Световните агенции за "зелената светлина", дадена на България да се присъедини към еврозоната

Световните агенции отразяват новината за докладите на Европейската комисия и на Европейската централна банка за готовността на България да приеме еврото.
В информация на Ройтерс относно доклада на ЕЦБ, че България е изпълнила критериите за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., се припомня, че финалното решение се взима от министрите на финансите на страните от ЕС, за които се очаква да одобрят стартирането на процеса в началото на месец юли. В информацията се описват накратко и последващите стъпки.
България се опитва от години да се присъедини към общата европейска валута, но датата за приемането ѝ в еврозоната беше отложена във времето, защото тя не успяваше да покрие някои ключови критерии, най-вече за инфлацията, посочва Ройтерс.
В отделен репортажен материал Ройтерс отбелязва, че в България има и разделение по въпроса. В материала се припомня, че България се присъедини към ЕС през 2007 г. На 1 януари 2026 г. тя ще стане 21-ата държава, която ще приеме еврото. Промяната ще облекчи търговията ѝ и ще ѝ осигури място в Управителния съвет на ЕЦБ, която определя лихвените проценти.
Въпреки очакваните ползи обаче мнозина в България са скептични, коментира агенцията. Широко разпространената корупция, голямото неравенство в доходите и четиригодишната политическа криза, белязана от поредица предсрочни избори и слаби коалиции, подкопаха доверието във властите, отбелязва Ройтерс. Мнозина се опасяват, че по време на прехода цените ще се повишат, както се случи в други страни, които се присъединиха през последното десетилетие към еврозоната. Проучване на „Евробарометър“, публикувано миналия месец от ЕК, показа, че 50% от българите не подкрепят общата валута в сравнение с 46% през ноември, допълва агенцията.
"Когато нямаш доверие на институциите в страната, е много по-трудно да направиш какъвто и да е преход, особено когато става въпрос за присъединяване към еврото", заяви пред Ройтерс Петър Ганев, старши научен сътрудник в Института за пазарна икономика.
Посланието на правителството е оптимистично, продължава Ройтерс в материала си. Министърът на финансите на България Теменужка Петкова заяви миналата седмица, че еврото ще донесе повече инвестиции и стабилност на България. Тя заяви, че правителството ще започне кампания тази седмица, за да успокои гражданите. "Едно от най-големите предизвикателства е как да се преборим с фалшивите новини", каза тя на форум миналата седмица.
Вече стоките от ежедневието в магазините в България са изписани и в евро, и в левове, за да свикнат хората с преобразуването, пише Ройтерс. Въпреки това политическата опозиция продължава да е силно изразена. Хиляди присъстваха на протест, организиран от крайнодясната партия "Възраждане" пред парламента в столицата София днес, на който демонстранти развяваха български знамена и скандираха "Не, на евроколониализма", отбелязва Ройтерс.
Със средна месечна заплата от 2443 лева (1420,76 долара) България е най-бедната страна в ЕС. Населението в по-отдалечените райони извън София ще бъде най-уязвимо за инфлацията, допълва агенцията.
Асошиейтед прес поставя акцента върху доклада на ЕК, с който е дадена зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната от януари догодина. В информацията се цитират основните изводи от документа, а именно, че „след като намали инфлацията, България вече отговаря на всички изисквания, за да стане 21-ата страна от ЕС, която ще използва еврото“.
Агенцията цитира и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която казва, че „еврото е осезаем символ на европейската сила и единство". "Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, с повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи", каза тя.
България е готова да стане 21-ата страна, която ще приеме еврото, обобщава и Франс прес. Агенцията цитира изводите от доклада на ЕК, че България изпълнява условията за приемане на еврото от 1 януари 2026 г.
Така България ще влезе в еврозоната три години след като го направи Хърватия. Официалното решение трябва да бъде взето на 8 юли от министрите на финансите на страните от ЕС, но не се очаква да има противопоставяне в момент, в който България изпълнява всички технически критерии, посочва Франс прес.
