Светът има нужда КОП28 да създаде влак стрела за справяне с климатичните промени, каза Саймън Стийл

В края на идната седмица се нуждаем от това КОП28 да е създал влак стрела, каза Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните действия, в Дубай. Към края на първата седмица от КОП28 той очерта  на пресконференция постигнатото досега в преговорите между страните по конвенцията за овладяване на климатичната криза.
Той отчете като успех задействането на Фонда за загуби и щети, но посочи, че това не бива да кара света да спре работа по него. 
„Това е само началото. Сега всички правителства трябва да дадат на преговарящите си ясни указания. Нуждаем се от амбиция, а не да търсим политика на най-малкото общо кратно“, каза Стийл.
В края на КОП28 се очаква да бъде огласен и първият Глобален анализ след Парижкото споразумение. За него Стийл каза, че преговарящите разполагат с първоначален текст. Ключът сега е да отсеем ценното от плявата, добави той. Ако искаме да постигнем целта за 1,5 градуса по Целзий, ще са нужни най-високите резултати от тази КОП. Всички инструменти са на масата, време е правителствата и преговарящите да ги вземат, каза Стийл. 
Той подчерта, че КОп28 трябва да изпрати послание, че това е повратна точка, преминаване от „какво да правим“ към „как да го направим“.
Страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението в климата, чиито представители заседават от 30 ноември в Дубай, ОАЕ, все още не могат да се споразумеят по ключови въпроси, свързани с общите действия срещу климатичната криза.
Сред спорните теми е Глобалният анализ – първият преглед на напредъка на колективните усилия за постигане на целите на Парижкото споразумение. То предвижда глобалното затопляне да се задържи до 1,5 градуса по Целзий повишение на средната глобална температура в сравнение с прединдустриалната епоха. Мерките, които са нужни затова, все още не се предприемат.
На КОП28 страните спорят дори дали са надеждни оценките въз основа на научните измервания, че 2023 г. ще се окаже най-горещата година в историята на измерванията.
Спорове блокират консенсуса и по други теми като механизма за ценообразуване на въглерода, който според някои развиващи се страни не бива да бъде определян като непазарен инструмент, а ЕС и други богати държави опонират с аргумента, че таксите и данъците са икономически, но не и пазарни инструменти.
Работната група, която трябва да направи оценка на националните планове за адаптация, също не може да постигне съгласие.