да подкрепят своите съюзници в защитата на Украйна. Пред лицето на агресията те се отказват от нея, сключвайки мир при условията на Москва, пише вестникът.
Ако разбираме стратегическите аргументи зад това решение, Вашингтон смята, че трансатлантическата солидарност вече не служи на неговите интереси - приоритет е не съдбата на Украйна, а нормализирането на отношенията с Русия на Владимир Путин, коментира в. "Монд".
Съкровищата на приятелството, натрупани в продължение на 75 години, плътността на икономическата търговия от двете страни на океана, общата принадлежност - досега, към лагера на либералните демокрации, благодарността на европейците за победата от 1945 г. - всичко това изчезна. Нямаше сантименти, нямаше обща памет и най-вече нямаше морал, когато ставаше въпрос за сключване на сделка с Кремъл, посочва френският ежедневник.
"Същото ще се случи и когато Тръмп сключи друга сделка, този път с Китай на Си Цзинпин. Правителствата са студени чудовища. Генерал Шарл дьо Гол бе прав - един ден американците ще си тръгнат. Един ден световният ред ще се промени. И ето ни сега тук", заключава в. "Монд".