В информацията на агенцията се допълва, че днес има и положително становище по въпроса, дадено от ЕЦБ. 
Франс прес подобно на Ройтерс също отбелязва, че перспективата за приемане на еврото далеч не поражда единодушна реакция. Този план подхранва опасения от скок на цените и подхранва гнева на евроскептиците. Според неотдавнашни допитвания близо половината от анкетираните хора не приемат идеята за влизане на България в еврозоната още от догодина, допълва агенцията.
"Еврото ще донесе конкретни предимства на гражданите и българските компании“, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Валдис Домвровскис, споменавайки стабилните цени, защитените спестявания и повече инвестиции. Той приветства решението за България и еврото като „исторически момент“. „Еврото е нещо повече от обикновена валута. След пълното приемане на България в Шенгенското пространство по-рано тази през годината, страната се доближава още повече до сърцето на Европа“, допълва той, цитиран от Франс прес.
В информацията на Франс прес се припомня, че икономическите критерии за еврозоната включват стабилност на цените, здрави обществени финанси, стабилност на националната валута и лихви, които не се отклоняват прекалено много от тези на другите страни в ЕС.
България искаше да приеме еврото по-рано, но прекалено високата инфлация я възпрепятстваше, посочва Франс прес.
В информацията се припомня и кога е било въведено в ЕС еврото, а именно на 1 януари 1999 г. за електронни транзакции, но после е придобило конкретно изражение през 2002 г. с пускането в обращение на банкноти и монети, заменили паричните единици на 12 държави от ЕС, сред Германия, Франция, Италия и Испания. По-късно към еврото се присъединиха и Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г., Литва през 2015 г. и Хърватия през 2023 г. Еврозоната обединява 350 милиона жители в очакване на България. Единната валута е символ на единството и европейския суверенитет, посочва Франс прес.
Всички страни от ЕС имат ангажимент на теория да се присъединят към еврозоната, като изпълнят условията, но за това няма фиксиран график. Единственото изключение е Дания, която договори освобождаване от този ангажимент след референдум през 2000 г., на който беше отхвърлено присъединяването към общата европейска валута.
ДПА припомня, че Полша, Румъния, Швеция, Чехия и Унгария все още не са въвели единната валута, и допълва, че в България въпросът за присъединяване към еврозоната е бил съпътстван в България от яростни протести.
В събота поддръжници на проруски и националистически партии демонстрираха срещу приемането на еврото в София и други градове, посочва ДПА. През февруари националисти подпалиха входа на представителството на ЕК в София и заляха с червена боя стъклената фасада на сградата, като хвърляха коктейли „Молотов“ и яйца. Шестима души бяха арестувани. Преди това проруската националистическа опозиционна партия "Възраждане" взе участие в протестен митинг пред сградата на Българската народна банка (БНБ), пише ДПА. „Възраждане“ обвинява националната банка, че е фалшифицирала данни, за да даде възможност за въвеждане на еврото. Партията се опасява, че България ще загуби националния си суверенитет, когато се откаже от лева, пише агенцията.
Агенцията отбелязва и че противници на еврото призовават за референдум. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова за всенародно допитване за запазване на лева. Активисти събраха 604 000 подписа в подкрепа на искането. Българският парламент обаче на два пъти отхвърли предизвикването на референдум по валутния въпрос – през 2023 г. и наскоро през май 2025 г., посочва агенцията.
Според проучване на общественото мнение, направено от българския социологически институт „Мяра“ през май, повече от половината от пълнолетните граждани (54,9 %) са против въвеждането на еврото през 2026 г., докато 34,4 % са за присъединяване. Според изследване на института "Галъп интернешънъл" от втората половина на май, 33,4% от анкетираните виждат ползи от въвеждането на еврото. Въпреки това 32,9% се опасяват по-скоро от недостатъци от въвеждането на единанта европейска валута; 22,6% не очакват нито ползи, нито недостатъци, показва допитването, припомня ДПА.